В края на февруари, Народното събрание направи известен ремонт на Закона за чужденците (ЗЧ). Основните промени бяха в посока задължаване на администрацията да обработва документите за временно пребиваващите чужденци между различните институции в страната изцяло електронно. Депутатите премахнаха и пазарния тест, който забавяше значително процедурата по издаване на такива разрешителни.
Това е дългоочакван от българския IT сектор ход, тъй като опростява процедурата по наемането на висококвалифицирани експерти отвън. За някои дефицитни специалности, такива са повече от необходими, ако искаме да вдигнем нивото на експертиза. Когато такива не идват от държава-членка на Европейския съюз, на тях им трябва т.нар. „синя карта“ или разрешително за дългосрочно пребиваване и осъществяване на висококвалифицирана работа.
Буквално в последния момент при второто гласуване бяха вкарани и текстовете за интегриране на т.нар. „стартъп виза“. Това е разрешително за дългосрочно пребиваване на чужденци, които инвестират в дялово участие в „иновативни“ компании. Голяма роля в тези промени зае Българската стартъп асоциация (BESCO). По техни думи, по инициативата се работи от близо две години.
„Стартъп визата“ и по-плавната процедура по издаване на „сини карти“ се очаква да подобрят пазара на труда в IT сектора. Технологичните компании от години се оплакват от недостиг на висококвалифицирани специалисти, което според тях ще забави стабилния растеж на сегмента. Отделно, се очаква тези мерки да привлекат повече рискови инвеститори.
С последния влак
Стартъп визата успя да влезе в последния момент в промените на ЗЧ. Промените в текстовете са внесени за последно разглеждане в Правна комисия на НС и впоследствие гласувани на второ четене в зала. Дискусия по тях няма. Според измененията в закона, стартъп визата позволява на чуждестранен гражданин да получи статъс на дългосрочно пребиваващ в България ако е станал съдружник местно търговско дружество.
Условията за това са няколко. Чужденецът трябва да притежава дял от повече от 50%. Също така, предметът на дейност на компанията трябва да отговаря на този посочен в стартъп визата, при неговата промяна ще трябва да се издава нов сертификат. Друго условие е, че потенциалният кандидат трябва да бъде одобрен от Министерството на икономиката, че неговата дейност е иновативна и съответно подлежи на издаването на подобно разрешително.
Другият вариант за издаване на стартъп виза е през новосъздадената през 2020 г. Държавна агенция за научни изследвания и иновации (ДАНИИ). В този случай, чужденецът трябва да има не по-малко 50% дял в българска компания с капитал от поне 1 млн. лева. Отново важи правилото за пасване на предмета на дейност на фирмата със заявения в стартъп визата.
Трети вариант е за чуждестранни инвеститори, които вложат в страната поне 5 млн. лева при колективни инвестиционни схеми и 3 млн. лева чрез фондове. Тези промени ясно показват, че основната им цел е да направят условията в България на рисковите инвеститори от чужбина по-приемливи и атрактивни. Също ще улеснят и чуждите предприемачи, които искат да развиват бизнес тук, макар, че това по-скоро е вторично търсен ефект.
Ползите
Затова стартъп визата (официално е записана така в ЗЧ – бел. ред.) се смята за голям пробив на BESCO, както и на местната екосистема от стартиращи компании. От организацията заявиха, че има доста хора извън ЕС, които имат инвестиции и екипи, които работят с България, но не могат да правят това на място.
„В BESCO имаме членове от държави извън ЕС, като техните инвестиции и екип са в България, но тях самите ги няма“, коментира Добромир Иванов, председател на BESCO, в интервю за BloombergTV. „Тези хора се борят с институциите с години, за да стигнат до страната ни“. Според него, със стартъп визата този проблем се регламентира и се предлага като решение.
Той спомена и за продължаващото бавно издаване на т.нар. сини карти. Те са трънлив проблем за IT индустрията от години. Това са разрешителни за дългосрочен престой на висококвалифицирани кадри извън ЕС в България. Проблемите при тяхното издаване са, че процесът е тормав, изключително ангажиращ и времеемък.
Тихата промяна при сините карти
Двете основни браншови организации Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) от няколко години предлагат реформи в тази посока. Част от предложенията им бяха приети в края на февруари, заедно със стартъп визата.
Предложенията, които видяха бял свят са две – подаването на документите от работодателя на едно място и тяхното последващо електронно обработване между различните институции. Практиката беше приложена преди няколко години, но сега е интегрирана тясно в закона и няма място за извинение на множеството държавни администрации, които участват в процеса. Преди това, компанията трябваше да обиколи няколко ведомства по няколко пъти за да могат да се обработят документите.
Другия компонент, който става ясно, че се премахва е т.нар. пазарен тест. Това е изискване, което работодателят трябва да направи, за да докаже, че за съответната позиция не може да се намери достатъчно квалифициран български служител. Тестът бавеше с няколко месеца издаването на синята карта и с гласуваните промени, той е изваден от текстовете в ЗЧ.
Ефектите от промените
Стартъп визата определено може да насърчи някои инвеститори да инвестират повече в страната, както и да привлече нови. Ограниченията за индивидуалните вложители, да притежават 50% и отгоре дял, може да се окаже проблемен. От друга страна се затваря вратичка, в която да се дава дългосрочно жителство на чужденец, който е вложил символична сума, за да получи този статут.
Отпадането на пазарния тест за сините карти, беше остро разкритикуван от опозицията по време на дискусиите в НС. Според нея, това ще позволи на работодателите да наемат нискоквалифицирани работници на по-ниско заплащане и да увеличат безработицата в страната. При сините карти това е по-трудно постижимо, като при всички категории се изисква обносовка от работодателя защо опира до чужденци.
Все пак за IT сектора ще се съкрати процедурата по издаването на тези разрешителни с няколко месеца, което е стъпка в правилната посока. БАСКОМ и БАИТ не коментираха темата, като двете организации не го направиха не само пред TechTrends, но и като цяло в общественото пространство до момента. Най-вероятно заради предизборната обстановка в страната.
Нужда от определение
Един от ключовите проблеми за стартъпите в България (а и не само – бел. ред.) е липсата на точно определение. Кога една компания се смята за такава, кога не. Много често названието се използва като общ знаменател, както и като маркетинг инструмент за самите дружества.
Застъпничката за стартъп екосистемата Саша Безуханова предложи това да се направи и да се създаде юридическо определение за тях. Идеята е изказана в нейно интервю за BloombergTV. В него тя коментира и друга тема – тенденцията почти всеки малко по-успешен български стартъп да прави дъщерно дружество в Западна Европа.
Презумпцията за това е, че не са специално третирани в България, тоест страната ни не дава достатъчно отстъпки за стартиращите компании. Това обаче не е основната причина. Основната мотивация на почти всяка пораснала българска IT компания да отвори чуждестранно звено е спецификата на съответния пазар.
САЩ, Германия и Великобритания например, почти изискват такъв ход, ако фирмите искат да разширят дейността си там. Има и вторични причини – по-лесното намиране на инвеститори и след това са привилегиите на местното законодателство. Определението на стартъпи ще е ключово за потенциални държавни облекчения или допълнително финансиране от Европейския съюз. То най-вероятно ще стъпи на елементи при определението на стартъп визата, което беше записано при промените в ЗЧ.