Игра на търгове за 5G мрежите

Търговете за мобилни лицензи в България все повече приличат на драконите от поредицата „Песен за огън и лед“ на Джордж. Р. Р. Мартин известна повече като „Игра на тронове“. Всички говорят за тях, колко са силни и могъщи. Обичат ги, когато са на тяхна страна или не желаят да ги виждат ако не са. Както и, че се появяват много рядко.

Последните търгове за радиочестоти се проведоха преди почти точно 10 години. Те причиниха много главоболия на всички участници на телеком пазара, от регулатора, през големите и до малките оператори, най-вече заради стремежа за защита на интереса на всяка от страните. Търговете от есента на 2011 г. също така изградиха и погрешното впечатление, че в страната ще заработят пет или дори шест пълнокръвни телекома.

Десетилетие по-късно имаме нов опит за разпределението на радиоспектъра чрез наддаване. То обаче приключва по същия начин, както легендарния едноименен сериал по бестелъра на Джордж Р.Р. Мартин – с предизвестен и дори леко разочароващ край.

Погледната в по-широк контекст „Играта на търгове“ в България е доста интересна и заплетена. Приети бяха ключови промени в Закона за електронни съобщения, като тайминга съвпада с инициативите за раздаване на честоти от регулатора. Битката между големите и малките оператори, маневрите на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в следващите седмици ще реши кой ще седне на „трона“ на 5G мрежите в страната.

Резултатът вече изглежда все по-явен, който ще постави България в парадоксална ситуация. Големите телекоми ще развият 5G мрежи, ще получат честотите, които искат, но малките няма да могат да създават виртуални оператори. Въпреки, че последните на теория ще могат по новите закони да получават достъп до инфраструктурата на установените телекоми. Това статукво ще се запази най-вероятно в следващите 20 години.

Очакваният развой

КРС обяви още през 2019 г., че е готова да проведе търгове за редица честоти, най-вече за апетитния спектър в 3.6 GHz, които да се ползват за изграждане на 5G мрежи. В тази насока бяха направени няколко промени, включително след дълги преговори бяха намалени наполовина лицензионните такси за операторите. Ситуацията беше такава през 2020 г., че търговете бяха изместени за началото на настоящата година.

В края на януари това се случи и тези за 3.6GHz бяха насрочени за 15 март. Техният край обаче беше предизвестен, поради условията, които КРС постави. Регулаторът насрочи търгове за три ленти по 100MHz в т.нар. двоен дуплекосов режим или TDD. Изискванията за участие бяха написани така че реално единствените компании, които можеха да бъдат допуснати, са трите установени телекома – „А1 България“, „Теленор България“ и „Виваком“.

Предвид обстоятелствата лесно можеше да се предположи, че наддаване няма да има и разрешителните ще бъдат разпределени при начална цена. Това се и случи, след като се оказа, че за трите лиценза са подадени документи от трите изредени по-горе компании.

КРС дори не си направи труда да организира търг, като на 11 март директно обяви, че такъв няма да има и предоставя лентите на допуснатите участници (чрез решение №94). „Виваком“ получава лента от 100MHz в 3.5GHz, „А1 България“ в 3.6GHz, а „Теленор България“ в 3.7GHz.

Опит за надцакване

Подадените заявления от трите телекома са любопитни от гледна точка, че явно все пак се е целяло да се постигне наддаване. „Виваком“ подават заявление за всяка една от трите ленти. „А1 България“ прави това за две, докато „Теленор“ пуска само за една.

Идеята на това упражнение е да се направи разрешителното на конкурента по-скъпо. Предвид разпределението на заявките, целта явно е била да се отслаби „Теленор“ и да се предизвика наддаване на трите телекома при единствената желана лента от втория по брой абонати оператор. В подобна ситуация трябва да попаднат „А1 България“ и „Виваком“, чиито заявки също се припокриват.

Това не се случва. КРС се позовава на условията за провеждане на търга, че ако една компания получи лиценз за една лента, отпада от участието в другите. Така, по реда на номерата „Виваком“ получава първите честоти, „А1 България“ вторите и третите остават за „Теленор“. Разпределението е завършено, без да се налага провеждането на търг. КРС се аргументира допълнително, че предоставя същите честоти, които компаниите и в момента ползват временно, което улеснява техническата процедура по усвояването им.

Перфектен тайминг

Прекратеният търг и раздадените честоти съвпадат перфектно като време с приетия ремонт на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от Народното събрание. Депутатите приеха промените на 25 февруари и се очаква през настоящата седмица да бъдат обнародвани в Държавен вестник, тоест да влязат в сила.

При тях буквално в последния момент бяха приети текстове, които дават възможност на КРС да задължава операторите да споделят своите мрежи, инфраструктура и честоти на други компании. Това става чрез условията за издаване на лицензи за радиоспектър. Промените бяха инициирани от малките играчи на телеком пазара с идеята да могат по този начин да създадат виртуални мобилни оператори (MVNO).

След решението на регулатора за отмяна на търга и директното разпределение на честотите по-голямата част от този ресурс вече е раздаден. Буквално ден след окончателното приемане на новия ЗЕС в парламентарната зала, на 25 февруари, КРС издава лиценз за трите телекома за предоставяне на спектъра в 2.6GHz. Всеки един от тях получава 2x20MHz ленти, които до тогава ползваха с временни разрешения. По този начин 3.6GHz също е раздаден на трите основни телекома, като там остава една свободна лента от 70MHz в TDD режим.

Има три ключови момента. Първият е, че всички издадени лицензи спазват условията на настоящето законодателство. Тоест, те не подлежат на промените в ЗЕС, съответно КРС няма да може да задължи телекомите да споделят мрежите си, поне не и докато не подновят някой от тях. Причината е, че още законовите промени не са влезли в сила, а разрешенията за честотите се превръщат в заварено положение.

Вторият ключов момент е, че лицензите вече са със срок на действие от 20 години и всички изброени по-горе влизат в тази категория. Има ленти, които изтичат след между 3 и 10 години, но става дума за честоти, които няма да са основни за 5G.

Което означава, че споделянето на мрежите ще продължи да зависи от договорките на големите с малките и няма да позволи намеса на регулатора за тях. Последният елемент е, че дори и някои от радиочестотните лицензи все пак в близко бъдеще да попадне под това условие, КРС може да въведе изискванията по своя преценка.

Европейският кодекс и виртуалните оператори

Промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) бяха основното и последно оръжие на малките оператори в стремеж към формирането на MVNO в страната. Целта на поправките беше да се хармонизира българското законодателство с новия Европейски кодекс за електронни съобщения, който беше приет през 2018 г. Специфичното при него е, че той е директива – тоест, неговото адаптиране на местно ниво е задължително.

Крайният срок, това да се случи беше 21 декември, но след редица дебати, българските депутати, отложиха приемането на промените в ЗЕС за по-късен етап. Това не остана незабелязано от Европейската комисия, която през февруари започна наказателна процедура срещу България, заради неспазването на срока.

Причините за забавянето не бяха оповестени. Още от самото начало имаше оплаквания, че огромния брой промени (внесеният в НС проект е 236 страници, а общественото обсъждане е над 400), изисква повече време за правилното им разглеждане.

Другата теза е, че ремонтът на ЗЕС се използва от малките оператори за прокарване на MVNO. Предложенията им предизвикаха негативната реакция на трите големи телекома, както и на вносителите на проекта от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

Еволюцията на промените и окончателно приетите текстове загатва, но не доказва, че това може да е и основната причина за забавянето на ЗЕС в парламента, както и форсираното раздаване на честотите. Съвпадението между двете обаче загатва за подобна синхронизация. Финалният вариант на закона дава нови възможности на регулатора да стимулира MVNO компаниите, но както виждаме той ще влезе в сила след разпределението на ключовите 5G честоти. Историята на приемането му, особено на промените свързани със споделяне на мрежите е също толкова интересен, както и с организирането на търга от КРС за 3.6GHz.

Казусът с MVNO

Дискусията за MVNO започна още при общественото обсъждане и продължиха при първите разглеждания на промените в НС. Малките оператори предлагаха да се запише изрично в ЗЕС, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) трябва да задължи големите телекоми да споделят мобилните си мрежи с тях. Пълната история можете да проследите в нашия анализ тук.

Досега, това беше пожелателно и зависеше изцяло от търговските преговори между отделните компании. Към момента в България подобно споразумение не е постигнато. Предварително такова е подписано между „Мобилтел“ (сега „А1 България“) и фалиралия вече „Макс телеком“ през 2015 г. То така и не влиза в сила, като за причините информацията е противоречива – компаниите твърдяха, че има технически препятствия, а някои източници на TechTrends, че е имало и финансови такива. Крайният резултат е, че година по-късно, „Макс телеком“ фалира.

Една от тезите на малките оператори е, че няма да постигнат работещо споразумение, ако такова не им бъде вменено от регулатора. Идеята е на близо десетилетие, но до момента нито МТИТС, нито КРС я е одобрявала.

Първоначалните предложения

Първоначално, малките оператори предложиха директно да се впише в ЗЕС, че регулатора трябва да задължи телекомите за споделяне на мрежите с издаването на лиценза за радиочестотите. Тъй като законът се разглеждаше седмици преди потенциалните търгове за 5G спектъра, това беше от ключово значение за бъдещето развитие на сектора в страната.

След редица дискусии, малките оператори промениха предложението си към много компромисен вариант. При него, КРС получава опцията да се намесва като арбитър при преговорите между големите и малки доставчици, когато става дума за споделяне на мрежата. Ако развоят не е положителен, решението допълнително можеше да се обжалва после в съда.

Параграф 100

При финалното разглеждане (второ четене) на промените в ЗЕС на 24 февруари, компромисното предложение е изтеглено от трибуната на НС от неговия вносител Христиан Митев, представител от „Патриотичния фронт“ (коалицията между НФСБ и ВМРО). То е заменено от Параграф 100, предложен първоначално от Станислав Иванов от ГЕРБ, който е прецизиран впоследствие от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в НС.

В него се посочва, че КРС може да задължи операторите да споделят мрежите си и да сключват национален роуминг с други компании. Това става в условията при организирането на търгове или в самите лицензи при предоставянето на нови честоти. Реално, това беше желанието на малките оператори, но с една уловка. Новото предложение дава това като инструмент на КРС, но законът не го задължава изрично да го използва.

Допълнително, в Параграф 100 е записано, че може да подкрепи съвместно изграждане на мрежи, споделяне на спектъра за по-ефективното му използване и други. Повечето от тези мерки ще са ключови в отношенията и изграждането на 5G мрежите от трите големи телекома в дългосрочен план. Предложените промени бяха приети с почти пълно мнозинство при окончателното гласуване.

Угасващата светлина на MVNO

Така България де юре прие промени в ЗЕС, които се чакаха от години от потенциалните MVNO компании, в техния стремеж за създаването на виртуален оператор. Де факто, обаче честотите вече са раздадени с дългосрочни разрешителни преди измененията да влязат в сила. Това означава, че в рамките на следващите няколко години (между 3 и 20), споделянето на мрежите ще продължи да зависи от търговските преговори между големите и малките.

Законовите и нормативни фактори, не са единствените, които може да попречат на създаването на MVNO в страната. През последните два месеца се възродиха процесите за окрупняване на пазара, като „Виваком“ вече придоби няколко регионални независими оператора. Ако тенденцията продължи, скоро няма да има достатъчно голям играч или дори група от такива, които да стартират виртуален телеком.

Голям удар в „заверата“ за MVNO е продажбата на „Нет 1“, като доставчикът беше купен от „Виваком“, с което големите му банкови задължения бяха погасени. Компанията беше сред един от основателите на неправителствената организация „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК). Тя беше сред основните инициаторки за създаването на MVNO в България, като работи в тази посока от 2018 г. С отслабването ѝ шансовете това да се случи намаляват.

Сноп надежда

Остават някакви снопове светлина в тунела. Това е неразпределената лента от 70MHz в 3.6GHz, въпреки, че и за нея имаше спорове при организирането на търга и общественото обсъждане. Там беше поставена тезата, че този ресурс няма да е достатъчен за конкурентна 5G мрежа, ако той бъде взет от четвърти играч.

Неразпределени остават честотите в 700MHz и 800MHz, тяхната съдба ще продължи да бъде в ръцете на Министерството на отбраната. Военните още не са освободили достатъчно ресурс, за да може той да се разпредели между операторите. Дори и да се издадат лицензи и да има опция за споделяне на мрежите, тези честоти се използват за покритие на отдалечени места и няма да са подходящи за MVNO.

Вторият сноп надежда се крие в изтичането на някои лицензи. Най-близки във времето са все поддържащи ленти (2GHz през 2025 г., части от 1 800MHz през 2024 г.) и 900MHz, която е подобна на неразпределените. При подобни условия, MVNO ще може да бъде създаден, но той ще бъде ограничен до 4G услуги.

Другата е, че дори теоретично, КРС вече разполага със законов инструментариум да се намесва при определянето на условията за споделяне на мрежата или за нейното съвместно изграждане.

Въпреки всичко, България дава засега само привидни шансове за създаване на MVNO. Но ако не друго, страната ни поне ще е изпълнила хармонизирането на родното законодателство с европейския Кодекс. С което ще отпадне и наказателната процедура. Телекомите получиха своите честоти, с което се отваря широко вратата за 5G в България, но се затваря тази за MVNO.