Love, Death + Robots 2: Съвършено копирано разочарование

Изминаха две години от странния и за повечето потребители успешен експеримент с Love, Death + Robots. Това са късометражни анимации, изпълнени в различен стил и с независими между епизодите истории и концепции. Форматът беше смесица между сериалът Black Mirror и „Аниматрицата“, изпълнени с може би върхът на компютърната, традиционната, японската и другите видове анимации към момента.

Първият сезон беше противоречив – някои епизоди бяха доста силни, както като реализация, така и като история и концепция. Други бяха ориентирани изцяло около дадена концепция, а трети бяха откровен пълнеж. Общото между тях бяха безбройните препратки към други произведения на поп културата и научната фантастика, както и техническото съвършенство.

Като цяло, първият Love, Death + Robots беше посрещнат с ентусиазъм от феновете. В него имаше за всекиго по малко, а за някои по много. Вдъхновени от успеха, Netflix реши да финансира втори сезон. Първоначалният ентусиазъм се изпарява много бързо и преминава в разочарование още преди да пуснете първия епизод. Вместо 18 части, той е съставен от едва 8.

Горчивият привкус остава почти до края, с няколко усмивки, заради няколко добри идеи. Но толкова. Love, Death + Robots дори не се опитва да настигне своя предшественик, освен във визията. Да не говорим, че не полага дори капка усилие да го надмине. Освен във визуалната част, където е отново отличник.

Смяна на формулата

Love, Death + Robots 2 изоставя два ключови компонента от първоначалната си формула. Първият са количеството и разнообразието, което цели да се обхване колкото се може по-широка аудитория. Вторият са неочакваните (или поне опита за такива) обрати в историята накрая. Запазват се няколко неща – техническото съвършенство на анимациите, препратките към други култови продукции и клишетата от съответните жанрове.

Някои фенове биха си казали, че с намаляване на броя на епизодите,  създателите ще се концентрират още повече към качеството, защото реално толкова бяха силните части при първата. Останалите не грабваха достатъчно голям кръг от потребители или бяха откровен пълнеж. За съжаление това не се реализира. Реално се оказва, че Netflix са разделили сезона на две части, като втората ще бъде пусната по-късно, но трябва да се поровите, за да разберете тази подробност.

Крайният резултат е клиширани и красиви копия на популярни концепции, с много противоречиво качество. Както това на историята, така и на самия епизод и повдига въпроса – изобщо защо е трябвало да се хаби ресурс за него. Нито една от анимациите не може да достигне култовата натура на някои от частите на първия сезон. Половината спадат в категорията на пълнежа, а останалите са нелошо копие на вече по-добре осъществени идеи.

Обзор на частите

За да не съм голословен, директно ще разгледам осемте епизода. За да не се обидят някои – предупреждавам, че ще разглеждам историята им в детайли, така че всеки, който иска да ги види непредубеден може да пропусне следващите редове. Обобщено – Love, Death + Robots е огромно разочарование, което може да се гледа единствено, защото епизодите са малко и са достатъчно кратки, да не ви изгубят прекалено много от времето.

Епизод 1: Automated Customer Service

Всички гледали The Second Renaissance от „Аниматрицата“ може да си спомнят как войната между машините и хората започва, когато обслужващ робот избива собствениците си и техните домашни любимци от страх да не бъде сменен с по-нов модел. Там, това беше разказано с няколко изречения и кадри от охранителна камера.

В Love, Death + Robots заема цял епизод. Историята е идентична – в близкото бъдеще, роботи се грижат за всичките нужди на градче, населено от възрастни хора. Животът е прекрасен до момента, в който почистващият робот на една от пенсионерките решава да убие своята собственичка и нейното сладко кученце. Причината – спор между машината и човека, къде да седи една снимка над камината.

Единствените причини да харесате този епизод е, че е изпълнен в стила на Pixar и освен „Аниматрицата“, ще видите доста препратки към Wall-E, „Пришълци“ и „Космическа Одисея 2001“. Другата е, че докато възрастната дама се опитва да се спаси от „умната прахосмукачка“ тя води автоматизиран разговор с отдела по поддръжка. С което се осмива подобен тип услуги, с които ние се сблъскваме на все по-ежедневна база.

Епизод 2: Ice

Вторият епизод взима назаем концепцията в която генетично подобрените хора стават повече от „натуралните“ такива. Последните стават обекти на обиди и тормоз, макар и пасивно-агресивен. Поуката накрая в епизода е, че човешкият дух може да бъде почти толкова силен, колкото подобни подобрения. Отвъд това и факта, че е добре нарисуван, не му печелят повече точки.

Епизод 3: Pop Squad

Концептуално тази част краде с шепи от друг хит на Netflix – Altered Carbon. Имаме брутално разделение на много богати и бедни, като първите са почти безсмъртни, благодарение на технологиите и развитието на обществото, докато вторите се опитват да оцелеят. Едните живеят буквално в небето, в огромни небостъргачи, а другите – в тъмните улички на повърхността.

В Pop Squad нещата са опростени напълно. Привилегированите стават такива, ако се откажат от правото да имат деца, срещу което получават безсмъртна терапия. Полицията се грижи да не се раждат нерегламентирани деца, като ако има такива се убиват. Поради късометражния формат, историята не се разгръща отвъд тази информация, като множеството дупки в нея, могат да бъдат запълнени по най-различен начин. Затова и всеки произволен епизод от Altered Carbon е в пъти по-силен от този на Love, Death + Robots, което го прави неуспешно копие, което има за цел единствено да си играе с емпатичните чувства на зрителите.

Епизод 4: Snow in the desert

Това е епизодът с най-висока оценка в IMBD, но може да го оценим, като единствения, над посредствеността във втория сезон. Албинос на име Snow се мотае в пустинята на неизвестна планета, като е търсен от различни хора, заради способността му да е безсмъртен. Подобно на супергероя Deadpool, той може да си регенерира части от тялото и тежки травми.

Нищо оригинално няма в епизода, но е най-добрият реализиран такъв откъм техническа част.

Епизод 5: The Tall Grass

Абсолютен посредствен пълнеж, епизод 5 разказва за пътнически парен влак, който през нощта минава през поле с висока трева и винаги там спира, поради неизвестни технически причини. Един от пътниците слиза да изпуши цигара и е привлечен от неизвестни светлини в тревата. Следва преследване от неизвестни човекоподобни същества, като в последния момент машинистът го спасява. Той впоследствие обяснява, че има теория, че преследвачите са хора, които са се отделили от влака, като преминава, а светлините са портал към друго измерение. С две думи – загуба на време.

Епизод 6: All Through the House

Какво ще стане ако пришълецът от едноименния филм влезе в ролята на Дядо Коледа? Може да звучи абсурдно, но това е концепцията на този епизод и страшната реалност с която се сблъскват две любопитни деца на светия празник. Миг преди да ги изяде чудовището почва да ги души и определя, че те са били „послушни“ и им дава подаръците, които искат. Все още в шок в леглото след това, едното дете задава логичния въпрос: „Какво щеше да стане, ако бяхме непослушни?“ Само заради това, тази част от Love, Death + Robots заслужава малко по-високо признание отколкото ѝ се полага по принцип.

Епизод 7 и 8 – Life Hutch и The Drowned Giant

Тези два епизода са много красиво направени като CGI анимация, които показват, че съвсем скоро разликата между игрален и анимационен филм ще бъде заличена. Но само толкова. При Life Hutch имаме боен пилот, който след космическа мисия катастрофира на вражеска планета. В опит да оцелее отива в аварийния модул на кораба си, в който обслужващия робот дава накъсо и иска да го убие (дежавю?). Drowned Giant е това, което казва заглавието – на плажа се появява голия труп на гигант, който е изхвърлен от морето. Целият епизод разказва процеса по неговото разлагане и „използване“ на ресурсите му от местното население. Гениално!