Мобилните мрежи от пето поколение (5G) навлизат в Европа с по-бавни темпове, отколкото в останалата част на развития свят. Причините са основно регулаторни, като плановете за по-мащабно разгръщане на новата технолгоия бяха изместени с половин година, покрай коронавирус пандемията. Времето беше използвано от част от европейските депутати да повдигнат темата за това дали 5G представлява риск за здравето.
Във виртуална конференция българският евродепутат Иво Христов от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D) и Мишел Риваси от Групата на Зелените обявиха, че няма научен консенсус относно пълната безопасност на новите технологии.
Заключението на повечето поканени панелисти е, че има „бели петна“ в някои области, както и че са необходими допълнителни и задълбочени изследвания. Това не означава, че разгръщането на 5G трябва да бъде спряно или забавено, тъй като основните опасения са свързани с милиметровите вълни (25GHz в Европа), които ще навлязат в новите мрежи на по-късен етап.
Повече и по-качествени изследвания
В същият момент, призивът за по-задълбочено изследване на по-малко разглежданите ефекти и параметри на ролята на мобилните технологии върху човека и околната среда е повече от необходим, за да се разсеят допълнително опасенията на хората.
„Пандемията показа, колко е важна дигиталната свързаност“, обяви Иво Христов в откриването на виртуалната конференция. „Липсата на научен консенсус по темата е ясен сигнал, за да се проведат повече изследвания свързани с безопасността на хората“, допълни той, като също така подчерта, че трябва да се отговори на страховете на хората.
„Липсата на научен консенсус по темата е ясен сигнал, за да се проведат повече изследвания свързани с безопасността на хората“ Иво Христов, евродепутат
Франц Кархър от главна дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ в Европейската комисия коментира, че в момента има много изследвания, но много от тях са некачествени, с противоречиви резултати или такива, които трудно могат да се повторят.
„Заключението е, че ни трябват повече и по-качествени изследвания“, обяви Кархър. Той допълни, че ЕК вече е инвестирала близо 50 млн. евро в подобни научни трудове и експерименти свързани с електромагнитните полета. В новата програма до 2028 г. има и перо заделено за подобни цели.
Критиките срещу ICNIRP
Една от основните задачи на конференцията беше да се уточни дали ограниченията, които се предлагат от Международната комисия за предпазване от нейонизиращи лъчения (ICNIRP) са достатъчно предпазващи. Организацията направи няколко ревизии на своите препоръки, последната от които беше направена през 2020 г. именно във връзка с навлизането на 5G.
„Оценката на риска на ICNIRP е адекватна и се базира не на един или няколко, а на множество научни трудове, консултации с учени и организации“, коментира Родни Крофт, председател на ICNIRP.
Той се присъедини към забележките на ЕК, че доста изследвания не са качествени или противоречиви, затова не трябва да се ползват като категорично доказателство за потенциална вреда.
„Единични изследвания не могат да се използват за оценка на риска, като трябва те да се поставят в рамките на по-широк контекст и да се разглеждат в съвкупност“ Родни Крофт, INCNIRP
„Когато две сходни изследвания показват диаметрално противоположни резултати, няма как те да са верни, а по-скоро трябва да се подобрят техните параметри, за да се постигнат консистентни резултати“, коментира Крофт. По неговите думи, подобни противоречия могат да се ползват за много добра основа за последващи и по-качествени изследвания.
„Но не може да се ползват единични изследвания за оценка на риска, като трябва те да се поставят в рамките на по-широк контекст и да се разглеждат в съвкупност“, заключи Крофт.
Неизвестните
Основните пропуски, неизвестни или липса на консенсус сред учените за влиянието на електромагнитните излъчвания са в две посоки. Първата е при кои стойности има повишен риск от рак (канцерогенеза), втората е свързана с използването на милиметровите вълни (тези над 20GHz).
Натрупването на няколко изследвания в тази посока все пак хвърлят сянка върху ограниченията. Елизабет Кардис от Иниститута по световно здраве в Барселона (ISGlobal), коментира, че има доказателства, които засега не са категорични, че при по-ниски нива от тези на ICNIRP може да има повишен риск от образуване на рак.
„Последните изследвания показват, че новите насоки на ICNIRP от 2020 г., може да не са достатъчно защитаващи за хората и телеком работниците. В същия момент, няма убедителни доказателства затова, че са и опасни“, коментира Кардис.
Доказателствата и детайлите
По време на дискусията бяха цитирани две подобни изследвания публикувани официално през 2018 г. Едното е на Министерството на здравеопазването и човешките услуги на САЩ. При него е установен увеличен риск от туморни образования в мишки, но при излъчвания надвишаващи лимитите на ICNIRP. Второто изследване е на италиански екип и отново тества за туморни оброзования в мишки, но на нива в рамките на лимитите на организацията. При най-силните електромагнитни полета (50 V/m) е забелязан увеличен риск от образуване на рак, докато при по-малките този риск изчезва. Прагът, според ICNIRP е 58 V/m.
Това донякъде е повод за притеснение, но по-скоро е сигнал за прецизиране на регулациите. За момента, мобилните мрежи излъчват между 1% и 2% от разрешените стойности на ICNIRP, като в тях се включват и 5G инфраструктурата. Това показват замерванията на британския регулатор OFCOM направени в началото на 2020 г. С други думи – дори организацията да трябва да понижи своите лимити, настоящите мрежи не представляват опасност за здравето. В България, дори прагът за електромагните полета е близо 10 пъти по-строг и е фиксиран на 6.14 V/m.
5G няма драстично да увеличи излъчванията на мобилните мрежи. Ако има такова, те пак ще останат много под ограниченията, които ICNIRP слага в момента.
„Добавянето на нови честоти и устройства ще доведе до минимално увеличение на общите нива на излъчвания в рамките на ЕС. Това показва изследване, спонсорирано от ЕК. Говорим за ръст от 0.7% спрямо стандартите на ICNIRP“, коментира Франц Кархър от ЕК. С което кумулативните излъчвания няма да надвишават 5% или около 3 V/m, далеч под очертаните рискови стойности от италианското научно изследване.
Милиметровите вълни
Друго „бяло петно“ са милиметровите вълни, те са изследвани, но количествените трудове посветени на тях са много по-малко в сравнение със спектъра, който се използва в момента. Това е ключов въпрос, тъй като в Европа операторите планират на по-късен етап да включат подобни честоти на 25GHz. В някои държави извън Стария континент подобни ленти вече се използват за 5G, но с малък успех, заради липсата на слоеве на мрежата.
Арно Тиленс от университета в Гент обясни, че има разлика между излъчванията които са вредни за хората и нивата, които могат да окажат влияние върху по-малки организми от околната среда. Важен момент е, че по-висока доза излъчване получават тези, които не използват мобилни технологии.
С други думи, хората са облъчвани с електромагнитни вълни доста по-силно, отколкото живите организми около тях. При мобилните мрежи до 4G включително антените излъчват еднакво за всички, като разликата е в това, че хората има устройства с тях, които приемат. При 5G, сигналът ще е насочен, с което на теория ще се намали още повече излъчването към тях. Но, ако използваме различни сензори, които да слагаме на животни за проследяване и други цели, ефектът трябва да се изследва допълнително.
По-важно беше сравнението, че научните трудове за честотите над 6GHz са много по-малко като количество спрямо спектъра под тези ленти, които се ползват в момента масово от операторите. С налагането на 25GHz навлизаме в по-малко изследвана територия.
Попълване на „белите петна“ и препоръките
От ICNIRP реагираха, макар и в онлайн чата на дискусията – зам. председателят Ерик Ван Ронген, обяви, че се работи по доклад, който ще покаже „белите петна“ по отношение на електромагнитните вълни и техните ефекти.
Обещанията на ЕК за допълнително финансиране за изследвания също е важна крачка в посока на успокояване от страховете към 5G. Елизабет Карис направи добро предложение за необходимостта от изграждане на мониторингова система в рамките на Европа за силата на електромагнитните излъчвания. За момента, това е практика на местните регулатори. В България например, имаме три нива на контрол и замервания на базовите станции.
Виртуалната дискусия показа, че притесненията спрямо 5G и мобилните технологии са преекспонирани и преувеличени. Но все пак има елементи в науката и регулациите, които трябва да се прецизират, особено ако искаме да сме напълно сигурни при интеграцията на милиметровите вълни през следващите години. Призивът за повече и по-качествени изследвания, както и за отпускането на средства за тях също е похвален.