Европейският съюз (ЕС) отдавна е вдигнал мерника на големите технологични компании, като Apple, Google, Facebook и Amazon. Заплахите за по-строги действия спрямо подобни дружества се отправяха от няколко години, но едва сега Брюксел започва да предприема конкретни действия. Във вторник 15 декември, Европейската комисия (ЕК) предложи два нови закона, които поставят началото на по-строгите регулации на технологичните гиганти.
Двете са част от амбициозните планове за реформа на ЕК в областта на цифровите платформи. Първият закон е свързан с дигиталните услуги и засяга повече съдържанието, което се разпространява по онлайн платформите. Вторият обхваща дигиталните пазари и има повече антимонополно значение.
Последният може да доведе до много сериозни последици – от космически глоби между 6 и 10% от годишния глобален оборот, до дори разцепването на корпорациите, за да се прекрати злоупотреба с монополно положение. Мерките идват само седмици след като в САЩ започнаха серия от дела срещу Google и Facebook, като се очаква скоро да има такива и за Amazon и Apple. ЕК също започна разследване срещу Amazon за злоупотреба с монопол.
Някои политици във Вашингтон също призовават от почти две години, за разцепване на технологичните гиганти, което загатва, че натискът срещу тях може да се засилва през следващите години.
Законът за дигиталните пазари
Както отбелязахме вторият законопроект на ЕК е по-важен и затова го разглеждаме с приоритет. Той има за цел да „отговори на негативните последици от определеното поведение на ключови платформи“ в рамките на единния пазар в ЕС. Брюксел не ги изброява поименно, но от описанието им може да направим конкретни изводи.
ЕК ги описва като платформи със значително влияние върху вътрешния пазар и играят ролята на „пазители“ на дигиталния свят. Те са средството на бизнеса да достигне потребителите и се възползват от това, за да утвърдят своето доминиращо положение или вече са го постигнали. ЕК също така смята, че може да налагат правилата на целия пазар, който контролират, заради ключовата им посредническа позиция.
Брюксел коментира, че в някои случаи те контролират цели екосистеми от платформи. Когато подобни компании злоупотребяват със своите положение, те забавят прогреса и не позволяват на конкурентите си да достигнат изобщо до потребителите, смятат от ЕК. Дори без да ги назовава, лесно може да заключим, че първи в мерника на Брюксел ще попаднат гиганти, като Apple, Amazon, Google, Facebook и Microsoft. Някои от тях вече имат по няколко солени глоби наложени от ЕС.
„Трябва да изградим правила, които да въведат ред в хаоса“Маргрет Вестагер, Европейска комисия
„Трябва да изградим правила, които да въведат ред в хаоса“Маргрет Вестагер, Европейска комисия„Трябва да изградим правила, които да въведат ред в хаоса“, коментира Маргарет Вестагер, зам.-председателят на Европейската комисия.
ЕК ще дефинира съответни прагове, които да определят влиянието на компаниите. Ще бъдат забранени редица практики, като за пример е дадена невъзможността да се изтриват преинсталирани приложения. При нея са заплашени основно Apple и Google с техните изисквания за смартфон платформите iOS и Android съответно. С лошо око ще се гледа и на насочени действия по ограничение на външни компании да използват екосистемите им, на база, на това, че предлагат конкурентни услуги.
Мерките са повече от строги, някои дори крайни. Предвиждат се глоби до 10% от световния оборот на съответните нарушители. Радикална е възможността да се наказват системните нарушители с „преструктурирането“ им и дори разделянето на техните бизнеси. Това означава, че ако гигантите не се съобразят с правилата в Европа те са заплашени от разцепване, ако искат да продължат да предлагат услугите си на Стария континент. Мярка, която предлагат и някои американски политици.
Законът за дигитални услуги на ЕС
Проектът за дигитални услуги е доста по-скромен като мерки, спрямо този за пазарите. Неговият обхват покрива нелегалните стоки, продукти, услуги и съдържание, което се предлага онлайн. ЕК планира да въведе защитни механизми за неправомерно изтрити данни от платформите. Както и да задължи компаниите, които ги администрират да вземат мерки срещу ползването на техните системи за злоупотреба.
Брюксел ще се опита да въведе по-голяма прозрачност при ползването на онлайн реклами и алгоритмите, които препоръчват съдържание на потребителите. Тук ще бъдат засегнати силно Google, Amazon и Facebook. ЕК може и да задължи, корпорациите да предоставят част от данните си за изследователски цели.
Към всичко това, всички платформи, които се ползват от над 10% от населението на ЕС ще се считат за системни и не само ще са обект на горните регулации, но и ще бъдат поставени под допълнителен мониторинг. ЕК не споменава, каква ще е институцията, която ще го осъществява, но такава ще има.
Перфектният коктейл
Брюксел се опитва да създаде регулаторна рамка, която да формира единен цифров пазар в Европа от повече от десетилетие. Досега, мерките бяха насочени основно към телекомите, а редица от по-амбициозните предложения бяха отхвърлени или смекчени. Този път ЕК действа комплексно и двата проектозакона са перфектния коктейл, който ще постави под стриктен контрол технологичните гиганти.
Последствията може да са фундаментални за компании, като Амазон, Apple, Google и Facebook. Почти всяка една от тях фигурира в поне един от примерите дадени от комисията. Което, комбинирано с очакваните регулации в САЩ, може напълно да трансформира технологичният свят след няколко години.
Временната утеха е, че това са само проектозакони. Те тепърва трябва да бъдат обсъдени и приети в Европейския парламент (ЕП), както ида бъдат одобрени от страните-членки на ЕС. Този процес може да отнеме между една и две години. Допълнително, Брюксел много често дава някакъв срок за да може бизнесът да се адаптира, който също може да бъде от порядъка на две години.
Така ефектът от тези регулации ще се усети най-рано след три до четири години. Ако се запазят всичките предложения на ЕК до крайния вариант. Настоящата формулировка на двата проектозакона обаче е доста плашеща за изброените технологични гиганта и е повод за сериозно притеснение.
