Пет години изминаха от последната голяма сделка за консолидиране на българската телеком сцена. През 2015 г. „Мобилтел“ (сега „A1 България“) успя да спечели наддаването на най-големия кабелен оператор в страната – „Близу“. Сделката беше само за 120 млн. евро, но обеща и осъществи пълно пренареждане на пазара. В рамките на две години, компанията стартира собствени ТВ канали, а за четири – се изкачи на второ място по доставка на платена телевизия и интернет.
Изминаващата 2020 г. бележи пълният възход на две балкански телеком групи, които не само, че изкупиха редица активи в региона, но засилиха значително своето присъствие в България и реанимираха процесите по консолидация на сектора. При одобрение на всичките сделки, United Group ще бъде истински телеком и медиен мастодонт, PPF Group от своя страна също ще има голямо влияние в тези сегменти. Разликата между двете ще бъде, че втората няма участие на пазара за фиксирани услуги.
Новата 2021 г. най-вероятно на фокус ще бъде може би окончателната смяна в собствеността на лидера по ТВ абонати „Булсатком“. Както и ще се даде отговор, дали в България ще се появят истински виртуални оператори. Ако трите големи успеят да си „поделят“ „Булсатком“ по един или друг начин и затворят вратите на малките за своите мрежи, то в рамките на няколко години може да видим краят на широката конкуренция на българския телеком пазар.
Покупките на United Group
Най-ударни с пазарната кошница са United Group. Първо, те финализираха мегасделката с „Виваком“ за 1.3 млрд. евро – лидерът по приходи на телеком пазара в България. Това се случи през юли, а само в рамките на три месеца – през октомври започна и процедурата по придобиването на най-голямата медийна група в страната – тази на „Нова броудкастинг груп“.
Официална информация липсваше, като само имаше потвърждение, че United Group води такива преговори. Впоследствие се появи неофициална такава, че има сключена сделка, която е настойност между 250 и 300 млн. евро, като има плаващи компоненти в цената, който зависи от представянето на компанията през следващ период, както и други дълготрайни активи. Официално сделката излезе наяве през декември, когато тя беше внесена в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за одобрение. На Бъдни вечер (24 декември) беше и потвърдена от United Group.
При положително становище United Group получава най-голямата ефирна и кабелна телевизия, с контрол върху каналите „Nova“, „Kino Nova“, „Nova Sport“, „Diema“, „Diema Family“, „Diema Sport 1“, „Diema Sport 2“, бившият вече „Канал 3“ (който веднага беше ребрандиран като Nova News) , „The Voice“ и „Magic TV“. Към тях добавяме радиата „Веселина“, „Витоша“ и „The Voice“. От 2019 г. изцяло в „Нова броудкастинг груп“ влиза и онлайн групата „Нетинфо“. Тя е лидер в интернет рекламата, като нейните сайтове достигат до около 80% от потребителите в страната.
С „Нетинфо“, United Group получава контрола върху мейл портала abv.bg, новинарския Vesti.bg, видеоплатформата Vbox7.bg, DarikNews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg, Pariteni.bg, gbg.bg (портала Гювеч) и др.
Разрастването не спира дотук. Само дни след като сделката за „Нова“ влиза в КЗК, в регулатора постъпва още една заявка за придобиване. Това са изданията около вестник „Телеграф“. Към него, още приспадат вестниците „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ „Борба“, както и англоезичното издание Europost. Информация за сумата по тази сделка за момента липсва.
По-скромният PPF Group
На фона на шопинг терапията, която United Group прави, воденият от чешкия милиардер Петр Келнер PPF Group е доста по-скромен в своите покупки. През 2018 г. в България придобива местния оператор „Теленор“ в комплект с останалите активи на едноименната телеком група в региона. Следва неуспешен опит да се придобие „Нова телевизия“, която е спряна от КЗК.
Поради което, PPF Group решава да купи американската CME, която стои зад телевизионната група на „БТВ“. Сделката минава не само през българския, но и през европейските регулатори и е одобрена през лятото на 2020 г. Цената е официално обявена за общо 1.9 млрд. евро, но в нея са включени освен операциите в България, така и тези в Чехия, Румъния, Словения и Словакия.
В портфолиото на „БТВ Медия Груп“ влизат другия голям ефирен канал „bTV“, заедно с още „bTV Comedy“, „bTV Cinema“, „bTV Action“, „bTV Lady“ и “Ring”. Те се допълват от онлайн платформите Voyo и bTV Plus, сайтовете Dalivali.bg, Zodia.bg, Bistro.bg и Ladyzone.bg. За финал има и пет радиа – „bTV Radio“, „Njoy“, „Zrock“, „Classic FM“ и „Jazz FM“.
Равносметката
Така, в рамките на по-малко от две години United Group вложи над 1.5 млрд. евро в България и получи най-големият телеком, една от най-големите ефирни телевизии, с общо 10 ТВ канала, 3 радиа, 8 големи сайта (без да броим страниците на каналите), най-тиражираният ежедневник и още 4 вестника. PPF Group отговаря с другата най-голяма ефирна телевизия и общо 6 ТВ канала, 5 радиа, 3 сайта (пак без да броим тези на каналите) и 2 видео онлайн платформи.
На фона на горните списъци, „A1 България“ е направо медийно джудже. Телекомът започна да развива собствени ТВ канали през 2016 г., като вече разполага с общо пет – Max Sport 1, 2, 3 и 4, както и EDGE.
Добавим ли факта, че две от тези телеком групи са и основните разпространители на телевизия и интернет, нещата стават доста по-сложни. В първия сегмент, лидер е „Булсатком“ със 736 хил. абоната в края на 2019 г. Но ако преди пет години имаше комфортна преднина, то сега „A1 България“ и „Виваком“ доста бързо я скъсяват. Първият телеком разполага с 506 хил., а вторият – 489 хил. потребители на платена ТВ. При интернет доставката интрига няма – „Виваком“ и „A1 България“ са абсолютни лидери, с 564 хил. и 521 хил. абонати съответно. Трети е „Булсатком“ с едва 168 хил. потребителя през 2019 г.
Цялото това влияние ще се използва за натиск върху малките доставчици на телевизия и интернет. Методите се използват и в момента – по-ниски цени, пакетни услуги, допълнително и по-качествено съдържание. С притежаването на значителни медийни активи, независимите оператори ще трябва задължително да преговорят с телекомите за да предоставят техните ТВ канали. Което също може да се използва, като инструмент за тяхното „изтощаване“ в дългосрочен план.
„Булсатком на тезгяха“
Пълната трансформация на пазара ще бъде завършена след като се реши съдбата именно на сателитния оператор. Както отбелязахме „Булсатком“ е лидер в доставката на ТВ и трети при интернет, като основните му конкуренти са „A1 България“ и „Виваком“. Финансовата му ситуация не се промени, той губи абонати, съответно приходите не могат да се увеличат, което намалява шансовете за потенциални инвестиции в съдържание.
Поради, което обновеното ръководство реши да сложи компанията на тезгяха за продажба. Търсената сума е 120 млн. евро. Двата основни купувача за момента се смятат, че са българските бизнесмени Спас Русев и Пламен Генчев.
Първият е бивш мажоритарен акционер във „Виваком“ и все още настоящ член на борда на директорите на телекома. Ако Русев поеме руля на „Булсатком“, то това означава, че може да видим последващо прехвърляне към водещия телеком или обслужването на неговите интереси.
Пламен Генчев от своя страна може да не разполага с ресурсите да оздрави напълно оператора и да го върне към растеж. Което също да доведе до ново стратегическо партньорство или препродажба. Самият Генчев е един от съоснователите на компанията, като другият – Максим Заяков излезе от нея през 2019 г. и основа конкурентния „Неосат“.
Директното навлизане на телекомите в „Булсатком“ вече ще активира доста червени лампи в регулаторите. Единствено „Теленор“ може да излезе голям победител и да мине през одобрение от властите, тъй като не разполага с развити фиксирани услуги. Засега, компанията собственост на PPF Group не е дала оферта за него.
Поради това, съществува и вероятността, трите големи да оставят „Булсатком“ да си залезе постепенно и бавно. В същия момент да се опитат да прелеят неговите абонати при себе си. С придобитите медийни ресурси, привличането на нови потребители няма да е трудна задача, поне за „Виваком“.
Елиминацията, продажбата или разпределянето на „Булсатком“ ще премахне последният голям елемент на конкуренция във фиксирания бизнес и ще сложи край на процеса по консолидация на пазара. Който тръгна преди десетина години с окрупняването на малките оператори и няколкото големи сделки, сред които тези на „Спектър нет“, „Мегалан“ и „Близу“. Ще останат няколко мохикана, някои от които толкова задлъжнели, че и тяхното бъдеще ще се реши скоро.
5G и краят на малките
Телекомите също така започват изграждането и разгръщането на мобилните мрежи от пето поколение (5G). Технологията е с революционен характер, като тя може да се превърне в последния пирон в ковчега на малките оператори. Причината е, че ще предостави пренос на данни по безжични мрежи с качества сходни до тези на настоящите фиксирани услуги.
По този начин мобилните оператори няма да им се налага изграждат кабелни мрежи до всеки потребител, а само до базовите си станции. През последните вече да минава не само мобилните пренос на глас и данни, но целия трафик. Включително и в този на преноса на ТВ. Телекомите не искат да допускат виртуални оператори (т.нар. MVNO), което ще е единствения шанс на малките доставчици да оцелеят в дългосрочне план.
Въпросът за съществуването на MVNO ще бъде решен в през новата 2021 г. с това какви точно поправки бъдат приети в Закона за електронни съобщения и разпределението на новите радиочестоти. Ако няма виртуални оператори, които да предлагат комплексни телекомуникационни услуги, то тогава в рамките на между пет и десет години ще останат само трите големи компании.
Фактор ще бъде дали „Булсатком“ и „Ти.ком“ ще продължат своя лиценз за честотите в 1 800MHz. Ресурсът е един от малкото лостове за влияние и потенциална разменна монета за преговори с MVNO. С което продажбата на „Булсатком“ получава допълнително значение. Това ще бъде кулминацията в голямото разместване в сектора, което се очерта толкова ясно през изминаващата вече 2020 г. Затова, ще посрещнем новата 2021 г. като всеки телеком ще разполага със собствена телевизия.