Колко са 20 години или една пета от един век? За човек в Япония те са началото на пълнолетието. За една компания – цяла вечност, а за мобилен оператор това са изградени повече от три и половина поколения мрежи. Толкова отпразнува в средата на септември „Теленор България“. През последните 20 години, навлизането на втори GSM оператор в страната положи първите стъпки във формирането на конкурентен пазар в мобилните комуникации страната.
Пъстрата история през тези две десетилетия бележи „Теленор България“ в две смени на собственост и две ребрандирания. През това време, компанията успява да задържи втората позиция като брой абонати при мобилната комуникация и дори излиза на лидерска позиция по приходи.
Ахилесовата ѝ пета се оказват фиксираните услуги, където така и не успя да пробие по-ударно. Едва през последната година „Теленор България“ заговори по-директно за трайно навлизане в този сегмент, най-вече покрай развитието на 5G мобилните мрежи.
В следващите редове ще се опитаме да се спрем на най-интересните моменти в историята на „Теленор България“. От взимането на втория GSM лиценз, през смяната на собствеността ѝ, до усилията за развитие на 5G мрежи в момента. Като ще се спрем доста по-подробно на ранния ѝ период, тъй като той може да е позабравен от доста читатели.
Времена на почти монопол
Ако върнем лентата, точно в първите месеци на новия 21 век, през 2000 г. ще открием доста интересна картина. На хартия в България има два мобилни оператора – „Мобилтел“ (сега „А1 България“) и „Мобиком“. Практиката е съвсем друга, защото първата компания използва цифровата технология GSM от второ поколение, а втората с аналоговата NMT от първо. Това дава голямо предимство на „Мобилтел“, които единствени по това време държат лиценз за 2G и имат изградена мрежа с близо 76% покритие на страната. „Мобиком“ има много малко абонати и така и не получава разрешение за GSM мрежа и честоти.
По този начин, „Мобилтел“ реално се превръща в монополист при това още от 1995 г., когато стартира своята 2G услуга. В рамките на пет години, компанията разполага с над 300 хил. потребители, високи цени за всякакви услуги – от това да се издаде SIM карта, през мобилните абонаменти, разговорите и SMS-ите. Управляващите по това време в страната коалицията ОДС започва различни мерки за насърчаване на развитието на телеком сектора.
През 2000 г. текат два големи паралелни процеса, които са частично взаимосвързани. Единият е приватизирането на държавния телеком БТК, а другият е провеждането на конкурс за втори GSM оператор. Идеите за последния са още от 1996 г., но с политическата и икономическа криза те са отлагани многократно от управляващите. Първоначалната идея е приватизацията на БТК и конкурса за втори GSM да са свързани и който го вземе да има преференция след това в придобиването на телекома. Концепцията е проста – с наличие на 2G лиценз и почти монопол при фиксираните услуги, ще се направи държавният телеком много по-атрактивен за потенциални инвеститори.
През август 2000 г. се взима решение, раздаването на втори GSM лиценз и честоти да не е обвързан с приватизационния процес и да се проведе конкурс. „Мобиком“ е в криза със собствеността и не желае да участва, а „Мобилтел“ е изключена, за да не заздрави монопола си.
Началото на гръцката песен
През декември 2000 г. търгът е проведен и държавният гръцки оператор OTE печели втория GSM лиценз за 135 млн. долара. Почти до края наддава италианският телеком TIM, която се отказва при стъпка от 130 млн. долара. Интерес към търга проявяват още Vodafone, съвместно дружество на турския Turkcell и финландския Sonera, както и турския Telsim. По това време OTE прави силна експанзия в Югоизточна Европа, като започва да развива операции в България, Македония, Румъния и Армения.
В рамките на новата 2001 г. гръцкият оператор обаче се оттегля от наддаването за БТК, с което проваля идеята на българското правителство, втория GSM лиценз да е обвързан с приватизацията на държавния телеком. Това кара управляващите да подготвят раздаването на трето разрешително за мобилна мрежа, което ще бъде издадено в средата на 2004 г. С него ще се сложи край на процесите по създаване на настоящия пазарен модел на този сегмент в страната.
OTE започва изграждането на мобилна мрежа в България, но нещата не се развиват по мед и масло. Процесът е по-бавен от очакваното, но въпреки това стартът на втората GSM услуга в страната е даден на 17 септември 2001 г. Търговското име е „Глобул“, но компанията, която седи зад него е „Космо Мобайл България“. Изграждането и разгръщането на мрежата поставя на картата и технологичната компания „Телелинк“, която дебютира с този проект. Вендорите при 2G и впоследствие 3G, които се ползват, са Motorola и Ericsson.
Още в началото на операциите на „Глобул“ избухват скандали относно практиките на OTE. Разследване на гръцката преса показва, че държавният телеком най-вероятно е дал подкуп от 10 млн. евро на италианския TIM, за да се откаже от наддаването за втория лиценз в България. През 2002 г. започва разследване в южната ни съседка, а OTE отхвърля обвиненията. Компанията е заподозряна в даването на подкупи и при печеленето на операциите си в Армения. За развитието на тези разследвания не успяхме да намерим повече информация.
Ефектът „Глобул“
Пускането на втори мобилен оператор не доведе до рязко и чувствително намаление на цените. Но направи тези услуги малко по-достъпни. Това стана чрез налагането на предплатените SIM карти. През първите месеци „Глобул“ продаваше само такива, което накара „Мобилтел“ да стартират своите Prima карти.
В следващите няколко години, цените падат, но доста плавно. Поставя се началото на друга тенденция, която ще продължи дългосрочно – затварянето на трафика. Тоест, всеки един от операторите дава по-добри оферти и цени на мобилните услуги, ако те се провеждат само в рамките на мрежата. Това се налага, поради две причини. Първата е, че „Мобилтел“ и „Глобул“ се опитват да насърчат колкото се може повече клиенти да ползват само тяхната мрежа. Втората е, че цените за терминиране (на едро между компаниите) са безбожно скъпи.
Крайният ефект за пазара е, че много потребители взимат по две SIM карти. За да могат да говорят с тези познати, които са на единия оператор с едната карта, а с другата – тези, които ползват втората мрежа. Практиката се пренася и с навлизането на третия мобилен оператор и до интеграцията на България в Европейския съюз, проникването на тези услуги в страната минават общия брой на населението, със стойност от 160-170% в пиковите години.
Промените при Cosmote
Ситуацията започва да се променя доста по-драстично след 2005 г. Тогава се случват две неща – OTE отделя мобилния си бизнес в дъщерното дружество Cosmote и БТК стартира своята мобилна мрежа в България. Първото налага ребрандирането на „Глобул“. Сменят се цветовете от червени и сини букви на бял фон на ползването на зелен фон, зелени орнаменти и бели букви. Така, новото лого отговоря на това на Cosmote.
Любопитна е историята, че гръцкият собственик решава да обедини под едно име всички свои мобилни активи. Това означава, „Глобул“ да се преименува на „Космоте“. Идеята е обявена дори публично пред журналисти през февруари 2006 г. от тогавашния главен изпълнителен директор на българския оператор Атанасиос Кацирубас.
Намерението така и не се реализира. Според слухове, още на самото събитие с журналисти, реакцията на българските представители е била доста негативна и обратната връзка е било, че това име няма бъдеще в страната. След което местното ръководство успява да убеди гръцката централа и се отказват от идеята. Дали е само заради това или са правени по-задълбочени проучвания на потребителските нагласи е трудно да се каже. Факт е, че „Глобул“ остава с това име докато OTE не продава българското звено.
Друг ефект на Cosmote е, че гръцкият оператор придобива местната верига от магазини за техника Germanos. След което започва синергия между двата бранда в различните страни, където телекомът оперира. Това става чрез отделни дружества, но реално в магазините „Германос“ в България се предлагат само услуги на „Глобул“. Практика, която се прилага и в останалите пазари.
Третият оператор
Стига се до другото голямо събитие от този период. БТК придобива третия лиценз за мобилен оператор през 2004 г., създава дъщерното дружество „Вивател“ и с търговското име на последната пуска услуга през 2005 г. По същото време и трите оператора дават старт на своите мрежи от трето поколение (3G) по технологията UMTS.
Едва с това действие на пазара в България започва малко по-ожесточена ценова конкуренция. „Вивател“ предлага по-добри оферти и се опитва да премахне тенденцията за затваряне на трафика в една мрежа. Това го прави с по-ниски цени както в своята, така и при свързване с чужда инфраструктура.
БТК получава множество обвинения от другите два оператора, че прави дъмпинг на цените. Реално, телекомът може да си позволи да продава под себестойност (което е дефиницията на дъмпинга), защото може да компенсира загубите при мобилния бизнес с тези от фиксираните услуги. Тези обвинения така и не са доказани от антимонополния регулатор. От една страна дори и да е така, „Вивател“ няма голям шанс да привлече бързо абонати, ако не продава по-евтино от останалите известно време.
Сезонът на регулациите
Новото статукво остава непроменено още шест години. В него, „Мобилтел“ и „Глобул“ се опитват да задържат нивото на цените, „Вивател“ се опитва да продава по-евтино. В резултат на което средните стойности спадат, но със сравнително плавен темп и разпределено във времето. По същия начин расте пазарния дял на „Вивател“, като все повече намалява разликата с водещите два оператора.
Тази реалност е нарушена в края на 2011 г., когато Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) започва да налага регулациите на Европейския съюз (ЕС). Това се случва с няколко години закъснение, поради забавяне на транспонирането на европейските директиви в България и съпротивата на телекомите.
В крайна сметка, КРС започва ударен контрол върху някои мобилни сегменти. Първо започва поетапното премахване на роуминга. Следват цените на едро между операторите, после с фиксиране на тези на дребно. По същия начин се развива ситуацията и с националните тарифи, които обхващат гласови, текстови услуги и пренос на данни. Едва с тях се постига ударно понижение на крайните цени за потребителите. Почти се премахва затворения трафик в рамките на една мрежа. Започва да се набляга на абонаментите вместо на предплатените пакети, понижение на потребителите и голямо орязване на приходите на телекомите.
В края на 2011 г. се постига още един регулаторен пробив. КРС осъществява нов търг за спектъра честоти в 1 800MHz. При него освен трите оператора „Мобилтел“, „Глобул“ и ребрандирания вече „Виваком“, лиценз получават още три дружества – сателитния доставчик „Булсатком“, нереализирания Wi-Max доставчик „Макс Телеком“ и неизвестното „4 Джи Ком“. Лентата е подходяща за модернизиране на мрежите към 4G по LTE стандарта, но спектърът е прекалено фрагментиран между шестте компании, за да може да се направи ефективна услуга.
Норвежкото кралство
Следващият голям период за „Глобул“ води своето начало през 2013 г. Тогава OTE продава българското звено на норвежкия гигант Telenor Group. Сумата е 717 млн. евро, в която се включва, както оператора, така и веригата магазини „Германос“ в страната. Това е преломна част от историята на „Глобул“ с огромната трансформация, която следва.
В рамките на една година, компанията претърпява пълна промяна – ребрандиране от „Глобул“ в „Теленор“, подмяна на цялата мрежа (мобилна и опорна) в процес познат още като network swap. Тогава, цялото оборудване е сменено с това на Huawei, като Telenor Group пазарува на едро на ниво група и това спестява поне 50 млн. евро.
Норвежците първо вливат „Германос“ в Глобул, а след ребрандирането закриват марката. След което променят напълно тарифите, като налагат тенденция за много по-малко и опростено портфолио, откритост на офертите и по-добро клиентско обслужване. Цялостното поведение на „Теленор“ няма нищо общо с това на „Глобул“ отпреди това, както и на другите оператори и задава реално нов тон на пазара.
Промените стават видни в рамките на споменатата първа година след сделката. Но не всичко е цветя и рози. „Теленор“ остава в изолация спрямо останалите телекоми. Норвежкото ръководство настоява за организирането на търг за останалия неразпределен ресурс в 1 800MHz. При това, без да се страхува да наддава, поради огромния ресурс на Telenor Group. Но КРС не провежда такъв и остава статуса на разпределението непроменен.
Ресурсът на норвежците се оказва недостатъчен, защото изненадващо „Теленор“ губи надпреварата за кабелния доставчик „Близу“ от „Мобилтел“ през 2014 г. С този провал са попарени и най-амбициозните опити на втория по големина мобилен оператор да се сдобие с фиксирани услуги. Този стремеж ще бъде възстановен едва седем години по-късно.
Норвежките амбиции все пак не остават без покритие, с агресивни действия и технологично ноу-хау, „Теленор“ рисково пуска 4G услуга през декември 2015 г., близо пет месеца преди конкурентите си и преди преразпределението на ресурса в 1 800MHz. Пълната подмяна на мрежата с оборудване на Huawei гарантира високо качество, което продължава да се усеща и до момента от абонатите на компанията. Но това поставя други ограничения и проблеми, които ще споменем след малко.
В чешки ръце
Плановете на Telenor Group бяха дългосрочни, което в техния речник означаваха точно пет години. През лятото на 2018 г. те продават всичките си активи в Централна и Източна Европа на чешката PPF Group за 2.2 млрд. евро. За излизането на норвежкия гигант от България започна да се говори още от края на 2016 г. През началото на следващата година излиза наяве и потенциалната причина – оказва се, че преди финализирането на сделката гръцката OTE е източила с поставени фирми „Глобул“ с дългосрочни договори за фиктивни услуги.
Telenor Group обявява напускането на целия регион със своя стремеж да инвестира в по-перспективния пазар в Югоизточна Азия, което се оказва грешка. Подробно темата сме я разглеждали тук.
В крайна сметка се оказва, че OTE влиза в България с потенциален скандал за подкупи и излиза с такъв за източване. Също така може да кажем, че Telenor Group направи много за изграждането и поддържанетон на настоящия имидж на „Теленор България“, дори три години след като напусна страната.
Новият собственик PPF Group не прави резки движения – продължава модернизацията на мрежата по 4.5G стандарт, подготвя се за преминаване към 5G. Запазва името Telenor навсякъде в региона, чрез лицензионно споразумение. То продължава и в момента, като въпросът за ребрандинг изскача от време на време, но без конкретни действия. Рано или късно е много вероятно този казус да се разреши в по-дългосрочен аспект.
5G и фиксираните услуги
Норвежкото наследство крие и един проблем за „Теленор България“. Това е пълната зависимост от оборудването на Huawei. Търговската война между САЩ и Китай постави телеком вендорът в тежка ситуация и буквално в положение на лимбо в Европа.
Поради, което двата български оператора „Теленор“ и „Виваком“ бяха принудени да пуснат 5G мрежите си чрез DSS технология, защото разчитат на своите мобилни мрежи на Huawei. Тя има своите недостатъци, защото като възможности е междинна фаза между 4.5G и 5G и по-трудно се настройват новите устройства в нея.
Изграждането на нови или физическото модернизиране на настоящите базови станции не може да се прави масово, заради Huawei. „Теленор“ и „Виваком“ са изправени пред горчивата дилема – да правят само софтуерен ъпгрейд или да подменят цялата мобилна инфраструктура. Засега от това печели основно „А1 България“. Въпросът ще е ключов в средно и дългосрочен план за развитието на 5G услугите в България.
Друг важен елемент в бъдещето на „Теленор“ в ерата на PPF Group е може би по-сериозното навлизане при фиксираните услуги. През тази година беше обявена сделка за един от водещите доставчици на наети линии, както и назначаването на хора в тази сфера. Опциите за пускане на истинска фиксирана услуга на дребно се свиват с всяка изминала година. Вариантът за сливане с „Булсатком“ все още не е изчезнал напълно, а само той ще може да даде на телекома истински фиксирани възможности. За момента най-реалистична е такава през 5G. Това обаче зависи от горния проблем с инфраструктурата.
Както виждаме, за 20 години историята на „Глобул“ и сега на „Теленор“ е повече от пъстра. Като в този обзор не сме обхванали в по-пълни детайли последните 5 години, защото просто са по-актуални и сме ги описвали подробно на този сайт. Въпреки някои порочни практики на гърците от по времето на „Глобул“ на централно ниво, от компанията излизат едни от най-кадърните мениджъри в телеком сектора. Настоящите главни изпълнителни директори на другите два оператора – Александър Димитров в „А1 България“ и Атанас Добрев в „Виваком“ са израснали във втория по големина доставчик на мобилни услуги. „Теленор“ след това преобрази българския телеком пазар, нещо, което в момента се опитва да направи United Group.