Консолидацията в телеком сектора в България не подмина и браншовите организации. На 5 ноември Българската асоциация за кабелните и комуникационни оператори (БАККО) обяви, че се обединява с Асоциация „Телекомуникации“ (АСТЕЛ). Целта е да имат по-голям и силен глас при представяне на секторните дружества по значими обществени и регулаторни въпроси. Новата организация все още няма име, а финализирането на проекта ще се осъществи до края на 2021 г.
Този ход до голяма степен е логичен, предвид факта, че в АСТЕЛ останаха основно доставчиците на оборудване, а в БАККО са основните оператори. Също така конвергирането на телеком пазара и подсегментите в предлагането на свързаност и съдържание насърчава до голяма степен подобно обединение.
Новината беше съобщена на традиционната годишна среща на БАККО. На нея още бяха обсъждани и някои ключови елементи в развитието на бранша, като Плана за Възстановяване и устойчивост на Европейския съюз, електронното управление и действията на секторния регулатор.
Съединението прави силата
Изнесените параметри на обединението между двете организации не бяха много. Ръководството на новата асоциация ще включва досегашните представители на БАККО – Галя Маринова и на АСТЕЛ – Антони Славински. Към тях се присъединява доскорошния зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Андреана Атанасова.
Преговорите между двете организации са продължили около година-година и половина и до началото на 2022 г. трябва да бъде завършен процеса по сливането. Галя Маринова от БАККО коментира, че има уверението на членовете на АСТЕЛ за тяхното участие в новия проект. Особено на големите останали в организацията в лицето на телеком вендорите Samsung, Huawei, Nokia и Ericsson.
Потенциалната спойка между двете браншови институции се явява Жанет Захариева. Тя е главен съветник „Регулация“ във „Виваком“, но е участник в управителните съвети, както на БАККО, така и на АСТЕЛ. Много е вероятно тя да е движещата сила за това обединение, макар, че официално не беше споменато.
Еволюцията на АСТЕЛ и БАККО
АСТЕЛ започва като обединение на телеком компаниите. Първоначално в нея влизат основните телекоми и техните доставчици. БАККО започва с обединение изцяло и само на кабелните оператори. Втората организация е създадена през 2010 г. след сливането на две по-малки браншови представителя – Асоциацията на българските кабелни оператори (АБКО) и на по-малките такива „ТВ клуб 2000“.
Първоначално в БАККО влизат „Близу“, „МСат Кейбъл“, „Кабел сат запад“, „Телекабел“, „Цифрова кабелна корпорация“ и др. подобни. Целта ѝ е да представя кабелните оператори в тяхното взаимоотношение с регулаторите, при преговорите за доставка на съдържани и… за достъпа до каналната мрежа на „Виваком“.
Почти веднага след това последната се присъединява към БАККО, последвана от „Мобилтел“ (сега „А1 България“). Ситуацията е такава, че само по-малко от година, член става „Теленор“, въпреки, че компанията не предлага традиционни фиксирани услуги. Причината е, че понятието „кабелен оператор“ вече е изгубило смисъла си, предвид обстановката на дигитални ТВ платформи и конвергирани телекоми.
Докато БАККО привлича членове, АСТЕЛ ги губи. Големите оператори предпочитат първата асоциация за преследване на своя интерес. Така втората и по-стара организация остава само с доставчиците на оборудване. Затова, за нея е доста логичен хода на сливане, предвид факта, че АСТЕЛ губи своето влияние.
Регулаторни обещания
На годишната среща на БАККО сред гост-участниците беше председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров. Той припомни усилията на държавната институция в освобождаването и предоставянето на радиочестотите през последните две години. Както и проведения търг за 3.6GHz през пролетта.
„Намаляването на тарифата за радиочестотите беше полезно за бизнеса от гледна точка на достъпност на този ресурс“, коментира Димитров. Той допълни, че операторите доста бързо са започнали да използват лентите в 3.6GHz, което е било и целта на комисията.
„Намаляването на тарифата за радиочестотите беше полезно за бизнеса от гледна точка на достъпност на този ресурс“ Иван Димитров, КРС
Димитров обяви, че предстоят през 2022 г. консултации за предоставяне на честоти в 26GHz, които ще са отново за 5G мрежи. Той е свободен и ще бъде предоставен на телекомите, но дали и как ще го ползват ще зависи от самите тях. По-важният за операторите спектър е този в 700MHz, там свободна е само една лента, подходяща за една компания, а останалите са в ръцете на Министерство на отбраната. Димитров обяви, че се водят преговори с военните, но призна, че „КРС не е водеща страна в тях, но участва активно в процеса, за да може да се развива сектора“.
Последната новина от него беше, че се надява през 2022 г. да заработи обещаната лаборатория за изследване на оборудването и електромагнитните излъчвания. Обществената поръчка за това беше пусната в края на миналата година.
Дигиталните акценти от плана за Възстановяване и устойчивост
Обсъжданият през почти цялата година план за Възстановяване и устойчивост на ЕС от политическите партии има силен акцент върху телекомите и дигиталните технлогии. Според Андреана Атанасова, цифровият преход включва около 20% от ресурса заделен за него за България.
Беше допълнено, че значителна част от средствата ще бъдат заделени в проекти за постигане на пълна 5G свързаност по основните транспортни коридори, както и на такава в икономически неизгодните региони. Последното е продължението на ЕС на програмата за т.нар. „селски интернет“, която след повече от 10 години опити не се увенча с успех в България.
Зам.-председателят на Държавната агенция за електронно управление (ДАЕУ) Валери Борисов обяви, че близо 500 млн. лева ще бъдат осигурени от Брюксел за дигитализация на администрацията. От тях 113 млн. лева ще са за прехвърляне на целия архив на Агенцията по вписване и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Сумарно трябва да се дигитализират около 57 млн. страници хартия по думите на Борисов.
Другите големи и важни пера са изграждането на две големи системи. Първата е за интегрирана такава за киберсигурност в България. Това е от голямо значение, защото от години има критика, че държавните системи са уязвими на подобен тип атаки. Втората е за комплексен мониторинг на ситуацията в страната, като тук може да се включи следене в реално време на различни природни фактори и да се съобщава превантивно за опасности от наводнения, земетресения и др.