Въпреки, че „Булсатком“ удържа на поривите на „перфектната буря“ и направи пълно преструктуриране на компанията през 2019 г., това не се оказа достатъчно за бързото ѝ възстановяване. Обновеното ръководство и собственици не успяха да изградят адекватна дългосрочна стратегия и да се противопоставят на агресивната политика на двата основни телекома в България.
Крайният резултат е продължаващ отлив на абонати, а финансовите инвеститори, които стоят зад сателитния оператор в момента трескаво му търсят купувач. Списъкът с потенциални кандидати не е никак малък, като за момента два са с най-големи шансове да придобият „Булсатком“.
Подробности по преговорите публикува първи „Капитал“, като компанията за момента отказва официален коментар. Потенциалната оценка на компанията е от порядъка на 120 млн. евро, което е доста добра сума за основно ТВ доставчик.
„Булсатком“ по официални данни подадени в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) разполага в края на 2019 г. със 736 хил. абоната на платена телевизия, 168 хил. на фиксиран интернет и 612 мобилни потребителя. „Капитал“ цитират, че през 2020 г., клиентите на оператора са паднали до 650 хил., но без да конкретизират източници.
Познатите лица
Основните кандидати са много добре познати и активни лица в българската телеком индустрия. Първият е Спас Русев, доскорошният мажоритарен собственик на „Виваком“, който все още е член на борда на най-големия по приходи оператор. След продажбата на компанията на United Group, бизнесменът разполага с наличен капитал и финансирането няма да му е проблем.
Ако Русев поеме „Булсатком“ той надали ще остане дългосрочен собственик на сателитното дружество. По-скоро ще влезе в ролята на временен посредник, който отново ще препродаде оператора, когато това е изгодно. Такава стратегия приложи Русев във „Виваком“, но при „Булсатком“ този момент може да дойде по-бързо.
По информация на TechTrends, българският бизнесмен е „спойката“ на консорциума за придобиване на мобилното звено на Telekom Romania в който участват United Group и PPF Group. Това са съответно настоящите собственици на „Виваком“ и „Теленор България“. Самият Русев, както отбелязахме е все още член на борда на първия от изброените български телекоми и шансът после сателитният оператор да бъде прехвърлен е огромен.
Вторият е настоящият миноритарен и бивш съосновател на самия „Булсатком“ – Пламен Генчев. Той остана с около 20% дял след преструктурирането на сателитния оператор, но и с опция да изкупи мажоритарния пакет впоследствие. За разлика от Русев, Генчев трябва да намери финансиране, което може да обвърже „Булсатком“ с нови кредитори и дори да задълбочи дълговата криза в компанията.
Местните кандидати
Двамата бизнесмени не са единствените, които са оглеждали сателитния оператор. Но, според „Капитал“, те са внесли конкретни оферти за купуване на „Булсатком“. Останалите потенциални кандидати са още четири.
Два от трите основни телекома в България са проявили първоначален интерес към оператора. Влизането на някои от тях в „Булсатком“ обаче може да предизвика регулаторни проблеми. „A1 България“ и „Виваком“ са основните конкуренти на пазара за платена ТВ.
Ако някоя от компаниите вземе оператора, то тя ще доминира на пазара с над 1 млн. потребителя, а вторият ще бъде с под 500 хил. Както и ще притежава почти пълен монопол на спътниковото ТВ разпространение, сегмент в който „Булсатком“ е безапелационен лидер.
„A1 България“ е огледала параметрите на дружеството, но най-вероятно не са подали оферта. „Виваком“ не са правили директен преглед, като те по-скоро разчитат на косвено участие чрез Спас Русев.
„Теленор България“ или по-скоро техния собственик PPF Group е интересен вариант. Още от времето на норвежците, единственият класически мобилен оператор се опитва да стъпи стабилно на пазара за фиксирани услуги. Telenor Group изгубиха наддаването за „Близу“ през 2015 г. от „A1 България“, които след това постепенно изравниха позициите си спрямо лидера „Виваком“.
Подобна сделка с „Булсатком“ може да им даде точно това – 168 хил. интернет и около 700 хил. ТВ абоната, включително и развити мрежи. По информация на „Капитал“ цената, която са искали настоящите собственици ги е въздържала от оферта. По вероятната причина е, че „Теленор България“ трябва да предприеме доста инвестиции през следващите години и подобно придобиване ще натежи прекалено много.
Чуждият интерес
Другите два кандидата за „Булсатком“, които са разглеждали компанията са сръбската Telekom Srbija и френският медиен гигант Canal+. Първото дружество е контролирано от властите в Белград. Мотиви за тяхно участие няма, като не се изключват и политически такива. Има вероятност Telekom Srbija да подаде обвързваща оферта, но няма потвърждения за това.
Френската Canal+ е част от гиганта Vivendi и проучила детайлно българския сателитен оператор. Отново, по информация на „Капитал“ – до подаването на оферта не се е стигнало.
Сценариите
Ако не се появи друг кандидат от изброените има три сценария за развитие при продажба на „Булсатком“:
- Спас Русев да поеме компанията и в рамките на година-две да я препродаде или прехвърли. Кандидатите за това от негова страна са два – United Group или директно „Виваком“. Първият вариант може да се осъществи по-елегантно с независимо дружество и така да се избегне блокиране на сделката от страна на антимонополните регулатори. Нещо, което е много възможно при директното вливане във „Виваком“.
- Пламен Генчев си връща компанията 15 години след като е съосновал с Максим Заяков. Този сценарий носи много рискове, защото бизнесменът не разполага с финансов ресурс. Индиректните сигнали показват, че може да се пробва отново сценария за консолидация на няколко затруднени компании – „Булсатком“, „Нет1“ и бившите мобилни активи на фалиралия „Макс телеком“ (които сега са в дружеството „Ти.ком“). Единият вариант е Генчев с обединените ресурси да се опита самостоятелно да оцелее на пазара, но шансовете да затъне в дългове са големи.
- Третият сценарий е производен на втория. След консолидацията на активите, Пламен Генчев ще търси препродажбата на активите, като идеята е новата компания да стане по-привлекателна за потенциални купувачи. Вариантите тук са малко – някой от големите телекоми в България или външен голям играч. От първите, отново заради регулаторни проблеми, най-вероятен кандидат е „Теленор“.
Съществува още един път за развитие на „Булсатком“, но той не е никак благоприятен. При него не се стига до продажба, което ще бъде използвано от големите компании за преразпределянето на пазара на ТВ в страната. Този сценарий сме го виждали в действие покрай фалита на „Макс телеком“, когато също имаше преговори от големите за придобиването на малкия мобилен оператор. В крайна сметка те го оставиха да фалира, което им беше по-изгоден сценарий.
Продажбата на „Булсатком“ ще бъде най-вероятно последното голямо събитие, с което ще се трансформира българския телеком пазар. Изграждането на 5G, преразпределението на честотния спектър и собствеността сред основните играчи ще е приключило през 2021 г. и тези процеси ще определят развитието на сектора в страната за поне десетилетие напред.
