Site icon TechTrends България

DSS срещу 5G „Ultra“ – битката на новите технологии

5g-ultra-bulgaria

Мобилните мрежи от пето поколение са вече факт в България. Покрай тяхното въвеждане се създаде и поредната надпревара между трите основни телекома. Не само с ценови оферти и планове с неограничен трафик на пренос на данни, последните са ключови при 5G услугите. Но и с това, кой подход и избор на технология е най-добър.

„Виваком“ стартира първа своята 5G мрежа още през септември миналата година. Тя обяви, че първоначално ще разчита на технологията DSS и ще има доста ограничени възможности, но постепенно ще ги разширява. „А1 България“ я последва през декември 2020 г. със собствена услуга от ново поколение, която е изградена по традиционния начин. „Теленор България“ пусна 5G услуга едва през юни 2021 г., като заяви, че ще развива хибриден похват – ще използва традиционната и DSS технологии паралелно.

Това доведе до своеобразно раздразнение от страна на „А1 България“, които ребрандираха своята мрежа, като 5G Ultra. Целта е да покажат, че техните услуги са по-добри от тези на конкурентите им. Рекламната стратегия през последната половин година на „А1 България“ беше насочена именно в тази посока – че те разполагат с истинска услуга от пето поколение, докато останалите имат нещо, което е само на име такова.

Какво представляват те

Подобно на всички подобни пазарни надпревари между големи компании, истината е някъде по средата. Традиционният похват е, както повечето хора си го представят – това е физическа модернизация на базовите станции. Тя може да включва добавянето на нови модули или подмяната на старите, за да се предоставя 5G сигнал.

От своя страна DSS е повече софтуерна модернизация. Тя се води официално 5G технология, но и в същото време се смята за временно решение или за първа крачка към изграждането на подобна инфраструктура.

Съкращението идва от Dynamic Spectrum Sharing или динамично споделяне на спектъра. Чрез него се разпределят наличните радиочестоти, така че една лента да може да се използва едновременно за повече от едно поколение мобилни комуникации. Различните поколения имат определени изисквания. Например, за LTE Advanced или 4.5G са необходими поне 2x20MHz непрекъснати ленти. Ако трябва да се ползва капацитет от други, то тогава се прилага технологията Carrier Aggregation.

DSS премахва това ограничение и така, „Виваком“ през есента на 2020 г. обяви, че преразпределя наличния си спектър. Това става по начин, при който се заделя достатъчно ресурс и за 5G сигнал. При стартирането на услугата, разпределението беше следното: за 2G се ползват лентите в 900MHz и 1 800MHz, за 3G – 900MHz и 2 100MHz, за 4G – 900MHz, 1 800MHz и 2 100MHz и за 5G останалите в 1 800MHz и 2 100MHz.

Трябва да отбележим, че през 2021 г. трите телекома получиха много нови радиочестоти. Всяка от компании получи 2x20MHz в 2.6GHz за постоянно ползване, както и част от ресурса, който беше останал в 2 100MHz. 5G честотите в 3.6GHz бяха разпределени след търг с тайно наддаване през април и лицензите бяха връчени през май.

Възможностите на DSS

DSS има няколко предимства, които може да определим. Това е бързо софтуерно надграждане на настоящата мобилна мрежа, която изисква по-малко инвестиции и подмяна на оборудване. Разгръща се по-бързо и съответно компания с добре развита 4.5G инфраструктура, може да предложи много по-голямо покритие за доста кратък срок. Естествено има и няколко недостатъка.

  • Бързо разгръщане
  • Осигуряване на голямо покритие за кратко време
  • Използва се настоящата мрежа и честоти
  • По-евтино
  • Скоростите и забавянето са минимално надграждане спрямо 5G
  • Броят на свързани устройства на базова станция е съпоставим с 5G
  • Не всички смартфони поддържат DSS

Възможностите на традиционната 5G

Традиционният метод за изграждане, брандиран от „А1 България“ като 5G Ultra, е да се подмени или допълни оборудването на настоящите базови станции. Това е най-добре познатият, но и скъп начин за модернизиране на мрежата. За да работи на 5G, при него имаме и едно допълнително условие – налични честоти в 3.6GHz.

Предимствата му са, че качеството на услугата ще бъде осезаемо по-добро от това на досегашната 4.5G мрежа. По-високи скорости (теоретични над 1Gbps), значително по-малко забавяне (под 12ms) и много повече устройства свързани на единична клетка. Както и, че много лесно операторът може да добави нов смартфон към услугата си, защото се изисква поддръжка на съответната честота, но не и на по-специфичната DSS.

  • Осезаеми по-високи скорости от 4.5G
  • Осезаемо по-ниско забавяне от 4.5G
  • Свързване на до десет пъти повече устройства на една клетка
  • Повече налични устройства, които да го ползват
  • По-скъпа е модернизацията
  • По-бавно за изграждане и осигуряване на покритие
  • Изисква се задължително наличие на 5G честоти

Защо се стигна до това разделение

Това е въпросът който си задавате – защо телекомите в страната предприеха двата метода, а не разчитат само на единия? DSS, както отбелязахме е временно решение, подходящо за стартиране.

В средносрочен план всички компании ще трябва да опрат до традиционния подход. Затова „Теленор България“ обяви, че ще ползва двете технологии, стъпка, която и „Виваком“ предприе, след като трите телекома се сдобиха с официалните лицензи за радиочестотите в 3.6GHz.

Причините са няколко:

  1. Бързо разгръщане на мрежата. Чрез DSS „Виваком“ се похвалиха, че първи са пуснали 5G услуга в страната. Те заедно с „Теленор“ успяха да осигурят и по-добър обхват от своя конкурент „А1 България“. Там, където обаче няма физически 5G клетки, двете компании предоставят по-слаба откъм качество услуга.
  2. Забавянето на разпределението на 6GHz честоти. Коронавирус пандемията измести предоставянето на новите лицензи за 5G честоти и вместо през лятото на 2020 г. това се случи едва през май тази година. „А1 България“ предприе лек риск, като за своята услуга от ново поколение използваше временните разрешителни за ползване на ресурса в 3.6GHz.
  3. Силна зависимост от Huawei. Неясното бъдеще на използването на оборудването на китайския гигант се пренася към 5G мрежите на „Теленор“ и „Виваком“. Мобилната им инфраструктура е изградена почти, ако не и напълно от Huawei. Физическата модернизация към 5G ще изисква много повече пари и време от компаниите, за да заменят и част от 4G компонентите си с такива, които не са от китайския вендор. Все неща, които те не могат да си позволят. Любопитно е, че „А1 България“ разчита основно на Nokia, но Telekom Austria Group призна наскоро, че използва и такова от Huawei при разгръщането си на 5G услуги. Ако САЩ затегнат примката срещу китайския производител, може да се получи доста сложен за българските телекоми сценарий.

Бъдещето

Традиционният метод на разгръщане на 5G ще замени напълно DSS след година-две най-вероятно. През това време ще се прави плавна подмяна на ключово оборудване с ново от страна на „Теленор“ и „Виваком“. Съществува и възможността този процес да се проточи допълнително. Не само от финансови съображения, но и ако двата телекома решат да предприемат този ход, едва след като се разпредели и спектъра в 700MHz.

Тези честоти са ключови за осигуряване на покритие извън населените места и особено в отдалечените региони. Разпределението им в момента е замразено, поне докато не се освободят достатъчно ленти и за трите телекома. Министерство на отбраната ги използва за основни при комуникацията с изтребителната авиация и докато не влязат на въоръжение новите изтребители F-16 Block 70, това надали ще се случи.

Exit mobile version