Дали изненадващо или не, микросателитите на милиардера Илон Мъск Starlink ще се използват и за военни цели. Компанията SpaceX под чиято шапка за момента е проекта, е подписала договор със Space Development Agency (SDA), за изработване на специални малки спътници за целите на Министерството на отбраната на САЩ. Информацията е на Spacenews.com.
За тези, които следят развитието на Starlink под лупа, новината не е шокираща. Дружеството пусна в края на пролетта десетки обяви за работа за инженери, разработчици и други, които да разполагат с достъп до класифицирана информация.
Договорът със Starlink идва в момент, в който правителството на САЩ се опитва да засили иновациите в орбита. Включително, администрацията на президента Доналд Тръмп обособи отделни Космически сили към Пентагона, които да се фокусират върху тази задача.
Какво ще прави SpaceX
През първите дни на октомври, SDA подписва със SpaceX договор за 149 млн. долара. Според него, компанията на Илон Мъск трябва да изработи четири специализирани микросателита. Тяхната задача е да могат бързо и гъвкаво да следят за всякакви изстрелвания на балистични ракети по Земното кълбо. Спекулира се, че сензорите ще могат да засичат и проследяват дори хиперзвукови ракетни системи.
Платформата на Starlink е първоначално изработена да предава интернет сигнал в отдалечените места по Земята. Концепцията на SpaceX позволява, спътниците да се конфигурират по всякакви начини, в зависимост от нуждите на клиентите. Това качество е характерно за редица други проекти свързани с микро и нано сателити, включително и на българската компания EnduroSat.
Конкретно за целите на SDA, Starlink ще трябва да оборудва спътниците с инфрачервени наблюдаващи сензори (OPIR) и мощни широкоъгълни камери (WFOV). Първите устройства трябва да са готови за изстрелване в ниска околоземна орбита (LEO) през септември 2022 г.
SDA е предоставил подобен договор и на L3Harris за 193 млн. долара, като най-вероятно решенията на двете компании ще се съревновават за ефективност и цена.
Проектът Blackjack
Агенцията за авангардни отбранителни разработки на САЩ (DARPA) стартира проект Blackjack. Той трябва да осигури съзвездие от малки сателити в ниска околоземна орбита, които да предоставят взаимосвързано и непрекъснато наблюдение на всяка точка на Земята. В него е заложено участието на компании извън военни сектор, което прави SpaceX повече от логичен избор.
Любопитното е, че първоначално двете щатски агенции DARPA и SDA не обвяват, че ще работят заедно по Blackjack. Едва през лятото на 2020 г., ръководителят на проекта коментира, че сътрудничеството между тях е факт и, че втората институция директно ще се ангажира с тестовите сателити. Което и става чрез двата договора със SpaceX и L3Harris подписани през октомври.
По-мощен GPS
Американски учени виждат и потенциално друго мощно приложение на микро и нано сателитите в LEO орбита. Това са Тод Хъмфрис и Питър Янучи от радионавигационната лаборатория на университета в Остин, Тексас. Според тях, подобна мрежа или съзвездие от спътници, може да осигури много по-прецизен, ясен и труден за заглушаване сигнал за навигация.
САЩ използват от повече от половин век своята GPS система, която първоначално беше за военни цели, а от края на 80-те години е отворена и за граждански решения. Тя се състои от 30 традиционни сателита в геостационарна средна орбита (MEO). Фактът, че спътниците са разположени на 20 хил. км от повърхността прави сигнала доста по-слаб, спрямо решенията на LEO орбита, която е само на 2 хил. км. Разликата в разстоянието е десет пъти, което може да бъде решаващо за качеството на GPS сигнала.
По-мощното излъчване ще позволи не само по-прецизно определяне на местоположението, но и ще бъде по-труден за заглушаване. Това ще изисква по-големи и мощни системи, които да го блокират или да създадт смущения в него.
Успехите на Starlink
SpaceX успя да изстрела над 700 сателита Starlink в рамките на една година. Тяхната бройка трябва да се удвои през следващите месеци до над 1 400 спътника. При всяко изстрелване на една ракета Falcon 9, компанията ще може да извежда по 60 наведнъж, поради компактния им размер. Те летят на много ниска орбита от едва 550 км височина.
Следващата фаза включва извеждането на още 2 800 спътника, които ще са на над 1000 км орбита. А третата фаза предвижда истинско съзвездие от 7 500 сателита, които ще са още по-ниската орбита от 340 км. Общо, SpaceX планира огромна мрежа от 12 хил. спътника разположени на три нива. Комисията по далекосъобщенията на САЩ (FCC) е одобрила този план за момента. Второто поколение Starlink сателита трябва да са 30 хил.
Решението на SpaceX има своите недостатъци. Основният проблем е в рязкото увеличение на космическите отломки и боклук, който ще се намира в орбита след няколко десетилетия. Микро и нано сателитите са с доста по-кратък жизнен цикъл. Това е една от двете причини да се изстрелват толкова много на брой – по-ниската орбита изисква повече устройства да са активни и още много допълнителни, които да заменят тези, чиито живот е изтекъл. Така се създава истинско „пренаселване“ на околоземното пространство.
Друг голям проблем е, в радиочестотите, които ползват. Те използват между стандартните сателитни вълни (Ku-лентите на 12 до 18GHz), както и милиметрови такива (Ka и V), които варират от 26GHz, както и 40 до 70GHz. Огромният брой на по-ниска орбита от стандартните сателити, може да доведе до смущения в настоящите системи, както и да създаде проблеми в услуги, като метеорологичните.
Във всички случаи, беше въпрос на време Starlink на Илон Мъск да бъде използван от военните. Което е и може би една от причините, милиардерът да планира да отдели сателитното си звено от SpaceX в самостоятелна компания.