5G в България – какво предстои

Официално в България вече има две действащи мрежи от пето поколение (5G). Те бяха пуснати с няколко месеца закъснение, като основната причина беше в регулаторни решения забавени вследствие на коронавирус пандемията. Според първоначалните планове, новата технология трябваше да бъде широкодостъпна още към края на лятото, като и трите телекома изразиха готовност в това.

Защо, тогава само два от тях пуснаха и то в доста ограничен вариант 5G услуга в края на септември и ноември? Отговорът е, че решенията са временни, а истинският дебют на 5G у нас се очаква да настъпи през първите месеци на 2021 г. Тогава ще бъдат напълно решени административните и регулаторни пречки, които спират операторите в пълното разгръщане на новата технология.

Те включват влизане в сила на новите тарифи за честотите, които ще позволяват на операторите да ги ползват икономически съобразно. Това ще позволи на регулатора да насрочи търгове за редица ленти, които да се използват за 5G и за допълнително разширяване на 4G покритието. Към тях добавяме разрешителните облекчения при модернизацията на вече съществуващи базови станции. Последното изискване на операторите е освобождаването на честотите в 700 и 800MHz.

Дори с преодоляването на гореизброените няма да се изчистят всички препятствия, като след това ще останат няколко ключови въпроса, чието решаване ще зависи стратегията на телекомите. Но да караме поред.

Първите мрежи

Първо „Виваком“ в края на септември, а два месеца по-късно и „A1 България“ пуснаха свои търговски 5G услуги. Защо тогава не са масови? Отговорът е, че все още българските телекоми нямат ресурсите (честотни и регулаторни), за да могат да ги разгърнат.

5G мрежата на „Виваком“ ползва технологията DSS. Чрез нея тя се възползва от наличните си радиочестоти, за да може да предоставя пето поколение услуга. Предимството е, че компанията осигурява голямо покритие чрез своята 4.5G инфраструктура, с която да предоставя 5G сигнал.

Недостатъкът е, че заради ограничения ресурс, тя не може да предоставя услугата на много потребители, а и не всички смартфони поддържат DSS технологията. Заради, което „Виваком“ в момента предоставя 5G само на притежателите на два модела смартфона от най-висок клас и един от среден. Първите от изброените не разполагат с достъп до услугите на Google.

„A1 България“ от своя страна предпочете по-традиционен начин за пускане на новата услуга. Това стана, чрез модернизиране на някои базови станции до 5G стандарт и временно ползване на определения за това 3.6GHz спектър. Трите телекома разполагат с такъв до средата на януари 2021 г., като се очаква след това да получат постоянни разрешителни.

Предимството на подхода на „A1 България“ е, че много повече смартфони могат да се възползват от нейната 5G мрежа. Недостатъкът е изключително ограниченото покритие, което тепърва ще се изгражда. Двете решения са временни и ще зависят от няколко фактора, за да може да има пълноценни услуги през следващата година.

Намалените тарифи

Първият ключов фактор за пълно разгръщане на 5G в България е намаляването на тарифите за радиочестотите, които операторите плащат на държавата. Компаниите водят спорове от близо десетилетие по темата с регулаторите и институциите. През цялото това време те бойкотираха редица търгове, именно заради високата цена на ресурса.

Операторите заплашиха, че ще сторят същото и с определените от Европейския съюз 5G честоти, ако няма корекция на тарифите, които се изчисляваха по формули отпреди 30 години.

От 2018 г. започнаха тежки преговори между телекомите и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за тяхното редуциране. След няколко стъпки напред-назад се стигна до споразумение, в което регулаторът да намали с близо 60% годишните и еднократни такси, които се заплащат за получаване на лицензи за ползване на радиочестоти.

КРС не отстъпи от искането на телекомите за предоставянето на разрешителните за период от 20 години, като остави настоящия максимален срок от 10 години. Във всички случаи, имаше големи компромиси с цената, като уговорката, по информация на TechTrends, е операторите да вземат на търгове доста честоти и така да вкарат достатъчно пари в бюджета.

Решението за тарифите обаче трябваше да мине през одобрението на Министерски съвет (МС). Предложението на КРС беше вкарано още в края на 2019 г., като очакванията бяха, правителството да излезе с положително решение, което да влезе в сила от юни 2020 г. COVID-19 пандемията разбърка плановете.

Решението беше прието от МС едва през април, но влиза в сила от 1 януари 2021 г. Преведено на нормален език, означава, че операторите ще приемат да закупят честоти за постоянно и дългосрочно ползване едва през януари. С което се отложи истинския старт на 5G за тогава.

Облекчените режими

Вторият ключов фактор за пълно разгръщане на 5G мрежи е облекчените строителни режими. Промените в Закона за устройства на територията (ЗУТ), бяха внесени още през февруари и включваха преминаването на уведомителен режим за строителния надзор ако не се правят нови обекти или се изменят конструктивно старите. Те не предвиждаха промяна в замерванията и контрола за силата на излъчване на оборудването.

Самите промени трябваше да минат до април най-късно. Отново пандемията затвори държавата и те бяха приети чак през юли. Това забавяне щеше да измести пускането на 5G услугите само с три месеца, ако новите тарифи бяха влезли в сила например от 1 юни.

Косвени доказателства за това имаме през новата мрежа на „A1 България“, която беше пусната в края на ноември и включваше модернизирани базови станции на телекома в София.

Търговете за честотите

В момента в който влязат новите тарифи за честотите, КРС ще задейства процедурата за търгове за необходимия за телекомите радиоресурс. Такива са индикациите от регулатора и предвид настоящето забавяне на 5G в България няма още поводи за чакане или отлагане.

Ситуацията най-вероятно ще изглежда по следния начин. Новите тарифи влизат в сила на 1 януари 2021 г. В рамките на седмица-две или най-късно до края на месеца ще бъде стартирана процедура за търгове за свободните честоти. Цялата процедура ще трае между месец и два, което означава, че през март ще бъде приключена, а спектърът – разпределен.

Трите телекома разполагат с временно ползване на част от честотите – по 2х5MHz в 2GHz, 2x20MHz в 2.6GHz и 100MHz в 3.6GHz всеки. Разрешителните изтичат в различно време, основно през януари. Като операторите ще ги ползват временно тези ленти, докато не бъдат разпределени с търг.

В момента има доста свободен ресурс. Целият в спектрите 2GHz, 2.6GHz и 3.6GHz е наличен, като операторите може дори да вземат повече от това, което са ангажирали временно към момента. Това се очаква да са и първите честоти, които ще бъдат разпределени на търгове от КРС.

Битката за 700MHz

Ако всичко мине гладко, то в рамките на първите три месеца на 2021 г. българските телекоми не трябва да имат никакви административни и технически пречки за разгръщането на 5G. В градовете, защото двете ключови честотни ленти за осигуряване на национално покритие остават под въпрос – в 700MHz и 800MHz. Първият е определен за пето поколение, а вторият – за четвърто поколение мобилни мрежи.

Ситуацията със спектъра в 700MHz е повече от иронична, защото той беше единствен, за който новите тарифи влизаха в сила през лятото на 2020 г. Свободният ресурс в него обаче е само 2x20MHz, който може да стигне напълно само за два от трите оператора. През годините, телекомите развиха в това отношение солидарност и настояват за равноправно разпределение на честотите. Останалата част обаче е заета от системите за „Гражданска защита“ и военните.

КРС през лятото предложи три варианта за разпределението им – само два оператора да получат по равно 2x10MHz, един да получи 2x10MHz, другите два по 2x5MHz или трите да разполагат с 2x5MHz, а последните 2x5MHz да останат за последващо или споделено ползване. По информация на TechTrends, нито един от тях не удовлетворява телекомите, затова дори не е започнато обществено обсъждане по темата.

През лятото трябваше да започнат неофициални преговори между КРС и Министерството на отбраната (МО) за освобождаването на заетите от военните ленти. Липсата на развой до момента показва, че най-вероятно въпросът ще остане „висящ“ поне до след изборите през март 2021 г. По същият начин, МО са блокирани и честотите в 800MHz и тяхното развитие най-вероятно ще остане в полето на следващото правителство.

Въпрос на оборудване

Дори без тях, телекомите ще могат да покрият почти цялото население с останалия радиоресурс, но не и цялата територия на страната. Което е достатъчно за пускането на адекватна 5G услуга за крайни потребители и бизнеса. С което остават другите фактори, които не зависят от регулаторите или поне не толкова на тези в България.

Един от тях е какво ще стане с Huawei и доставките на телеком оборудване в страната. Китайският гигант е жертва на икономическите санкции на САЩ и в момента цяла Европа е под натиск, да не използва неговите 5G системи. България има подписано принципно споразумение да изключи Huawei и ZTE от своите мобилни мрежи от следващо поколение, но все още няма яснота за конкретни поети ангажименти. За момента това става чрез присъединяването на страната към „Чиста мрежа“ – инициатива на САЩ насочена срещу китайските вендори.

Неизвестните тук са много. От една страна се очаква през следващите месеци да има общоприети препоръки и инструментариум за развитие на 5G мрежите на ниво Европейски съюз. България се придържа към тези инициативи и най-вероятно ще се съобрази с решенията от Брюксел.

От друга страна, новият президент на САЩ Джо Байдън се очаква да приеме по-мека позиция към Китай и потенциално към Huawei. За момента, обаче има доста голямо сътрудничество между двете основни партии в ограничаване на влиянието на Пекин и тепърва ще се види в каква посока ще се развие политиката на Вашингтон от 2021 г.

Мобилната мрежа на „Виваком“ разчита на решенията на китайската компания и една от причините да не изграждат нови 5G базови станции се дължи именно на неизвестните около вендора. В същата и дори в по-тежка ситуация се намира „Теленор България“. Абсолютно цялата мрежа на мобилния оператор е дело на Huawei и ако трябва да развива 5G услуги с друг доставчик, то означава огромни инвестиции за пълната ѝ подмяна.

Отделно през първото тримесечие на 2021 г. изтича лиценза за ползването на бранда Telenor и българския оператор ще трябва да го поднови или да се ребрандира. Вторият вариант означава допълнителни инвестиции, които няма да отидат за мрежата. Докато не се реши сагата с Huawei на ниво ЕС, „Виваком“ и „Теленор България“ ще действат с по-плахи стъпки.

Бизнес моделите

Последният фактор зависи от самите телекоми и донякъде от българския пазар. Единствената причина операторите да бързат с 5G в момента е да покажат технологичен напредък, както и да поддържат добрите позиции на България в мобилната свързаност.

Чисто от пазарна гледна точка, все още няма достатъчно индикации, че българските власти и общини ще инвестират средства в разгръщането на 5G мрежи и услуги в населените места. Тук изчакването идва по линия отново на ЕС, където ще се планират милиарди евро средства за подобряване на свързаността на държавите-членки.

Другият елемент на пазара са самите компании – повечето български фирми тепърва се дигитализират, като не са много тези корпорации, които могат да разгърнат 5G мрежи в началото. Няма я на пръв поглед критичната маса, която да изплати инвестициите на телекомите.

Потребителският сегмент в страната не е толкова апетитен, най-малкото все още няма достатъчно достъпни устройства, които да поддържат новата технология. Обстановката ще се промени през 2021 г., когато се очакват нови и все по-достъпни 5G смартфони и други устройства.

Отделно, може да се очаква един от операторите буквално да убие пазара с доста ниски цени. Това може да спре тенденцията за увеличаването на стойността която средно плаща всеки потребител – тенденция, която забелязваме от пускането на 4G мрежи в страната. Хипотеза, за която все още няма потвърждение и тепърва ще видим как ще се развие през 2021 г.

Така, новата година ще я посрещнем с първите масови търгове за честоти, премахнати прегради за изграждане на 5G мрежи, но и объркан пазар. Донякъде заради търговската война между САЩ и Китай, както и заради самата пандемия.