Сагата около собствеността на последния сравнително голям независим оператор в страната може да се реши още преди края на 2021 г. През юни стана ясно, че в „Булсатком“ се води истинска война за надмощие между две фракции. От едната страна са финансовите инвеститори, които влязоха във владение след като компанията не можеше да си погасява задълженията към тях. От другата е единият от съоснователите на дружеството – Пламен Генчев и част от мениджърския му екип.
Първият лагер успява да изиграе по-добре ситуацията, като вестник „Капитал“ съобщава, че Спас Русев е избран за новия собственик на „Булсатком“. Бизнесменът и доскорошен мажоритарен акционер във „Виваком“ е подал най-висока оферта в рамките на 120-130 млн. евро. Това се е случило в края на юли, като най-вероятно продажбата се е осъществила чрез търг в Лондон.
Официално потвърждение за трансакцията все още няма, като от „Булсатком“ отказаха коментар. Такова, най-вероятно ще дойде при финализирането на сделката. Самата тя обаче ще има огромни последствия за телеком пазара. Причината е, че „Булсатком“ е последният сравнително голям независим оператор в България. Продажбата му към Спас Русев ще го постави пряко или косвено под сферата на влияние на „Виваком“.
РЕДАКЦИЯ (9 август 18:15 часа): Сделката беше официално потвърдена от компанията „Вива корпорейт България“, като от нея допълниха, че тя е дори финализирана. Не се уточнява дали има одобрението на регулаторите, предвид краткия срок това надали е станало. Също така в регистрите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) все още няма, не само публикувано решение, но и постъпило производство.
Другият кандидат, който е участвал до края е PPF Group – собственикът на „Теленор“ в България. Спечелването на търга от чешкия фонд ще е по-добрият изход за местния пазар, тъй като ще доведе до някаква балансирана ситуация. Затова, освен в детайлите, които изнася „Капитал“ и които бяха известни досега от „войната на розите“ в „Булсатком“ ще разгледаме и какви са потенциалните последствия за телеком сектора в страната.
Последните сблъсъци
Защо, в TechTrends определихме ситуацията в сателитния оператор за „война на розите“ можете да прочетете в предния ни материал. Синтезирано накратко, единият от съоснователите и доскорошен собственик на „Булсатком“ Пламен Генчев се опитва да откупи обратно компанията от кредиторите, които влязоха във владение преди няколко години. Последните решават да вземат повече пари и предпочитат продажба.
Генчев и няколко от бившите мениджъри в оператора вадят скрито оръжие, което би оскъпило всяка една сделка – чрез договори за управление, които им гарантират големи обезщетения в размерите на десетки милиони евро. Завеждат се дела за решаването на казуса – за опцията за изкупуване на Пламен Генчев и за договорите за управление на мениджърите.
Кредиторите не се отказват от намеренията си за продажба, като обявяват за неплатежоспособно първото дружество във веригата на собственост на „Булсатком“. Това е британското Bulsatcom UK Holdco Ltd и след което то влиза в процедура по защита от кредиторите. Според местните закони, то се поема от администратор – по данни на „Капитал“ това е консултантската Alvarez&Marsal Europe, с което се замразяват всички съдебни производства.
Следващата стъпка е продажбата на дружеството на търг. Действието крие някои рискове – например, желаещите на търга да не предложат по-голяма сума от Пламен Генчев или над 100 млн. евро. Все пак трите фонда и двете банки се решават на този изход. Така, в края на юли е проведен такъв.
Пламен Генчев прави последен опит да спре продажбата, като завежда дела и в България с опит да обяви в несъстоятелност „Булсатком“, съоветно и тук да се назначи синдик. Това става чрез компаниите „Розенфелд и ко“ и „БГ топ мюзик“, като първата стои зад ТВ канала ТВ+, които претендират за неизплатени задължения. Съдът засега отказва действия в тази посока, като следващото дело е насрочено за 10 август. Шансовете за успех са сравнително малки.
Наддаването
Информацията за търга е сравнително оскъдна. Обвързващите оферти, които включват плащането на значителна такса, с която да могат да участват в следващите кръгове са подадени в края на юли. Малко след това са започнали и подаването на окончателните предложения. Според „Капитал“, Пламен Генчев не е участвал в търга, въпреки, че подобна възможност съществуваше. Интерес е имало от няколко компании, като част от тях са били там по-скоро с цел проучване на оператора и пазара.
Финалните оферти са на двама участника. Първият е Спас Русев през „Вива корпорейт България“, която е дъщерна на люксембургската Viva Corporate. Интересно е да се отбележи, че името „Вива“ (Viva) беше в основаната на повечето компании по веригата на собственост на „Виваком“, когато бизнесменът беше мажоритарен акционер. Другият участник в търга е PPF Group, която е собственик на „Теленор“ в България.
Отново, според „Капитал“ офертите са били доста сходни като стойност – около 120-130 млн. евро. Толкова се спекулираше, че иска да даде Спас Русев при предходната информация за битката за собствеността на „Булсатком“. Предвид паритета на офертите, победителят е избран на база колко бързо може да бъде изплатена сумата. Очевидно, Спас Русев има по-добра готовност за това от PPF Group.
Има ли връзка с „Виваком“
Дали Спас Русев е „прокси“ на бившия си оператор е много спекулативен въпрос. След като „Виваком“ е придобит от United Group следва преструктуриране на веригата на собственост, като са премахнати люксембургските офшорки. Директна връзка между някоя от тези компании и Viva Corporate няма. Засега единствения конфликт на интереси е фактът, че Спас Русев все още е част от надзорния съвет на „Виваком“.
Преминаването на „Булсатком“ в ръцете на най-големия телеком в България ще предизвика доста регулаторни главоболия. „Виваком“ вече обяви няколко консолидационни сделки във фиксираните услуги през 2021 г., при които започнаха да светват и първите „червени лампи“ на регулаторите. Засега, те са одобрени, но такава с „Булсатком“ има голям шанс да бъде блокирана.
Причината е, че тогава „Виваком“ ще доминира напълно във фиксирания сегмент. През 2020 г., компанията разполага с 475 хил. абоната на домашен интернет. Със сделките през настоящата година те могат да достигнат 575 хил. „Булсатком“ разполага през 2020 г. със 172 хил. потребителя и общо, телекомът може достигне почти 750 хил. Следващият „А1 България“ по този показател ще разполага с почти 200 хиляди абоната по-малко. По данни на КРС сумарно делът на „Булсатком“ и „Виваком“ ще бъде над 33%.
Ситуацията с платената телевизия е по-притеснителна, ако „Виваком“ придобие сателитния оператор. „Булсатком“ е лидер с 687 хил. абоната през 2020 г., по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Добавяме 516 хил. на „Виваком“, което може да доведе до над 1.1 млн. потребителя. Целият пазар според регулатора през 2020 г. е бил около 2 млн. абоната, като комбинирано двете предприятия ще държат почти 60%.
Отделно, „Булсатком“ държи 2x5MHz радиочестоти в апетитния спектър от 1 800MHz, което може да подсили мобилните операции на всеки един от трите големи телекома в страната. Всичко това подсказва, че Спас Русев няма да може директно да се обвърже с „Виваком“ след финализирането на сделката, поради голямото влияние, което ще получи най-големият оператор в страната.
По-балансираният изход – PPF Group
Доста по-балансиран може да бъде изхода ако PPF Group бъдат избрани за купувач. Или пък „Булсатком“ бъде препродадена от Спас Русев към тях след време. Причината е проста – „Теленор“ в България няма фиксирани услуги. Едва през лятото на 2021 г., компанията (и то инфраструктурното дружество „ЦЕТИН“ – бел. ред.) получи достъп до този пазар с придобиването на „София Комюникейшънс“. Още по времето на управлението на норвежците от Telenor Group имаше опити за развитие в тази посока. Те бяха попарени, след като загубиха наддаването за „Близу“ от „А1 България“.
Ако „Теленор“ вземе „Булсатком“, операторът автоматично ще се превърне в лидер на платена ТВ и трети при доставките на интернет на дребно. Той вече е трети (по приходи, втори по абонати) в последния сегмент, но на едро, с придобиването на „София Комюникейшънс“. С което пазарът в България на телекомуникации ще се преразпредели по-равномерно между трите основни играча.
Следващите стъпки
Следва официалното обявяване на сделката и нейното разглеждане от регулаторите. Ако Спас Русев наистина е избран за купувач на „Булсатком“, то той ще трябва да напусне надзорния съвет във „Виваком“ или много добре да аргументира дали не е в конфликт на интереси.
След като поеме руля на сателитния оператор и не е „прокси“ на водещия роден телеком, то Спас Русев има няколко възможни действия. Реално, може да очакваме препродажба след няколко години подобно на „Виваком“. Във всички случаи, прякото или косвено обвързване на „Булсатком“ с някой от големите три телекома в страната, ще доведе до пренареждане на пазара. Както и до заличаване на последния голям независим играч.