Войната на розите в „Булсатком“: Част 3

Сагата за собствеността на най-големия ТВ оператор в България – „Булсатком“ продължава. Конфликтът между единия съосновател Пламен Генчев и кредиторите, които поеха контрола върху компанията през 2019 г., навлиза в поредната си фаза. Няколко съдебни дела имат за цел да забавят максимално или дори да предотвратят продажбата на „Булсатком“ на българския бизнесмен Спас Русев. В решение по едно от тях се въвлича и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

То идва само броени дни преди да се проведе съдебното заседание по друго такова – за несъстоятелността на „Булсатком“. Последното е една от основните пречки, за да може да се финализира окончателно сделката и тя да влезе за одобрение при антимонополния регулатор. Предвид поредицата и предстоящата хронология на съдебните действия, по всичко личи, че целта е да се отлага максимално дълго време осъществяването на трансакцията. Изгледите за победа на бившия съосновател и вече миноритарен собственик са по-малки от тези на настоящото ръководство на оператора.

Това е поредния епизод в сагата и борбата за контрол над най-големия ТВ оператор в страната. TechTrends описва цялата история и битка за надмощие в „Булсатком“ като „война на розите“ по подобие на едноименната жестока гражданска война в средновековна Англия. Последната става и вдъхновение за хита „Игра на тронове“ на Джордж Р. Мартин. Цялата поредица на TechTrends по темата, включително и за значението на „Булсатком“ на телеком пазара в България, можете да разгледате тук:

Въвличането на антимонополния регулатор

С решение на Административния съд София-област (САС) от 5 януари, магистратите задължават Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разгледа дали има концентрация при промяната на контрола на „Булсатком“ при преструктурирането му през 2019 г. Това е малка победа за съоснователят и доскорошен мажоритарен собственик Пламен Генчев. Според него, при поемането на контрола на кредиторите, те са трябвало да искат разрешение от антимонополния регулатор. Такова не е било поискано.

Самата КЗК дори не е разгледала случая или пък да се самосезира. Дори след като Пламен Генчев е подал сигнал за това, от комисията са му отказали в кратко писмо без изложени мотиви. САС сега задължава КЗК да разследва дали има нарушения на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) по отношения на пазарна концентрация при прехвърлянето на контрола към кредиторите. Аргументите са, че КЗК е трябвало да обоснове своя отказ за разглеждането на сигнала на Пламен Генчев. Решението на магистратите от 5 януари обаче може да се обжалва пред Върховния административен съд (ВАС).

Параграф 22

Както е винаги при подобни случаи и дела, всичко се крие в детайлите. В ЗЗК изрично е описано, че КЗК не е задължена да разглежда сделки за концентрация, когато става дума за финансови инвеститори, които нямат друго участие на съответния пазар. Когато последните решат да поемат контрола с цел препродажба на предприятието те не подлежат на разглеждане от антимонополния регулатор, освен ако с действията си не доведат до промени в конкурентното му поведение.

Кредиторите на „Булсатком“ попадат напълно в тази точка – това са три инвестиционни фонда BlackRock, Blantyre Capital и Integral, както и две банки – Българската банка за развитие и Европейската банка за възстановяване и развитие. Презумпция би била последващата сделка със Спас Русев, която в настоящия момент, би променила конкурентната позиция на пазара. Тя обаче не е финализирана и също така трябва да премине през отделна процедура за разглеждане от КЗК.

Ситуацията става парадоксална и попада в нарицателното за „Параграф 22“ Защото, за да обяви комисията за незаконно прехвърляне на контрола на компанията към кредиторите, тя първо трябва да обяви за антимонополна сделката със Спас Русев. Самата тя още не е финализирана и не е внесена за разглеждане от регулатора. Отделно, юридически тя може да бъде изпълнена при условия без да наруши конкурентната среда, които ще посочим малко по-надолу в материала.

Печелене на време

Случаят е наистина заплетен. Но основната е печелене на време. С решението от 5 януари на САС, сега КЗК ще трябва да обжалва пред ВАС. Ако загуби и тази инстанция, КЗК ще трябва да разгледа дали има пазарна концентрация при поемането на контрола над „Булсатком“ от кредиторите. С което страната на Пламен Генчев може да поиска да се отложи за пореден път делото за несъстоятелност на оператора насрочено за 13 януари.

Целта е ясна – да се печели време и да се оплете „Булсатком“ в сложни юридически хватки. Защото концентрация при изброените финансови институции няма на българския пазар. Те не участват в други компании в телеком сектора и надали ще има проблем за КЗК да намери аргументи в тази посока. Сделката в настоящия си вид може да мине за антимонополна, но за да стане това, КЗК трябва да се произнесе по нея. Което няма да стане преди тя да бъде официално внесена в комисията, а това зависи от делото по несъстоятелността.

Проблемът с несъстоятелността е малко по-различен. Това е основно търговски спор и според Станислав Георгиев, основните параметри по него са заличени. Освен това, той твърди, че „Булсатком“ е в стабилно финансово състояние. Той споделя тезата, че всички тези действия на съоснователя на компанията са, да се печели време. Конкретно за казуса с КЗК и САС от сателитния оператор се въздържаха от официален коментар.

Антимонополните проблеми

Страната на Пламен Генчев от своя твърди, че с придобиването на „Булсатком“ от Спас Русев ще се стигне до засилена концентрация на телеком пазара. Което при настоящата ситуация има доста сериозни опасения за това. Българският бизнесмен има явен конфликт на интереси ако поеме собствеността на сателитния оператор в момента.

Спас Русев е в надзорния съвет на прекия конкурент „Виваком“ с мандат до 2025 г. Той също така е сред управителите на „Вива Телеком България“, която е едноличен собственик на най-големия телеком в страната по приходи. Това дружество от своя страна вече е част от българското звено на United Group. Ако Спас Русев иска да поеме „Булсатком“, той преди това ще трябва да се откаже от постовете си по веригата във „Виваком“.

С оттеглянето на почти целия стар мениджмънт на телекома е въпрос на време и желание на бизнесмена да стори и той това. По информация на TechTrends, договорката с United Group е поне в рамките на година след поемането на контрола на телекома, да се запази старото ръководство, след което да очакваме промени. Този период вече изтече и затова оттеглянето на Спас Русев е въпрос на „кога“, а не на „дали“.

Това е една от най-явните причини, сделката за „Булсатком“ още да не е внесена за разглеждане от КЗК. Другите са делата, които все още се водят. Те от своя страна остават последните оръжия в ръцете на Пламен Генчев за поне отлагане на трансакцията. „Булсатком“ е ключов за бъдещето развитие на телеком пазара в страната, като и сценариите за съдбата на сателитния оператор сме описали в нашия годишен анализ на сектора. С което „войната на розите“ за „Булсатком“ продължава.