Европейски депутати предлагат да се преразгледат препоръчителните лимити за излъчване на мобилните 5G мрежи и на потребителските устройства. Това са част от заключенията, които бяха представени от работната група иницирана от българския представител Иво Христов, който е член на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, както е и част от Панела за бъдещето на науката и технологиите (SOTA) към Европейския парламент (ЕП).
Учените още дадоха препоръки за насърчаване на изследванията на ефектите от въздействието на милиметровите радиовълни (с честоти над 24GHz), цялостното дългосрочно излагане на радио излъчвания и повече средства за ново поколение измервателни уреди.
Корекция на ограниченията
В момента Европейският съюз насърчава на страните-членки да използват препоръките на Международната комисия за предпазване от нейонизиращи лъчения (ICNIRP). Според тях електромагнитното поле на базовите станции в честотите, които се ползват за 5G, не трябва да надвишават 61 V/m, а плътността на излъчване да е под 1 000 µW/см2. Другият източник на радиовълни при мобилните мрежи са потребителските устройства. При тях излъчването се измерва чрез относителния коефициент на поглъщане (SAR), който според ICNIRP не трябва да надвишава 2W/кг.
Препоръките на учените от панела организиран от Иво Христов са тези стойности да бъдат редуцирани, така че да се избегнат напълно всякакви канцерогенни рискове. Доктор Фиорела Беподжи от института „Рамацини“ в Болония смята, че електромагнитното поле на базовите станции трябва да се редуцира 10 пъти до 6.1V/m. SAR трябва да се понижи до 1.6W/кг, колкото е регулирано и в САЩ.
Ефектът за България
Добрата новина за българските потребители е, че при нас от десетилетия електромагнитното поле в честотите за телекомите е ограничено до тази стойност от 6.1V/m. При SAR се използват европейските сертификати за устройства, така че там ще зависим от решенията на ниво Брюксел.
Режимът в България като цяло е доста по-строг по отношения на електромагнитните излъчвания. Ограничителните нива са едни от най-ниските в света, като според професор Мишел Израел те са достатъчно защитаващи за местните потребители. Той сподели това преди година в просторно интервю за TechTrends. По същия начин има и троен режим на контрол на излъчванията при монтиране и модернизиране на базовите станции на телекомите, който включва и последващо наблюдение.
Фактът, че предложените от учените нови нива съвпадат с българските регулации, показват, че те са достатъчно ефективни и защитаващи. С което може да се разсеят опасенията за изграждането на 5G мрежи от трите телекома в страната.
Малко познатия спектър
Мобилните 5G мрежи в ЕС работят или ще работят с три честотни ленти – 700MHz, 3.6GHz и 26GHz. Първите две са добре познати на телекомите, регулаторите и учените. При тях може да се наблюдават странични или опасни за човешкото здраве или за природата ефекти, когато се използват с голяма мощност.
Световните учени са на различно мнение за точните прагове на безопасност, както споменахме ICNIRP препоръчват по-свободен режим, докато панелът от специалисти на Иво Христов в ЕП са за по-стриктен. Дори да не постигнат компромис, разбрахме, че българския потребител е достатъчно защитен. Освен това местните телекоми работят в момента за 5G само с 3.6GHz, която преди десетилетие се използваше за 4G мобилна връзка в София от вече фалиралия „Макс телеком“. Ползват се и съществуващи 4G честоти, когато се прилага технологията DSS.
Ситуацията е доста различна с т.нар. милиметрови вълни, тези при честоти над 24GHz. Третата лента за 5G е позиционирана в 26GHz. Учените са единодушни, че изследванията за ефектите от този тип честоти са малко, недостатъчни, с което изводите не могат да бъдат достатъчно категорични. Затова те призовават, този спектър да се изучи по-детайлно, преди да започне да се използва масово. Телекомите в Европа за момента не разчитат на него, но в други места по света, например в САЩ той вече се ползва за 5G.