Българският стартъп „Биодит“ планира да излезе на Българската фондова борса (БФБ) чрез новата ѝ платформа за търговия на малки и средни предприятия Beam. Компанията получи отказ на проспекта си от Комисията за финансов надзор (КФН) през лятото на 2019 г.
Сега, тя заобикаля финансовия регулатор чрез новата платформа. Освен това, „Биодит“ е и първото дружество което използва Beam, за да предлага своите акции на българската борса. Това ще бъде тест и за други, потенциално технологични компании, да се опитат да наберат финансиране чрез БФБ.
В момента на публичните пазари няма много технологични компании. Има няколко изключения, като „Алтерко“ и „Сирма Груп“. Последната обаче планира постепенно да изкупи обратно своите публични дялове и да си върне статуса на изцяло частно дружество.
Параметрите на предлагането
Технологичният стартъп предлага 1 млн. обикновени поименни акции, на номинална стойност от 1 лев всяка. Емисията ще се счита за успешна ако се пласират поне 250 хил. книжа. Официалното предлагане ще започне на 21 декември, като тогава ще бъдат оповестени и останалите ключови параметри по него.
При успешно пласиране на всичките 1 млн. акции, пазарната оценка на „Биодит“ ще бъде 12.8 млн. лева. Планираните книжа за БФБ съставляват 7.8% от нейния капитал. Ако всичко мине според очакванията, компанията има намерение да набере допълнителни средства с вторични предлагания.
Първоначалните планове на „Биодит“ от 2019 г. бяха за привличане на 2.4 млн. лева от БФБ. Може да предположим, че и сега компанията ще търси подобна сума в рамките на следващите няколко месеца. В приложения конспект, фирмата е заявила 1.95 млн. акции за продажба, като планираните за 21 декември предложения е само една от възможните емисии. Свежите средства ще бъдат използвани за засилване на продажбите и маркетинга на компанията.
Какво дава Beam
Неслучайно „Биодит“ се обръща към новата платформа Beam, за да може да направи борсов дебют на БФБ. Причината е, че тя предоставя улеснени условия за публично предлагане и търговия на акции на малки и средни предприятия. Ключовият елемент е, че за набиране на капитал до 1 млн. евро не е необходимо проспектът да минава одобрението на КФН. Същото важи за последваща емисия до 1 млн. евро.
Ако тази сума се надвиши, тогава вече документите трябва да минат през одобрението на КФН, макар и с по-облекчени условия. Сред другите „захаросани“ предимства, които предлага платформата Beam са, че компаниите в нея могат да публикуват само годишни и шестмесечни финансовите отчети. При нормално листване на БФБ, изискванията са такива да бъдат публикувани на всеки три месеца.
Има още доста облекчени условия – не е необходим специален служител, който да отговаря за връзки с инвеститорите, разкриване на дялово участие на акционерите в други компании и др.
Всички тези компоненти правят излизането на БФБ много по-лесно, но може и да откажат от участие някои по-традиционни инвеститори. Прозрачността е намалена, заради облекчените изисквания за отчетност, а независимо от критиките към КФН, понякога регулаторът може да намери несъответствия, които да предпази допълнително търговците.
Защо КФН спря „Биодит“
Преди малко по-малко от година и половина, финансовият регулатор не разреши на „Биодит“ да излезе на борсата. Отказът означаваше да се изгладят нередностите, които КФН е видяла в конспекта или да се обжалва решението в съда. Компанията за умни ключалки с биометрични данни предпочете да изчака появата на Beam, за да се пласира на БФБ.
Това, което притесни КФН в проспекта на „Биодит“ не беше обявено публично от регулатора, а беше посочено от изпълнителния директор на компанията. Според него, комисията не е приела модела на изчисление на капитала на дружеството и политиката за обезценка на основния ѝ актив.
През 2018 г. компанията регистрира полезен модел с оценка от 8.68 млн. лева, който е добавен към общия капитал. Последният достига вече споменатите 12.8 млн. лева с него. Полезен модел е по-нисша форма на патент с по-кратък срок на действие и е ограничен само за България. „Биодит“ го възприема за нематериален актив с неограничен полезен живот и съответно не подлежи на амортизация.
КФН обаче се позовава на Закона за корпоративното подоходно облагане, според който всички нематериални дълготрайни активи са с ограничен полезен живот и съответно трябва да се амортизират. Полезният модел не е споменат при категоризирането им и остава врата за тълкуване, което е и причината за отказа на регулатора.
