След повече от две години говорене и закани, американските политици най-накрая предприеха първите реални действия, които могат да доведат до пълно преобразяване на технологичния сектор. Представители на долната камара на Конгреса на САЩ внесоха общо пет проектозакона, които имат за цел да изградят стриктна регулаторна рамка на IT гигантите.
Ако бъдат приети те ще формират най-големите страхове на технологичните лидери, като Amazon, Apple, Google и Facebook. Както и ще представляват едни от най-радикални предложения, които бяха предложени през споменатите две години на политически и експертни дискусии.
От друга страна, новите закони и мерките, които предвиждат, няма да са прецедент в рамките на историята на САЩ. Вашингтон се слави с доста либералния си режим и ненамеса в свободния пазар. Когато обаче се стигне до явни монополни практики, американските власти стигат до крути действия, които могат да включват раздробяването на определени гиганти. Подобни примери има през годините в железопътната, петролната и телекомуникационната индустрии.
Добрата новина за технологичните гиганти е, че това са все още само проектопредложения, които може да не се приемат или да бъдат значително видоизменени. Лошата новина е, че демократите, които призовават за подобни стриктни регулации на сектора имат политическия контрол, а от началото на юни и воля за подобни промени.
Най-радикалната мярка
Един от проектозаконите е с най-радикален характер. Той предвижда да даде на Министерството на правосъдието на САЩ възможността да разделя технологичните компании. Това ще става, като те ще бъдат задължавани да продават или отделят свои звена и бизнеси, които създават конфликти на интереси или затворени пазарни системи.
Например, ако някой от гигантите разполага с платформа за разпространение на услуги, но и самата тя предлага такива и така влиза в конкуренция с потребителите ѝ. Google, Amazon и Apple много често попадат в подобна ситуация и е една от критиките срещу тях от страна на американските власти.
Мярката е крайна, не е безпрецедентна в историята на САЩ, но може да окаже влияние върху това как изграждат своята структура технологичните гиганти. Досега те правеха това, като се опитват да затворят напълно цикъла на даден сектор и да предлагат всичко – от технологичните решения, до услугите и понякога през крайните устройства.
Придобивания и нелоялна конкуренция
Възможността за разцепването на гигантите е най-големия им страх, който с първия проектозакон може да се превърне в реалност. Той не е единствения, като следващите две предложения също се заиграват с някои противоречиви практики на IT лидерите. Единият трябва да ограничи компаниите да могат да ограничават в своите платформи услугите на конкурентите си. Другият да забранява на гигантите да елиминират основните си опоненти, като ги придобиват.
От тях двата първият е до голяма степен очакван. В момента се водят редица дела срещу Apple и Google не само в САЩ, но и в Европа за подобна нелоялна практика. При тях, технологичните гиганти създават благоприятни условия за собствените си услуги, за сметка на конкурентните в своите платформи.
Примера с Google е, даването на предимство на нейните услуги в индексирането в търсачката ѝ спрямо останалите. При Apple имаме създаване на правила в магазина за приложения App Store, които да са в полза на собствените ѝ програми и създаването на ограничения за конкурентите. Споровете между „ябълковия“ гигант и Epic, както и със Spotify е от подобно естество.
Facebook е христоматиен пример за ползване на придобиванията за елиминиране на конкуренцията. Това е купуването на Instagram в момент, в който платформата за споделяне на снимки започна да набира широка популярност.
Спомагателните закони
Последните два проектозакона имат по-скоро спомагателен характер. Единият има за цел да увеличи таксите при големите технологични придобивания, което трябва да увеличи ресурса на регулаторните органи за действие.
Вторият ще се опита да задължи IT компаниите да правя по-лесна възможността на потребителите да сменят платформите, които ползват. Това означава, че данните, които се съхраняват в една система, да могат да се пренесат бързо, лесно и безопасно в друга при желание на клиента.
Ще минат ли?
Това все пак са проектозакони, което не ги прави автоматично действащи. Любопитен факт е, че те са внесени не само от представител на демократичната партия, но и на републиканската. Това предполага потенциална подкрепа и от двете водещи политически сили в САЩ. Засега няма информация дали такава съществува. Досега, двете партии бяха единодушни, че трябват регулации, но съществуваха различия по посоката им на прилагане. Фактът, че законопроектите са внесени обаче поставя предложенията извън сферата на спекуалциите, а вече ги задвижва към реализиране.
В момента демократите имат крехко мнозинство в двете камари на Конгреса. Предложенията повтарят до голяма степен някои от по-радикално настроените представители на тази партия. Първа беше сенатор Елизабет Уорън през 2019 г. Нейните идеи бяха точно да се разцепят технологичните гиганти. Методите – повтарят предложените от двамата конгресмени.
По какъв начин ще се развие пътят на петте закона в Конгреса, ще бъде ключово и за развитието им в Сената. Важно е да се отбележи, че те са отделни проекти, а не са пакетирани в един. Това означава, че може да бъдат приети всички или само някои.
Или с други думи – дава гъвкавост на политиците да се адаптират според ситуацията. Тя от своя страна може да варира, според лобирането. Технологичният гиганти няма да останат пасивни на тези предложения и ще се борят с всички средства те да не минат. От друга страна, има заинтересовани сектори, които биха се радвали, ако IT компаниите бъдат отслабени. Такива са медийните империи, като тази на Рупърт Мърдок. Това предполага, че битката за това кои закони да минат и дали някои да отпаднат в процеса ще бъде доста дълга и оспорвана.
Последиците
При хипотетичното приемане на всичките пет законопроекта, технологичният сектор ще се измени значително. Четирите основни гиганта ще пострадат най-много – Apple, Amazon, Google и Facebook. Възможно е регулаторите да решат да ги разцепят на отделни компании. Google може да се наложи да раздели онлайн търсачката си и другите онлайн услуги от рекламната си платформа. Facebook да отдели Instagram от останалите приложения, както и Snapchat.
Последният случай беше разглеждан от политици и експерти през последните две години почти под лупа. Едни от идеите бяха, регулаторите ретроактивно да обявяват сделките по придобиването на Instagram и Snapchat то Facebook за антимонополни. Този подход сега се заменя с идеята за разцепване на гигантите ако комбинацията на техни бизнеси потискат конкуренцията.
Заедно с останалите четири закона подкрепят значителното намаляване на възможностите за допълнително развитие на основните технологични компании. Идеята е така да се насърчи конкуренцията и да не се ограничава само до четирите големи. Microsoft засега може да не попадне под ударите на тези проектозакони. Амбициите на софтуерния гигант в гейминга обаче, може да накара регулаторите да го разгледат и да приложат мерки, подобни на останалите.
Съществува и сценарий, при който, политиците приемат силно редактирани версии или да отпаднат част от законите. Например, ако останат само двата по-малко активни предложения за съвместимост и пренос на данните и по-високи такси, тогава, промяната за гигантите няма да бъде толкова радикална и застрашаваща. Развитието им през следващите няколко години ще са ключови за това в каква посока ще поеме целия IT сектор.
