Единният пазар е основата на която се крепи Европейския съюз (ЕС). Дигиталната трансформация разми изключително границите, в които онлайн бизнесите оперират. Установяването на няколко водещи технологични гиганти води до огромни предимства, но и до някои последствия. Част от практиките им може да се сметнат за злоупотреба с монополно положение – проблем, пред който се изправят властите в САЩ и Европа от години. Преди около година, Брюксел си постави амбициозната цел, че ще успее да „усмири“ компании като Google, Apple, Amazon и Meta (Facebook, Instagram и др.).
Доста експерти посрещнаха идеите на Европейската комисия (ЕК) с доза скептицизъм. Но амбициите на управляващите на Стария континент вече дадоха ефект по отношение на регулиране на могъщия телеком сектор, защо да не успеят и с технологичния. Маргрете Вестагер е сред политиците, които си поставиха за цел да постигнат именно това. Като европейски комисар по защита на конкуренцията, тя е ангажирана именно с пресичането на антимонополните практики на IT гигантите в Европа. Технологичното издание TheVerge провежда интервю с нея, като неговата преразказана версия представяме тук.
Кои са големите дела в Европа в момента в IT сектора?
Вестагер коментира, че миналия петък (18 март) са започнати нови разследвания за антимонополни практики срещу Google и Facebook, които носят кодовото име Jedi Blue. Така самите те са обозначили споразумение между тях от 2018 г., което е имало за цел да унищожи конкуренцията в областта на онлайн рекламата за сметка на интернет гиганта. Срещу социалната мрежа също се води разследване по същия въпрос с рекламата.
„Нашият списък със задачи е доста пълен“Маргрете Вестагер, Европейска комисия
ЕК има още започнати няколко дела и срещу останалите големи в IT сектора. Три срещу Apple за музикалните стрийминг услуги, за 30% комисионна на приходите в AppStore, както и срещу самия онлайн магазин и накрая. Последното е за Apple Pay и невъзможността на търговци и потребители да ползват алтернативи. Брюксел разследва по два случая Amazon – единият е свързан с достъпа на компанията до данните на малките търговци и използването им срещу самите тях. Другият е свързан с веригата им за доставки.
„Нашият списък със задачи е доста пълен“, коментира накрая Вестагер.
С пожелание за по-добри резултати
Еврокомисарят коментира, че нарушенията на технологичните гиганти са систематични. Тоест, те не са изолирани случаи, а напротив – редовни практики, които са част от техния бизнес модел.
„Някои от действията на технологичните гигант са систематични и затова има необходимост от реципрочен отговор“Маргрете Вестагер, Европейска комисия
„Някои от действията на технологичните гигант са систематични и затова има необходимост от реципрочен отговор“, коментира Вестагер. Тя допълва, че именно поради тази причина е създаден Законът за Цифровия пазар. Той предлага прости и основополагащи правила, които да се борят с подобни недостатъци на пазара. Еврокомисарят не навлезе в детайли и конкретни примери, как новата законова рамка ще промени това. Тя единствено обяви, че чрез нея ще се определя кои компании са достатъчно значителни, за да могат да носят по-голяма отговорност и съответно да са обект на по-значителни регулации.
Тя потвърди, че в някои случаи, тези компании предпочитат да си платят глобите, но да продължат с порочните практики. В случай с Нидерландските власти, Apple плаща всяка седмица по 5 млн. евро, но не променя своите условия за App Store. С което затвърди идеята, че трябва по-системен подход към подобни практики. Но също така, че Брюксел трябва да действа бързо, за да приложи новите регулации.
„Ако подобни незаконни действия бъдат ненаказани дори за кратко време ще пострадат конкуренцията и потребителите – при това доста“, коментира тя.
Възможностите на Закона за цифровия пазар
Вестагер коментира, че Законът за цифровия пазар обхваща както платформите, така и самото съдържание онлайн. Приоритетите на ЕК са да се предоставят безопасни продукти в интернет и потребителските права да бъдат защитени, като хората могат ефективно да подават жалби и оплаквания. Когато става дума за самото съдържание, тук рамката е разделена на две части, които покриват двете страни на една и съща моента.
Първата е свързана с премахването на незаконното съдържание онлайн. Второто е насочена към създателите на подобни онлайн продукти – те да могат да имат механизми за обжалване и арбитраж ако се случи това с тях. Интернет платформите (тоест Google, Apple, Facebook и Amazon) носят отговорност само тогава, когато се докаже, че самите те допринасят активно за разпространението на вредно съдържание.
Вестагер допълни, че обратната връзка от потребителите е ключова при определянето на кое да се премахне от интернет пространството и кое – не. Арбитражът дава възможност да се прегледа наново и така да се избегнат морални парадокси в една „изключително сива зона, където е трудно да се определи, кое е законно и кое не е“.
Координация със САЩ
В САЩ основните защитните за затягане на регулациите на IT гигантите доста често дават за пример практиките на Европейския съюз. Най-вече с главната директива за опазване на личните данни, позната като GDPR. Случаят с Jedi Blue доказва, че Брюксел също черпи вдъхновение от другата страна на Атлантическия океан, като тази практика е разкрита от антимонополно дело в щата Тексас.
Вестагер, коментира, че „има определено чувство на напасване“ между САЩ и Европа. Тя допълни, че макар да няма единен антимонополен орган в света, се забелязва единен стремеж към отварянето на онлайн пазара повече отколкото е в момента. Същото според нея важи и за Австралия, Индия и Южна Африка, където подобни разследвания са започнати.
Европкомисарят потвърди, че има доста силно сътрудничество между нейните и американските ѝ колеги. Освен диалог има и изградени първични структури за изграждането на подобни политики.
Как се контролират метавселените, криптовалутите и NFT
Един от проблемите свързан с метавселените е, че те все още са повече на хартия, отколкото на практика. С това изказване е съгласна и самата Маргрете Вестагер. Тя допълни, че в момента се разширява техническото ноу-хау на самата Европейска комисия. Чрез него ще има готов капацитет и инструменти, за да посрещне подобни предизвикателства в бъдеще.
По отношение на криптовалутите, за момента ЕК ги следи от финансова гледна точка. От технологична гледна точка се изследва идеята за изграждане на дигитално евро, но то ще бъде подчинено на централизирания подход, за разлика от биткойн, например. Според Вестагер, те нямат отношение към конкуренцията засега.
Ситуацията с незаменяемите дигитални токени (NFT) е такава, че в Брюксел все още не са получили сериозно оплаквания от тях. Вестагер само подчерта, че не се знае какви специфични случаи могат да се формират в бъдеще.