Няма място за четвърти мобилен оператор“. Тези пророчески думи са изречени от главния изпълнителен директор на „Глобул“ Харис Кацибос през далечната 2008 г., в интервю за вестник „Капитал“. По това време на мобилния пазар оперират три компании, като последната работи от едва три години.
В същия момент, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) подготвя почвата да раздаде нови лицензи за честоти, които да не включват само утвърдените телекоми. Новите четвърти, пети и дори шести мобилен оператор бяха посрещнати с огромен ентусиазъм след търга през 2011 г. Реалността на пазара обаче се оказа по-сурова и той беше бързо охладен.
Въпреки това, бяха нужни 14 години, за да могат думите на Кацибос да се окажат пророчески на 100%. Те тегнеха като своеобразна „прокоба“ над новите оператори, докато не ги консумираха напълно. Смъртната присъда беше издадена отдавна, но изпълнена едва през първите месеци на 2022 г. Как ще разберем в следващите редове, както и ще разгледаме съдбата на отделните кандидати за четвърти мобилен оператор през годините.
Краят на лицензите
На 15 декември 2021 г. изтекоха 10-годишните лицензи на „Булсатком“ и „Ти.Ком“ в 1 800MHz. Първата компания разполага с лента от 2x5MHz, а втората – 2x15MHz. В интервю за TechTrends, главният изпълнителен директор на „Булсатком“ Станислав Георгиев обяви, че се обжалва решението на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Причината е, че сателитният оператор получава честотите с 2 години закъснение – през 2013 г. и заради това, срокът за ползване трябва да се удължи със същия период съответно.
Презумпцията беше, че „Ти.Ком“ ще направи същото – ще обжалва прекратяването на лиценза в края на 2021 г. и ще поиска удължаването му до 2023 г. В официалните данни на КРС обаче той е прекратен. В същото време, този на „Булсатком“, така да се каже „виси“. На сайта на КРС е отбелязано, че има съдебно производство, с което се потвърждават думите на Георгиев, че сателитния оператор ще обжалва. Но от друга страна, с изтичането на лиценза на „Ти.ком“ се слага неговия край като доставчик на мобилни услуги.
Дори „Булсатком“ да успее да задържи разрешителното си до 2023 г., въпросът за неговото продължаване остава. Станислав Георгиев не коментира тази възможност, а само, че има желанието да монетизира по-ефективно спектъра и мобилните станции, с които компанията разполага. Големите телекоми обаче се настройват за нов търг, този път за преразпределянето на 1 800MHz.
В презентацията на финансовия отчет на Telekom Austria Group (компанията-майка на „А1 България“) е записано, че в България се очакват нови търгове в 700MHz, 800MHz и по-любопитното – 1 800MHz. Точна дата не е оповестена за нито един от обявените честоти, но е посочен времеви прозорец между тази и следващата 2023 г. Първите спектри все още са заети от военните и за момента няма индикация, че ще бъдат освободени скоро за граждански цели.
Но, фактът, че изрично се посочва 1 800MHz като цел за скорошен търг, показва нагласата на големите. Тя е, че те няма да се договарят с „Булсатком“ за споделяне на ресурса, а ще искат да го вземат директно от регулатора. Което им дава надежди след последните размествания в този спектър.
В трепетно очакване за ново преразпределение
С изтичането на лиценза на „Ти.ком“, честотите в 1 800MHz се освобождават значително. Компанията, която имаше търговска дейност със затихващи функции, разполагаше с 2x15MHz. По толкова имат и трите големи телекома. „Булсатком“ разполага с едва 2x5MHz и останалите 2x10MHz останаха свободни. КРС ги пазеше за сателитния оператор, за да може да има равнопоставеност в дългосрочна перспектива.
Сега, имаме 2x25MHz свободен ресурс, който трудно може да се разпредели равноправно между трите основни телекома. Те най-вероятно ще изчакат развитието около казуса с честотите на „Булсатком“, за да може всеки от тях да получи допълнителни по 2x10MHz. Ако съдът постанови удължение на лиценза на сателитния оператор, телекомите ще трябва да проявят малко повече търпение – до следващата година. Те се надяват на нов търг, подобен на този за 3.6GHz от миналата пролет или директното предоставяне на ресурса.
Предишните поделби
Това ще е поредното преразпределение на спектъра в 1 800MHz. Първоначално, през 2011 г. КРС го беше раздробил между шест компании. Трите основни телекома взеха по 2x10MHz, „Макс телеком“ и „4 Джи Ком“ по 2x8MHz и накрая „Булсатком“ с 2x5MHz. Малко по-късно, „Макс телеком“ взима първо още 2x2MHz, за да закръгли на 2x10MHz и накрая още 2x5MHz, за да формира лента от 2x15MHz. От тримата големи, недоволни се оказаха от „Глобул“ (тогава „Теленор“), които обжалваха разпределението и поискаха свободния ресурс да се пусне на търг. КРС не допусна това, за да не се стигне до ситуация в която един или два оператори да имат конкурентно предимство.
Всички изброени компании участваха по това време под някаква форма на телеком пазара. „Булсатком“ беше и все още е сателитен оператор с доминираща позиция при ТВ услугите. „Макс телеком“ беше вече изградила мобилна мрежа по WiMax стандарта, но поради преминаването към LTE за 4G е принуден да смени технологията и затова навлиза при разпределението на честотите.
Изключение беше никому известната „4 Джи Ком“, която просто участва в наддаването, за да „блокира“ ресурса и да се надява да продава капацитет. Ситуацията около нея беше такава, че тя не си плащаше годишната такса за честотите в КРС и след двугодишна съдебна битка регулаторът успя да им отнеме лиценза. Тогава се стигна до ново пълно преразпределение на спектъра, което е осъществено през 2015 г. Трите големи оператора и „Макс телеком“ получават по 2x15MHz, „Булсатком“ си остава със своите 2x5MHz и остават свободни още 2x10MHz запазени за последния оператор. Тогава КРС премахва напълно санитарните ленти между спектрите на отделните компании.
Драмата и края на „Макс телеком“
С лиценза в 1 800MHz „Макс телеком“ успява първи да пусне 4G услуга, макар и само за пренос на данни през пролетта на 2014 г. „Теленор“ прави това едва през декември следващата година. Другите два оператора чакат преразпределението на спектъра през пролетта на 2016 г., за да пуснат своите.
Въпреки летящият старт, „Макс телеком“ не може да пробие без възможността за гласова услуга. В пика си, компанията има около 10 хил. абоната, което е нищожно на фона на няколкото милиона, с които разполага всеки от големите. Подписано е споразумение за споделяне на мрежите и национален роуминг с „Мобилтел“ (сега „А1 България“), но то така и не влиза в сила. По различна, като източници, информация на TechTrends, това се дължи на няколко фактора – високата цена, която телекома иска само за отварянето на услугите си, както и техническите препятствия в осъществяването на процеса.
След неуспеха да се пусне класическа гласова мобилна услуга „Макс телеком“ започва да привършва парите и след дълга агония фалира напълно в края на 2018 г. Водени са преговори за сливането ѝ с „Булсатком“ и/или с „Нет1“, както и такива за придобиването ѝ от „Теленор“. Нито една от идеите не е осъществена, като мрежата и честотите са прехвърлени на „Ти.ком“ – компания, която ще се яви за известно време като неин духовен наследник. Изтичането на лиценза ѝ в края на 2021 г. слага пълен край на тази сага.
Финансовото чистилище на „Булсатком“
Докато при „Макс телеком“ беше всичко или нищо, заради фокусирания бизнес модел, „Булсатком“ тръгна по-леко с амбициите и инвестициите. Сателитният оператор взе само 2x5MHz и започна по-бавно изграждане на своята мрежа. В пиковите моменти, компанията достигна около 2 500-3 000 абоната. „Макс телеком“ и „Булсатком“ имаха споразумение за споделяне на своите мрежи, най-вече с цел да се подкрепят.
Сателитният оператор обаче имаше още един и то доста по-амбициозен проект – изстрелването на собствен ТВ спътник. Това, в комбинация с мобилните им амбиции и независимо, че инвенстициите в последните не бяха толкова силни, ги докараха до финансов колапс. Във владение влязоха кредиторите, като направиха пълно преструктуриране на „Булсатком“. Тези събития се случват около 2017 г., горе-долу по същото време текат и слуховете за преговори за сливане с „Макс телеком“.
Крайният резултат е един нов и възроден „Булсатком“, който ще се фокусира основно и изцяло върху ТВ разпространението. С което проектът за мобилни услуги е изоставен напълно, а новото ръководство има желание да монетизира по някакъв начин изграденото до момента. Операторът в момента е в процес на продажба, като се чака да се финализира сделката със Спас Русев. Тя все още е „на трупчета“, заради потенциалния конфликт на интереси на бизнесмена.
България остава с три оператора
Проклятието на четвърти мобилен оператор е факт. От трите допълнителни компании, едната излиза от играта още през 2015 г. Три години по-късно фалира най-силният претендент – „Макс телеком“. При това след неуспешни опити да се пусне национален роуминг с „Мобилтел“. „Булсатком“ също преминава през финансов колапс през 2017 г. и вече мобилните услуги не са на фокус. Инфраструктурата и честотите ще са обект на отдаване под наем или на преразпределение.
През 2020 г. бяха попарени и надеждите за изграждането на виртуален мобилен оператор (MVNO). Тогава при промяната на Закона за електронните съобщения не бяха вкарани силни механизми за въздействие върху трите големи телекома за споделяне на мрежите им на други компании.
Все пак подобна възможност съществува, макар и да е много теоретична. Надеждата се крие във опцията трите големи оператора да разделят дейността си на търговска и инфраструктурна. Тогава има по-голям шанс да се договори споделяне на мрежата и създаване на нови MVNO.
Всичко зависи от начина, по който операторите разделят дейностите си. „Теленор“ прави това през миналата година, като прехвърля инфраструктурата в новосъздаденото дружество „ЦЕТИН“. Последното обаче не притежава лиценза за честотите и така пълно споделяне на ресурса е невъзможен без разрешение от „Теленор“.
Затова, за момента вратата в България е затворена за четвърти мобилен оператор. Като думите на Кацибос се оказват пророчески най-вече заради малкия пазар, който реално сме. Това е аргумент, изказван многократно от големите телекоми по повод конкуренцията в страната. Думите на Кацибос могат да се разтълкуват и като прокоба или проклятие за операторите, които се пробваха в тази насока. Във всички случаи, краят дори на конкуренцията про-форма е близо.
