Орбиталните и суборбитални полети на двама милиардери през последните през юли предизвикаха истинска вълна от вълнение и най-разнообразни реакции. От коментари в стил „докато милиардери пътуват в космоса, милиарди на Земята гладуват“, през петиция Джеф Безос да не се връща, до подигравателни сравнения на ракетата на Blue Origin с тази на злодеят доктор Ивъл (Dr. Evil) от филмовата поредица за „Оустин Пауърс“.
Сред медиите цареше по-скоро въодушевление, с някои изключения, разбира се. Реномираното британско издание Financial Times успя да обобщи темата по най-добрия начин, като излезе със заглавие „Брансън, Безос и безсмислената космическа надпревара“. Настоящият материал няма да е превод на текста на колегите от Острова. Без заглавието, което ще заемем, защото наистина уцелва в десетката.
Инициативите на Джеф Безос, Ричард Брансън и до малка степен на Илон Мъск имат за основна цел да подсилят егото или мечтите на своите патрони. Като вторичен ефект се опитват да създадат пазар за космически туризъм. Частично изключение от правилото тук е Мъск. Причината е, че Space X успя да изгради технология и процеси за максимално ефективно използване на ресурсите за космически полети, които доведоха до истинска революция в сектора.
Почти космическия полет на Брансън
Financial Times се концентрира основно върху личността на Ричард Брансън и неговата дълга история с обещания, които не е изпълнил. По отношение на конкуренцията, той изпреварва Джеф Безос с четири дни. Детайлът е, че полетът на неговия кораб VSS Unity не е точно космически. Той е осъществен на височина от 86-89 км, което е малко под линията на Карман, която се намира на 100 км височина и разграничава Космоса от пределите на Земята. По планове VSS Unity трябва да постига 110 км височна, но засега е ограничен до 89 км, поради технически съображения.
С което Ричард Брансън реално не осъществява първия туристически полет в Космоса, а го прави на 11 км под разграничителната линия между него и Земята. Не може да отречем, обаче, че VSS Unity има по-добра визия за космически кораб. Неговата разработка започва преди 9 години – през 2012 г. Три след това започват първите наземни тестове, а малко след това стартират и полетите.
Компанията на Брансън, която стои зад космическата му инициатива е Virgin Galactic и тя е основана през далечната 2004 г. Като VSS Unity е вторият кораб, която тя разработва – първият е VSS Enterprise. Плановете на милиардера са още през 2010 г. да започнат космическите полети. Подобно на множеството начинания на Брансън (а и на Мъск – бел. ред.) това се оказва само добро пожелание. През 2010 г. се осъществява първия тестов полет на VSS Enterprise. Изпитанията продължават до октомври 2014 г., когато корабът се разбива, взимайки живота на единия пилот, а другият оживява, но е тежко наранен. Това е първият инцидент в космическата индустрия, при който има едновременно загинал и оцелял член на екипажа, въпреки, че не говорим за орбитален полет.
Във всички случаи, катастрофата на VSS Enterprise забавя амбициите на Брансън с няколко години и едва през юли 2021 г. той осъществява своята мечта – да излезе в (суб)орбита.
За разлика от останалите два милиардера, техническия подход на Брансън е малко по-различен. Вместо ракета или ракета носител, се ползва самолет-носител, който издига кораба до стратосферата. След отделянето му, се включва двигателя, който вече го извежда до височина близка до границата между Земята и Космоса.
Blue Origin на Джеф Безос
Космическите усилия на най-богатия човек на планетата в момента Джеф Безос датират от по-отдавна. Той основава Blue Origin през далечната 2000 г. или само шест години, след като поставя началото на Amazon. Амбицията на компанията са идентични с тези на Space X на Илон Мъск – да се направят космическите полети по-евтини и достъпни, чрез ракети за многократно ползване.
Технологичните решения на Blue Origin също са сходни с тези на по-именития си конкурент в сектора. Използва се ракета, която се изстрелва по традиционен начин, но се приземява след това, с помощта на обратна тяга. Разликата със Space X е в бизнес модела. Компанията на Мъск започва да извежда различни товари в околоземна орбита, както и такива до Международната космическа станция (МКС). Blue Origin още от самото начало се ориентира към пътническите полети.
Дизайнът на ракетата е по-традиционен спрямо подхода на Брансън, с едно изключение – пътническата капсула. Тя е с формата на неправилна полусфера, което придава на цялата конструкция… специфичен силует. Който става повод за подигравки и неприлични сравнения.
Изпитанията на капсулата започват успешно през 2012 г. Едва три години по-късно ракетата New Shepard прави първото си истинско изстрелване. Той е частично успешно. Пътническият модул се приземява без проблеми, но самата ракета се разбива при опита ѝ за връщане на Земята. Полетът на втората New Shepard 2 през 2015 г. е успешен по всички показатели.
През следващата година ракетата е използвана повторно за ново изстрелване, като отново всичко преминава без проблеми. До април 2021 г. са направени общо 15 полета с четири ракети New Shepard. С изключение на вече споменато разбиване на първата при приземяване, останалите завършват успешно по всички показатели.
С полет номер 16 на Blue Origin, Джеф Безос решава, че е време да изпробва своята „играчка“. Така 21 години след основаването на компанията, най-богатият човек на Земята се издига на 107 км височина и технически излиза в Космоса, макар и за кратко.
Космическия туризъм в миналото…
Нито Брансън, Безос или Мъск обаче поставят началото на космическия туризъм. Това правят руснаците през далечната 2001 г., когато частната корпорация „Мир“, която отговаря за едноименната орбитална станция търси алтернативни начини за финансиране. Първият ентусиаст е американският бизнесмен Денис Тито.
Сделката е сключена с руснаците, но в същия момент станция „Мир“ започва да се извежда от експлоатация. Тито, заедно с руската компания, прехвърлят пътешествието до новоизградената МКС, като вече посредник е американската Space Adventures. Използва се руския модул „Съюз“ за извеждане до станцията, а цената е 30 млн. долара.
По този начин още седем космически туристи посещават МКС в периода до 2009 г. През 2008 г. цената за удоволствието става 30 млн. долара, а последният ентусиаст плаща 35 млн. долара. Което е добре, предвид факта, че те остават на МКС между 8 и 14 дни. За сравнение, космическият полет на Blue Origin трае едва 10 минути.
На тези инициативи се слага край, след като започва захлаждане в отношенията между САЩ и Русия. След изтеглянето на космическите совалки през 2011 г. модулите „Съюз“ стават основно средство за достъп до МКС. Опитите за възобновяване на партньорството (руски модул с американска агенция) са прекратени през 2015 г., когато британската певица Сара Брайтмън обявява, че се отказва от намерението си. Причината най-вероятно е геополитическа, вследствие на анексирането на Крим от страна на Русия година по-рано.
… и в бъдеще
Надеждите за космически туризъм са възобновяват с инициативите на Брансън, Безос и донякъде Мъск. Последният, планира част от дейността на SpaceX да бъде ориентирана и към тази ниша, а не само към извеждането на товари в орбита и държавни поръчки към МКС. Настоящите инициативи на Blue Origin и Virgin Galactic за съжаление дават само частично изживяване за космически туризъм. То включва полет от няколко минути на границата между Земята и Космоса.
Истинският потенциал се крие в евентуалните полети около Луната. Илон Мъск има такава идея, да използва Starship на SpaceX с тази цел. Дори през 2017 г. обяви, че е получил депозит от двама неназовани богаташи за подобно пътешествие.
Blue Origin и Virgin Galactic са много далеч от осъществяването на такива полети и съответно услуги. Независимо, че първата има подобни амбиции и поглежда активно към Луната. Затова и надпреварата между двете компании е по-скоро такава между егото на техните създатели – милиардерите Ричард Брансън и Джеф Безос. Третият ентусиаст за космическия туризъм Илон Мъск определено подхожда по-прагматично от цялата ситуация към момента. Когато безопасните полети до Луната станат ежедневие, тогава космическият туризъм ще има истински потенциал.
