Преди седмица, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) реши да разпредели основните честоти за 5G на трите телекома в страната без да провежда обявения търг. На пръв поглед би трябваше да имаме приказка с щастлив край. „А1 България“, „Виваком“ и „Теленор“ получиха желаните ленти в 3.6GHz на начална цена без наддаване. Черешката на тортата е, че и тя беше понижена близо двойно след законодателни промени, които влязоха в сила от 1 януари 2021 г.
Всичко трябваше да приключи на 16 март, когато решението на КРС трябваше да бъде обнародвано в Държавен вестник. В същия ден се очаква да бъдат обнародвани и промените в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които дадат на регулатора възможност за натиск над операторите да споделят мрежите си на други играчи, чрез разрешителните за честотите. Тоест, основните ленти за 5G щяха да бъдат раздадени без да може да се включи такава опция за действия на КРС.
„Играта на търгове“ в България се оказва също толкова заплетена като романите на Джордж Р.Р. Мартин. Когато всичко се очаква да се нареди и да има щастлив край, изниква нещо изневиделица и променя напълно картината. Оказва се, че единият от участниците в търга е недоволен от ситуацията и прави всичко възможно, за да промени решението на регулатора. Причината е, че не е достигната до тръжна процедура с наддаване.
Работещите варианти липсват и затова последното се обжалва в съда. Информацията за искът е потвърдена от Reuters, като източници на TechTrends коментираха, че това е бил само единия от обмисляните сценарии. Историята се заплита и заема изненадващият обрат при който регулаторът предоставя честотите при максимално изгодни за операторите условия, а един от тях се изправя срещу тях, за да надиграе конкуренцията.
Стремеж за наддаване
КРС открива процедура по организиране на търг за честотите в 3.6GHz на 28 януари. На тезгяха са поставени три ленти по 100MHz. Регулаторът поставя такива изисквания за участие, че единствените възможни компании, които да подадат заявление и да бъдат допуснати до тръжната процедура са трите установени телекома – „А1 България“, „Виваком“ и „Теленор“. Това става въпреки силните възражения на малките оператори. Нечути остават и исканията им ресурсът в 3.6GHz да се разпредели на четири ленти по 90MHz, а не на три по 100MHz и една по 70MHz.
Насрочената дата за търга е 15 март, но пет дни преди това – на 10 март, КРС излиза с решение, че разпределя честотите на базата на подадените заявления за участие. Без да се достига до фаза наддаване. Това става след като „Виваком“ подава заявки във всички ленти, във втората в 3.6GHz и третата в 3.7GHz документи подава „А1 България“, а „Теленор България“ само при последната. Според условията на търга, „Виваком“ получава първите честоти и отпада от участие в останалите. Това освобождава втората лента за „А1 България“, които я получават нея и третата остава за „Теленор“.
Източници на TechTrends потвърдиха тезата, че „Виваком“ са пуснали заявления в трите ленти с ясната идея да предизвикат наддаване. Това се прави с цел да се направи ресурса по-скъп за конкурентите. Колкото повече един от телекомите инвестира в честотите, с толкова ще намалеят вложенията за 5G мрежа през следващите месеци.
Изчисленията на „Виваком“ обаче пропадат напълно поради два фактора. Първият е, че те са приели презумпцията, че другите телекоми, ще подадат по две заявления. Едното в желаната от тях лента, а другото – в резервна, за всеки случай. Това е обичайната практика и която „А1 България“ спазва. „Теленор“ решава, че няма да я приложи и подава само в лентата, която желае да получи.
Вторият фактор е, че в условията за провеждане на търга е ясно записано, че ако един от операторите получи разрешително в някоя от лентите, той отпада от участие в заявка за другите. Което позволява на КРС да раздаде лицензите без да се стигне до наддаване. Това отбягва от погледа на „Виваком“ и надеждите им за истинска тръжна процедура се разпадат, което е изненадало екипа на телекома.
В търсене на изход
Най-големият по приходи оператор в страната не е доволен от развоя на събитията и според информацията на TechTrends веднага започва да се работи по посока на обявяване на търга за невалиден. Неофициалните преговори поне до уикенда се провалят. КРС е спазил буквата на закона и условията за провеждане на търга.
Опитите за маневри не се оказват много. Първият е да убедят КРС да изпрати писма до трите оператора, в които ведомството да ги помоли да се откажат от лицензите доброволно. След което да се организира нов търг. Този сценарий е почти невъзможен, защото ако дори един от телекомите да не го направи, цялото начинание се проваля.
Според източници на TechTrends, „А1 България“ и „Теленор“ са получили желаните от тях ленти. Първият оператор специфично е настоявал в неофициални разговори с КРС да получи именно средните честоти в 3.6GHz. Причината е, че се страхува в един момент другите две компании да не започнат да споделят ресурса си. Използването на две съсдени ленти беше голям фактор преди няколко години за пускането на по-качествени 4G услуги. Както от гледна точка на достъпност, така и на цена. Сега обаче, то не е толкова важно, защото смартфоните, които имат Carrier Aggregation вече са доста по-масови, а решенията за съвместно използване на спектър вече са по-достъпни за телекомите.
Във всички случаи, „А1 България“ получава това което е поискал на ниска цена. Същото може да се каже и за „Теленор“, като тяхното желание за лента е очевидно, тъй като подават заявление само за една. С което този вариант за действие от страна на „Виваком“ за повтаряне на търга потъва.
Временното решение
Остава вторият вариант – обжалване на решението на КРС в съда. Точно това прави телекома, като на 15 март, ден преди обнародването му в Държавен вестник, подава иск. Информацията е потвърдена от агенция Reuters и от регулатора. Целта на „Виваком“ е ясна – да забави разпределението на спектъра и по този начин да натисне КРС и институциите за някакво решение на ситуацията. Регулаторът намеква, че е готов на преговори за постигането на извънсъдебно споразумение.
„Ще организираме срещи и ще търсим изход от ситуацията, защото е в националния интерес процедурата по разпределението на честотите да премине максимално бързо“ Иван Димитров, КРС
„Ще организираме срещи и ще търсим изход от ситуацията, защото е в националния интерес процедурата по разпределението на честотите да премине максимално бързо“ Иван Димитров, КРС„Ще организираме срещи и ще търсим изход от ситуацията, защото е в националния интерес процедурата по разпределението на честотите да премине максимално бързо“, коментира Иван Димитров, председател на КРС пред агенция Reuters. Той допълни, че ако не се намери компромисно решение, то тогава нещата ще опрат до мнението на съда.
Димитров потвърди и, че докато не се произнесат магистратите по казуса, лицензите няма да бъдат разпределени. Както се очакваше да стане в рамките на тази седмица. Пред „Капитал“ Иван Димитров коментира, че се е обсъждал вариант за нов търг с тайно наддаване, но за него и трите телекома трябва да се съгласят с това. „Виваком“ определено искат това, но е под голям въпрос дали другите два ще са склонни за този сценарий.
Защитен ли е интереса на държавата
КРС е спазил буквата на закона и условията, което им дава увереност, че съда би трябвало да отсъди в тяхна полза. Единственото място, което може да бъде атакувано са първичните условия за допускане на участници в търга. Там, регулаторът поставя много рестрикции и намалява кандидатите до трите големи телекома. Което намалява шансовете за провеждането на реална тръжна процедура.
Без наддаване, държавата ще получи по-малко пари, отколкото ако има такова. В много западни държави, именно след такива процедури се стига до абсурдни цени от няколко милиарда долара, евро или паунда при раздаването на 5G лицензите. Абсурдното в случая е, че телекомите обикновено се противопоставят по всякакъв начин на подобен сценарий, а в момента, един от българските застава зад него.
Ррешението на КРС да ограничи участниците не се крие само желанието на основните оператори по-лесно да получат разрешителните. Регулаторът има горчив опит с предишния търг в 1 800MHz когато след търг (пак без наддаване) разпредели спектъра между шест компании. Това бяха трите телекома, два по-малки оператора и една „куха“ компания – „4Джи ком“. Последната държеше няколко години ресурса единствено с целта да ги препродаде и докато КРС не ѝ отне лиценза, основните играчи не можеха да пуснат ефективно 4G.
Регулаторът явно искаше да избегне подобен сценарий и затова даде предимство при настоящите три разрешителни на водещите телекоми. В 3.6GHz все пак има още една свободна лента от 70MHz, която може да се използва от някой по-малък оператор за 5G услуги.
Изход и последствия
Преговорите през следващите дни между КРС, операторите и държавата ще са доста трудни. Този път операторите не са на едно мнение, а всеки един от тях има все по-силни лостове за влияние от преди години. Да не забравяме, че следващите три седмици са предизборни, а в рамките на два от телекомите влизат едни от най-големите медийни групи в страната.
Собствениците на „Виваком“ са United Group, чийто български операции влиза ефирната „Нова телевизия“, нейните сайтове, заедно с „Нетинфо“, в които са сайтовете Vesti.bg, abv.bg, dariknews.bg, sinoptik.bg и други. Към тях добавяме вестникарската група на „Телеграф“ и „Монитор“, както и по-малката ТВ такава на „Канал 3“. „Теленор“ от своя страна са част от PPF Group, които придобиха активите на „БТВ медиа груп“ с едноименната ефирна телевизия и останалите канали, радиа и сайтове около нея. Двете балкански телеком групи вече демонстрираха, че могат да играят групо помежду си и срещу държавни органи, както показва спорът им в Сърбия.
Вариантите не са много – да се намери начин в който търга да се обяви за невалиден, да се върнат разрешителните или „Виваком“ все пак да отстъпи. При първите два означава нова процедура, което вкарва друг елемент в играта. Това са промените в ЗЕС, които вече са обнародвани в Държавен вестник. Според тях, КРС ще може през разрешителните за радиочестоти да задължава телекомите да споделят своите мрежи с други компании.
Досега големите не позволяваха на малките да изградят виртуални мобилни оператори, като ползват тяхната инфраструктура и честоти. Сега в ЗЕС има такава възможност. Ако лицензите в 3.6GHz бяха раздадени тази седмица, те попадаха в заварено положение спрямо новите законови промени. При нов търг, това няма да е така.
Независимо от развитието на ситуацията, щастливият 5G край за телекомите за момента се отлага. „Виваком“ със своите действия учудващо взима ролята на държавата, което може да доведе до повече от интересни последици за сектора. Иронията е пълна, защото трите телекома, работеха усърдно и заедно през последните няколко години, за да свалят цената на разрешителните за честоти. Стремежът за наддаване при търг буквално ги нулира.
