След като в края на октомври властите в САЩ отвориха „кутията на Пандора“ с антимонополното дело срещу Google, сега те продължиха серията от подобни действия. Обект на регулаторите този път е Facebook, като обвинението е, че социалната мрежа поддържа доминацията си в този сектор чрез придобивания на основните си конкуренти.
Във фокуса попадат сделките с Instagram от 2012 г. и Snapchat от 2014 г. Facebook започна от миналата година да ги интегрира все по-тясно в единна платформа заедно с останалите си продукти за социална комуникация. Искът за злоупотреба с монопол е внесен от Федералната комисия по търговия на САЩ (FTC), както е подкрепен още от главните прокурори на 46 щата.
Да откупиш доминацията си
Обвиненията срещу Facebook са доста, но са ориентирани най-вече около сделките с двете социални мрежи. Според FTC, технологичният гигант е използвал придобиванията, за да поддържа монопола си в сектора и да вдигне праговете за навлизане на потенциални нови конкуренти. Важен детайл в аргументите на комисията е, че компанията е възприела този подход като целенасочена политика.
Instagram е обещаващ стартъп, който изгражда бързо голяма потребителска база. Успехът му е базиран на факта, че все повече хора преминават на смартфони и приложението е много удобно за ползване в този формат устройства. В същия момент, Facebook се опитва да трансформира своите възможности от десктоп социална мрежа, в мобилна такава.
Технологичният гигант първоначално се опитва да се конкурира с Instagram, но се отказва и решава вместо това да придобие приложението за 1 млрд. долара. Сделката е осъществена единствено, защото главният изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг го припознава като заплаха за монополното им положение. Според FTC, с придобиването едновременно се елиминира най-силния пряк конкурент на социалната мрежа, както и парира бъдещите опити на друг потенциален такъв да придобие заплашителен мащаб.
В същото време, когато е обявено купуването на Instagram, друго мобилно приложение започва да печели потребители – чат програмата WhatsApp. Това е заплаха за новата мобилна стратегия на Facebook, които се опитват да са сред лидерите в най-популярните апликации за смартфони и таблети.
Конкуренцията между двете става толкова усилена, че кара социалната мрежа да отдели своята чат-функция Messenger в отделно приложение, за да може да парира влиянието на WhatsApp. След две години усилия, Facebook отново прибягва до тактиката да придобие опонента си. През 2014 г. сделката е обявена, но сумата е доста по-голяма – 19 млрд. долара. Ефектите от нея според FTC са същите, като при Instagram – компанията си „откупува“ монопола.
В допълнение, двете сделки бетонират мобилното превъзходство на Facebook, което беше нарушено едва шест години по-късно от китайското приложение TikTok. Това струва на компанията общо 20 млрд. долара, които могат да се тълкуват и като своеобразна „такса спокойствие“.
Програмисти с ограничения
Второто голямо обвинение е, че Facebook предоставя своя програмен интерфейс (API) на външни разработчици, но под условия, които могат да се отчетат като злоупотреба с монопол. FTC твърди, че социалната мрежа дава достъп на други програмисти до своята платформа ако те не създават конкурентни услуги или функционалности.
Според комисията има обвинения, че Facebook спира достъпа или заплашва с това конкуренти, които се опитват да развиват свои социални функционалности, чат приложения и др.
Един от дадените примери е вече несъществуващото приложение Vine на Twitter. То позволяваше да се споделят кратки видеоклипове и имаше интегрирани възможност за социално споделяне. Facebook спира достъпа на приложението до техния API, което не позволява да се публикуват Vine клипове в социалната мрежа.
Кои са следващите
Действието срещу Facebook беше очаквано, след като политиците във Вашингтон заговориха за регулации на технологичните гиганти от края на 2018 г., включително и с призиви за разцепване на компаниите. Първата реална стъпка беше направена през октомври 2020 г. с делото срещу Google.
До голяма степен, началото на антимонополните разследвания бяха породени от скандала с Facebook и Cambridge Analytica за изтичането на лични данни на милиони американци и ползването им в политическата кампания при предходните президентски избори през 2016 г. в САЩ.
Приказките кулминираха в първите по-сериозни заплахи и действия в Конгреса на Щатите, след като главните изпълнителни директори на четири компании трябваше да обясняват дали потискат конкуренцията и злоупотребяват с монопол. Освен Марк Зукърбърг и Сундар Пичай от Google, на своеобразния „разпит“ бяха още Тим Кук от Apple и Джеф Безос от Amazon. Затова няма да е изненада ако последните две компании скоро се сдобият с подобни антимонополни дела.
