Един от водещите доставчици на процесори Intel планира да прмести част от производството си в Европа. Американският гигант преговаря с няколко държави от Стария континент, като няма да построи една фабрика, а няколко в различни страни. Действието на Intel е ключово покрай недостига на чипове от последните две години и концентрацията на цялата индустрия в един географски регион. Отделно, щатската компания преминава през фаза на преструктуриране на своята дейност, след като от началото на 2021 г. начело ѝ застана ветеранът Пат Гелсингър.
Intel се опитва да убеди европейските лидери на ниво държава и Европейски съюз, за разполагането на подобни производствени мощности на континента. Според Financial Times вече има няколко проведени срещи на високо равнище. Отделно, компанията се опитва да получи потенциална финансова помощ за своята инвестиция. ЕС вече обяви, че иска да бъде фактор в геополитическата игра, която се разиграва в момента и, че трябва да развива подобни високи технологии и иновации.
Екосистема за 20 млрд. долара
Intel планира да разположи няколко фабрики или центрове в Европа. Те ще са разгърнати в няколко държави, за да по-добра диверсификация. Както и за да се спечели по-широка подкрепа за компанията в Брюксел. Идеята е в една държава да има производство, в друга да е опаковъчен център и тн.
Целта на Intel е да създадат „екосистема“ от различни обекти, които да затворят по-голямата част от веригата на производство. Щатският гигант е единственият от големите имена, които предлагат пълния цикъл от разработването, дизайна и доставката на високотехнологични процесори.
„Ние сме в добра позиция да изградим проект с мащабите на екосистема, а не няколко изолирани завода в една държава-членка“, коментира Грег Слейтър, вицепрезидент „Международни регулации“ за Intel, пред Financial Times. Той допълва, че компанията няма да се ограничи само с производство, но и с развойна дейност в Европа.
Потенциалните общи инвестиции се оценяват на около 20 млрд. долара за 10 години и ще включват първоначално две леярни за чипове. Предвид факта, че подобна инфраструктура се ползва в доста дългосрочен план, сумата може да набъбне и до 100 млрд. долара.
Подкрепа от големите
Разглежданите държави от Intel са реално водещите в Западна Европа. Те включват Германия, Нидерландия, Франция и Белгия. Страните не са избрани случайно – това са едни от най-влиятелните членове на ЕС. Щатският гигант се опитва да си осигури стабилни субсидии за своите мащабни намерения. Желаната държавна помощ включва поне 1 000 акра развита индустриална земя, на която да се разположат осем завода с т.нар. леярни за чипове. Както и достатъчно подготвени кадри, които да работят в тях.
Intel вече е влязла в преговори с Франция. От тях излизат и някои интересни детайли. Например, че американският гигант иска да пренесе производство на 10nm процесори в страната. Това е сравнително висока технология, но не е на върха на световните иновации. Тайванският TSMC подготвя 3nm леярни през тази година. От друга страна, Intel изостава много в развитието на 7 и 5nm архитектури и 10nm за тях са сравнително висока топка.
Френските власти и потенциално европейските обаче ще са по-склонни да разположат производствен и развоен капацитет за по-иновативни технологии. Intel парират с два аргумента – че са готови да инвестират огромни суми, както и, че цената на квалифицираните кадри в Европа е доста скъпа спрямо азиатските им колеги.
Политиците в Брюксел обаче са много по-взискателни. Еврокомисарят Тиери Бретон отговорен за единния пазар беше обяви, че Стария континент ще се стреми да произвежда най-модерните и перспективни 2nm процесори. Те са все още в процес на разработка от големите играчи на пазара. Intel обаче няма да има капацитет скоро да ги произвежда.
Новата стратегия на Intel
Американският гигант преминава в момента през трансформационен период. След като през зимата не успя да предложи портфолио от 7nm процесори, последва промяна в ръководството. Позицията на главен изпълнителен директор на Intel се поема от Пат Гелсингър, който е дългогодишен президент на компанията за виртуализационни решения VMware. Преди това е бил сред водещите инженери и директори в Intel през 90-те години на миналия век.
Гелсингър има тежката задача да преструктурира операциите на компанията и да ѝ върне славата на иновационен лидер в областта на микропроцесорите. През март, той обяви новата стратегия на Intel и тя включва засилване на инвестициите в производство, но по-интересни са намеренията да се отвори бизнес модела на манифактурата. Тепърва ще видим как ще се развие тази идея.
Инвестициите в Европа обаче са повече политически насочени и имат за цел да спечелят на Intel по-големи държавни субсидии и дори финансиране на ниво ЕС. Затова България няма да има големи шансове да се възползва да привлече американския гигант на собствена територия. Страната ни не е непозната за Пат Гелсингър, който е идвал няколко пъти покрай местното развойно звено на VMware.
