Две години и три месеца минаха от пускането на облачната гейм платформа Stadia на Google. Технологията се смята за бъдеще на видеоигрите и е дългоочаквана от експертите. За пореден път обаче се оказва, че практиката е съвсем различна от теорията. В рамките на този период Google не успява да убеди, нито геймърите, нито разработчиците да инвестират своето време, усилия и пари в нея.
Технологичният гигант имаше амбицията да се превърне в незаобиколим фактор в гейм индустрията в рамките на една нощ. Рязкото подценяване на пазара, в комбинация с нереалистичните цели приземиха проекта. Затова, компанията променя рязко стратегията за развитието на Stadia. От средата на март, платформата ще разчита по-малко на собствено съдържание, но повече на такова, създадено от трети лица. Ще се предлага и възможността да се предоставят облачни гейм услуги, но на други компании под техния бранд. Подходът е известен в бизнес средите като White label и е характерен в редица IT сегменти.
Завоят в стратегията на Google показва очевидното, че Stadia не постигна желаните резултати. С малко повече смелост, може да заявим, че за момента дори е провал, в сравнение с други услуги на абонамент с облачни функции, като Xbox Game Pass на Microsoft (бившата xCloud) и PlayStation Now. Причините не са толкова в технологията, колкото в наличното съдържание. Това се оказа ахилесова пета за Stadia и за Google.
Новата стратегия
Облачната гейм платформа се отваря доста повече за независимите и външни разработчици. Целта е гейм студиата да могат максимално лесно не само да правят заглавия за нея, но и да имат достъп до инструменти за по-ефективното им промотиране.
Първите две промени са свързани с възможността на играчите да тестват безплатно заглавията (т.нар. Free Trial) от линкове в екосистемата на Google и дори външни такива. Това ще става без да е необходимо, потребителите да имат акаунт в Stadia. Така, ще се улесни достъпа до заглавията и ще става възможно прехвърлянето от клипче в Youtube в играта директно с няколко клика. Сред споменатите канали, освен платформата за видеосподеляне се споменават още посредством реклами в Google Ads, линкове в социални мрежи и др.
Технологичният гигант също така ще позволи на потребителите да могат да преглеждат игрите налични в Stadia без да са регистрирани там. Целта е да се компенсира ниската база от геймъри, които ползват платформата. Това ще повиши и видимостта на заглавията, което да стимулира разработчиците да публикуват такива там.
Другите промени са на техническо ниво, които да подобрят работата на самите гейм студиа. Това ще стане с по-лесно портване на игри създадени чрез най-популярните гейм енджини – Unreal Engine и Unity. Според Google, разработчиците няма да им се налага да променят заглавията си, за да бъдат налични в Stadia.
Освен това, технологичният гигант ще позволи White label услуги за други големи компании. Например, щатският телеком AT&T ще може да предлага облачен гейм стрийминг под своето има, на своите абонати. С други думи – Stadia все повече се предлага на бизнес клиенти, а не толкова да се разчита на крайните потребители като основен източник на приходи.
Постигнатото до момента
Google не предоставя данни за броя абонати на Stadia. По много груби преценки, платформата се предполага, че разполага с около 2 млн. потребителя. Това е песъчинка от плажа наречен гейм индустрия. По данни на Statista, геймърите по света са над 3.2 млрд. души, като тук са включени всички хора, дори тези, които обичат да редят „пасианси“ или да се забавляват за 10 мин. на спирката с Candy Crush Saga.
По-сериозните играчи са по-малко, но пак са доста повече от резултатите постигнати от Stadia. В платформата Steam през 2021 г. е достигнат пика от 132 млн. месечни потребителя, например. От друга страна, останалите платформи за облачен гейминг също стагнират. PlayStation Now на Sony има около 3.2 млн. абоната, което отново е ниска стойност на фона на целия пазар. Но пак е с около 50% повече от тези на Stadia. Ситуацията с игрите не е по-розова. Едва около 280 заглавия има в платформата, което на фона на хилядите в Epic Store или Steam е направо смешно.
Зад сцената
При старта на платформата Google обяви, че ще разработва собствени заглавия, които да са основния стимул за привличане на абонати. Идеята се оказа непосилна дори за технологичния гигант. След около две години усилия в създаването на собствени гейм студиа, компанията не успя да произведе дори едно заглавие и през февруари 2021 г. тя затвори двете налични до момента и уволни всичките 150 разработчици в тях.
През същия период, разследване на списание Wired стига до интересни заключения. Оказва се, че Google е подценила разходите, които са свързани с поддържането на две гейм студиа и бавния и сложен процес по създаване на игри от най-висок калибър. През 2018 г. компанията започва да събира таланти от гейм индустрията. Първи е Фил Харис, който е дългогодишен кадър на Sony и Microsoft. Втори е Джейд Реймънд, основателят на Ubisoft Toronto, като веднага двамата започват да събират разработчици, както от френската компания, така и от щатската Electronic Arts. През 2019 г. Google придобива Typhoon Studio и малко след това обявява, че изгражда собствено студио в Монреал. Година по-късно – през април е обявено подобно звено и в Лос Анджелис.
Прогресът е бавен и Stadia стартира без силни оригинални заглавия. Липсват и такива от външни разработчици. През първата година тя не оправдава очакванията на Google. Тенденцията се запазва и търпението на технологичният гигант се изчерпва, като в крайна сметка закрива своите гейм студиа. Така стигаме до настоящия момент, в който Google се опитва да спаси по някакъв начин проекта. Като разчита на външни разработчици и продава Stadia като White Label услуга. Бъде ли пропилян този втори шанс, то това най-вероятно ще бъде и краят ѝ. Google има дълга история със страхотни, но вече прекратени проекти.
