Технологичната студена война, която водят САЩ и Китай рано или късно може да доведе до „балканизация“ на сектора. Най-силният пример са санкциите, които Вашингтон наложиха над Huawei, които важат за всички техни 5G продукти. За това сме писали многократно. Истинското разцепление обаче ще настъпи, когато китайските и западни компании решат да изграждат различни технологични стандарти. За момента този сценарий беше избегнат, след като Huawei запази членството си в основните сертификационни организации.
Засилените санкции срещу китайските производители, могат да накарат Пекин да започне да изгражда собствени такива. Тогава, вече ще навлезем в напълно разделен свят, който ще гравитира около две екосистеми. Последното изречение е пререфразиран цитат на Бьорйе Екхолм, главен изпълнителен директор на Ericsson. Той дава просторен коментар за изданието LightReading, в който вижда, че Китай може да бъде силен конкурент, ако 5G или 6G технологиите се разделят.
Установените редица стандарти при мобилните технологии от пето поколение намаляват шансовете този разлом да се случи сега. Но шансовете за появата му при 6G ще се усилват с всяка една година, през която отношенията между САЩ и Китай са ледени в международните отношения. С което и формирането на две напълно различни екосистеми от технологии, устройства и софтуер.
Не за първи път
Екхолм припомня, че не за първи път ще имаме няколко различни стандарта за комуникационните системи в отделните части на света. При 2G и 3G имаше изградени два такива – CDMA и GSM. Първата е популярна в САЩ, Русия, Китай, Канада, Великобритания, Австралия, Индия, Япония, Бразилия и др. Втората основно в Европа – Франция, Испания, Финландия, Швеция, България, Италия и др. Като в много държави, основно от първата група има оператори, които ползват и двете технологии.
Устройства съвместими със CDMA например не бяха съвместими с GSM мрежи и обратното. За хората, които са внасяли мобилни телефони от САЩ преди повече от десетилетие най-вероятно си спомнят за тези дребни подробности. Като най-добрия случай се налагаше разкодиране на устройството.
Интересното е, че Китай още тогава е пробвала да изгради собствен стандарт – TD-SCDMA, която е 3G мрежа. Бавната работа по технологията я обрича на провал. Първата мрежа трябваше да стартира през 2005 г., като през 2006 г. е обявено, че това ще бъде основната 3G система, която ще се ползва в Китай. Реалноста се оказва друга, като тестовете ѝ започват едва през 2008 г. Година по-късно е пусната окончателно от China Mobile и успява до края на годината да достигне над 1 млн. абоната. Освен в Китай тя намира ограничено ползване в Никарагуа от един от операторите там.
През същата 2009 г. е взето решение да се лицензират не един, а три стандарта за 3G. Целта е явно да се развият ударно китайските мобилни мрежи. Две години по-късно LTE технологията за 4G е възприета като единна за страната. С което родната китайска TD-SCDMA остава в историята.
Ефектът на 6G
Преди 10 или 20 години различните стандарти в мобилните технологии обхващаха само няколко типа устройства. Мобилните телефони, които станаха масови едва с навлизането на 3G и нишови такива – като телефоните в колите и др. Подобна ситуация при 5G и още по-важното при 6G ще има много по-големи последици.
Ефектите наистина ще доведат до разцепване на технологичния свят, защото все повече „неща“ ще бъдат свързани с безжична връзка. Концепции като умни градове, домове, фабрики и цялата Индустриална революция 4.0 се базира на новите безжични технологии. Така, при отделни стандарти, наистина ще се формират две екосистеми от връзка, устройства и дори софтуер. Всички те ще изграждат икономическият, социален и дори военен потенциал на една страна.
Китайският потенциал
Главният изпълнителен директор на Ericsson Екхолм предупреждава за нещо друго. Китай разполага с много силен развоен капацитет в областта и вече работи усилено по 6G. Стандарти тук още няма и ако се стигне до изграждането на различни такива, азиатската държава може да се окаже неочакван лидер.
„Независимо от силните инвестиции в 5G в САЩ, е все по-малко ясно дали една Западна екосистема, ще може да се сравнява с огромния развоен потенциал в Азия – особено в Китай“, коментира Екхолм. Той подчертава, че това технологично превъзходство, вече донякъде е факт.
„Независимо от силните инвестиции в 5G в САЩ, е все по-малко ясно дали една Западна екосистема, ще може да се сравнява с огромния развоен потенциал в Азия – особено в Китай“ Бьорйе Екхолм, Ericsson
Причините са сложни. Капиталът доскоро и все още е доминиращо в САЩ и Западните държави, но потребителите в Азия са незаобиколим фактор. Особено, когато говорим в дългосрочна перспектива.
В развойната дейност също се забелязват притеснителни тенденции. Huawei и ZTE са доста напред в 5G патентите и особено първата компания, която държи различни ключови стандарти. Nokia и Ericsson са в неизгодна позиция в това отношение и все още имат някои технологични трудности или системите им не са толкова ефективни.
Единствената причина в момента Huawei да не доминира напълно пазара са санкциите на САЩ. Европейските държави все повече преминават от китайския вендор към европейските си аналози. „А1 България“ например, обяви че е избрала Nokia и Ericsson за своите доставчици при модернизацията си към 5G. Решението обхваща всички бизнеси на Telekom Austria Group в региона.
Страх от фрагментация
При едно разделение, ще имаме различни екосистеми. Това е неизбежно, заради естеството на новите технологии и тенденциите, които ще поставят 5G и ще се развият с 6G. Екхолм от Ericsson се опасява не толкова за оцеляването на компанията, която ръководи, колкото за възможностите, с които ще разполага екосистемата на Запада.
„Ще бъде ли Западната екосистема достатъчно голяма или ще изпитваме затруднения в разработката и налагането на технологиите“, това е въпросът, който Екхолм задава в материала на LightReading.
„Ще бъде ли Западната екосистема достатъчно голяма или ще изпитваме затруднения в разработката и налагането на технологиите“ Бьорйе Екхолм, Ericsson
Санкциите за момента дават някакъв резултат. Те неутрализират Huawei и до някаква степен ZTE. В същия момент печелят време на западните компании, най-вече Ericsson и Nokia да наваксат със своите разработки. Както и да могат да подпишат различни договори с ключови доскорошни клиенти на китайските вендори.
В момента в който Китай реши, че може да бъде технологично самостоятелен, тогава нещата ще се променят. Това зависи от много фактори. Включително и развитието на технологиите за производство на чипове. Когато Китай може да произвежда от-до всички иновации, тогава ще имаме и бързи стъпки към самостоятелна стандартизация. Което може да бъде пагубно за Европа и САЩ.