Изминалата 2020 г. беше странна за повечето индустрии. Тенденцията технологичните сектори да процъфтяват покрай дигиталната трансформация, заради пандемията е силно отчетлива през този период. При телекомите нещата са малко по-специфични.
От една страна, те заемат важна роля в дигитализирането на бизнеса и потребителите, като предоставят свързаност и дори онлайн услуги. От друга, те трябва да заделят доста ресурси за поддръжката на мрежите си при повишеното потребление. Третият фактор е модернизацията на инфраструктурата по следващо поколение оптика и 5G мобилни системи. Ефектите на всички тях лесно могат да се проследят в годишните финансови резултати за 2020 г. на един от конвергираните телекоми в страната „А1 България“.
Ситуацията е малко по-различна при „Теленор България“. Компанията има предимството и недостатъка да предлага само мобилни услуги. Затова тенденциите при нея през изминалата година са различават спрямо тези на своя конкурент. При него се забелязва умерен ръст на приходите и още по-минимален спад на печалбата. Както и поддържане на ниски нива на инвестиции.
Най-големият по мобилни приходи оператор също така премина през една съществена трансформация през 2020 г., която доведе до преструктурирането му. В същото време, доста решения, които трябваше да формират бъдещето развитие на „Теленор“ бяха забавени или отложени за по-късен етап. Така може да обобщим изминалата 2020 г. за мобилния оператор най-накратко на база на годишния отчет на собственика PPF Group, който беше публикуван в средата на март.
Умереният растеж
Очакванията, че пандемията и забавеното икономическо развитие в страната рано или късно ще окаже влияние върху потреблението на телеком услуги не се сбъдна в пълния си блясък. Поне той не е виден при „Теленор“, като българският оператор отчита умерен ръст на приходите от 3.84% на годишна база до 400 млн. евро. Той следва тенденцията от 2019 г., когато постъпленията на компанията се увеличаваха, донякъде заради по-голямото потребление, както и от промяната в абонаментните планове по това време. „Теленор“ също така продължава да е водещ по мобилни приходи, като заема 34% пазарен дял, втори е „А1 България“ с 33%, но е и първи по брой абонати. Трети са „Виваком“ с 31%.
Потребителите следват тенденцията за целия мобилен пазар да намаляват. Те се свиват до 3.47 млн., което се наблюдава от години при трите оператора в страната и се дължи на постепенното изчистване на неактивни SIM карти, предплатени такива и цялостното ползване на един номер, но при по-високи цени. Логично, друг ключов показател при телекомите – средномесечния приход от абонат (ARPU) расте стабилно и при „Теленор“ той се покачва с цяло евро през 2020 г. и достига 8.9 евро. Това е с близо 50% над миналогодишния показател на „А1 България“, които отчитат 6 евро ARPU.
Не може да се каже същото за печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) на „Теленор“ през 2020 г. Тя спада с 1.6% до 177 млн. евро. Причините за това са по-високите разходи по поддръжка, дистанционна работа, намалените маржове от продажба на устройства и др.
Отделянето на CETIN
През средата на 2020 г. собственикът на „Теленор“ – PPF Group осъществи ключова трансформация на българския си бизнес. Той ефективно го раздели на две. Едната част поддържа основните търговски операции и запазва досегашното си име и бранд.
Другата част отговаря изцяло за инфраструктурата, която вече е под контрола на ново дружество – CETIN България (или „ЦЕТИН България“). Неговият бизнес модел е да изгражда мобилната, опорна мрежа и да осъществява нейното управление, като освен това я предоставя под наем на други компании, включително и на „Теленор“.
Реално от лятото на 2020 г. занапред основния дял от инвестициите в мрежова инфраструктура ще минават през новото дружество. Но не всичките, защото в „Теленор“ остават лицензите за радиочестоти. Мобилният оператор ще плаща разрешителните, участва в търгове за тях. Ефективно, PPF Group разделят CAPEX показателя между двете компании в страната. Отделно, чешкият собственик най-вероятно ще използва CETIN, за да постига договорки за споделяне на мрежата с други играчи. Този модел се прилага в Чехия, като фондът предприе стъпки той да се пренесе и в повечето други пазари, включително и България.
В годишният отчет за 2020 г. PPF Group показват как се развива бизнеса им в страната с разбивка на двете дружества, така и консолидирано. При нашия анализ сме ползвали последните. В разбивките на „Теленор“ и CETIN България и техния сбор излизат с близо 50 млн. евро повече приходи и 21 млн. евро повече печалба. Това се дължи на оборота, който двете дружества генерират помежду си. Както виждаме той не е никак малък, като формира около 12% над чистите постъпления.
Капиталовите инвестиции или CAPEX-а (тези в инфраструктура – бел. ред.) на двете дружества формират точно толкова, колкото са консолидираните данни. Те са сравнително ниски през 2020 г. – 35 млн. евро, което се дължи на изчакването на „Теленор“ и CETIN за модернизация към 5G. Дано PPF Group продължат с тази практика и предоставят консолидирани и разбити данни, за да може да се проследяват по-лесно подобни тенденции. Както и ще може да се види, дали новото дружество CETIN може да генерира приходи отвъд оборота си с „Теленор“ чрез сделки за споделяне на мрежата. Подобно споразумение обаче стана повод за открита война между PPF Group и United Group (собственикът на „Виваком“) в Сърбия.
Застоят с 5G
Изминалата 2020 г. не даде отговор на няколко ключови въпроса, от които ще зависи развитието на „Теленор“ в страната. Първият и най-важният е какво ще прави компанията (и почти целия телеком бизнес на чешката група – бел. ред.) с модернизацията към 5G. Процесът е в застой от 2019 г., когато българският оператор тества технологията, като използваше оборудване на Huawei. Китайският вендор обаче е обект на санкции и бъдещето му в Европа е неясно.
Той изгради напълно изцяло мобилната мрежа на „Теленор“, която се оперира вече от CETIN България. Това се случи през 2013-2014 г., когато тогавашният норвежки собственик Telenor Group я подмени напълно в страната. В момента цялата инфраструктура – опорна, радиорелейна и управление на системи е на Huawei. Модернизацията към 5G означава използване на китайския вендор или нова бърза подмяна.
„Виваком“ е в сходна, но по-благоприятна ситуация, чиято опорна и фиксирана мрежа е на Nokia, а само радиорелейната е на Huawei. И двете компании, обаче трябва да решат дали да продължат да разчитат на китайския доставчик, което забавя пълното разгръщане на 5G или да го подменят. Собственикът на „Виваком“ – United Group вече загатна за втория сценарий. При PPF Group подобни индикации за момента не съществуват.
Вторият въпрос, който виси е разпределението на честотите за мобилни мрежи в България. Той трябва да се разреши през настоящата 2021 г. Част от тях бяха раздадени през януари, но ключовите ленти за 5G – тези в 3.6GHz в момента тече нова тръжна процедура. Трите телекома влязоха в изненадваща битка за тях и след спорове с регулатора, предпочетоха да се проведе нов търг с наддаване, вместо разпределението им между тях без такова. Той ще се проведе през първите дни на април и ако няма нови „Игри на търгове“ между операторите, честотите ще бъдат разпределени до края на месеца.
Ребрандиране или не
Последният въпрос е свързан със самото име на „Теленор“. То е собственост на предходния собственик – норвежкият телеком конгломерат Telenor Group. Брандът се използва чрез лиценз от PPF Group за всички активи, които чешката група придоби от скандинавците през 2018 г. в Централна и Източна Европа. Те включват звената в България, Сърбия, Унгария и Черна гора.
Правата за бранда Telenor бяха предоставени в срок до март 2021 г. През миналата година бяха правени сондажи за потенциално ползване на ново име на оператора, но те не се материализираха на пазара. За момента се знае, че периода за ползване на името е удължен, с колко точно няма информация. Косвени индикации от ръководители на PPF Group се загатва, че поне в краткосрочен план няма да има ребрандиране.