Без 5G магистрали в България

Коронавирус пандемията преобърна с главата надолу световната икономика. Доста силно засегната се оказа Европейския съюз (ЕС) и в опит да омекоти удара, Брюксел създаде План за възстановяване и устойчивост, който получи по-благозвучното име Next Generation EU. Това е специален фонд, който ще започне да разпределя от 2021 г. внушителните 750 млрд. евро. Целта – да могат страните-членки да развият своя икономически потенциал или да намаляват негативното влияние породено от тежката обстановка през последните две години.

От технологична гледна точка, пандемията забави разгръщането на мобилните мрежи от пето поколение (5G) в Европа. Затова и един от основните фокуси на ЕС е да стимулира развитието им и със средства от Плана. В един от сегментите за България ключово място заемаше идеята за изграждане на 5G свързаност на петте основни пан-европейски транспортни коридора в страната. Те ще осигурят основата, върху която след години ще могат да стъпят технологии като автономни автомобили и камиони, автоматизация, превенция на катастрофи и скоростна аварийна реакция.

След почти две години разработване, изготвяне, консултации, преработване и затъване в блатото на политическата нестабилност, българската версия за Плана за възстановяване и устойчивост беше официално приет от Брюксел. Поне това съобщи, министър-председателят Кирил Петков, часове преди официалната визита на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен.

Докато всички говорят за версията на Плана от октомври 2021 г., на 22 март са публикувани преработените проекти, в които за изненада на всички в телеком сектора, тези свързани с 5G целите са напълно отпаднали. Те са заменени изцяло с подмяна на държавната оптична мрежа позната под съкращението ЕЕСМ.

Индикации за това действие се появиха по-рано през този месец, като първият по-публичен е на годишната среща на бизнеса с правителството организирана от „Капитал“ на 15 март. Публикуваните седмица по-късно документи са изработени на 11 март. Последствията ще се окажат трайни, защото с приемането на Плана за възстановяване и устойчивост на България ще се постави под въпрос запазването на лидерската ни позиция в развитието на 5G мрежите в Европа. Освен това, страната ни ще инвестира в държавна инфраструктура с минимален или никакъв ефект за бизнеса и крайните клиенти по отношение на дигиталното развитие.

Досегашните версии

Първата версия на Плана за възстановяване и устойчивост на българското правителство е изработен от правителството на ГЕРБ в разгара на пандемията през 2020 г. Той е постигнат след дълги консултации между бизнеса и управляващите и е представен на публично обсъждане в края на октомври на същата година. В частта за „широкомащабно разгръщане на цифровата инфраструктура“ са включени пет големи проекта. В следващите ревизии на Плана, осъществени от служебните кабинети отпада един от тях. Като през октомври 2021 г. той изглежда по следния начин:

Чрез тези проекти се обхваща пълния спектър от възможности и перспективи за страната в развитието едновременно на частна, публична, фиксирана и мобилна инфраструктура. Помощта за изграждането на 5G мрежите е ключово искане на телекомите от години, предвид факта, че новото поколение изисква огромни инвестиции. В същото време, според операторите регулациите в Европа не им позволяват да влагат толкова мащабни средства в инфраструктура.

Идеята за „селския интернет“ има за цел да се свържат места, които в други условия са икономически неизгодни и след това да се предостави мрежата на операторите да предлагат услугата на крайните клиенти. Тя е на поне десетилетие след като Европа и България имаха няколко неуспешни опита да я осъществят в миналото. В нашата страна тя се проваля, заради липсата на интерес от страна на операторите да предлагат от изградената инфраструктура до крайните клиенти. Идеята е върната обратно на масата с почти идентичния бизнес модел от преди 10 години. С една малка разлика – този път операторите подкрепят идеята и отворения бизнес модел за управлението на доставката до крайния клиент.

Последният компонент е свързан с частична модернизация на държавната ЕЕСМ. Основната част от нея е изградена през далечната вече 2005 г. Първоначалната версия на Плана включваше подмяната на активното оборудване в опорния слой, в които то е най-наложително, както и увеличение на капацитета в агрегиращия слой на мрежата.

В най-първия вариант на Плана също така фигурират и инвестиции от страна на телекомите от около 320 млн. лева. С други думи, операторите са готови да добавят още 50% от средствата, които ще дойдат по линия на Брюксел. Те ще са под формата на допълнителни инвестиции в инфраструктура, държавни такси и лицензи за радиочестоти и др.

Смяната на караула… и на плана

С идването на редовното правителство на премиера Кирил Петков посоката на развитие на тези проекти завива „рязко“, но „безшумно“. На 11 март е готова финалната версия, което става броени дни преди поставения краен срок от Брюксел 15 март. Документът обаче става публично достъпен едва на 22 март над 10 дни след като е бил готов и седмица след като е бил изпратен на Европейската комисия.

Всичките проекти свързани с мобилна инфраструктура и 5G реално отпадат в окончателната версия. В нея остават единствено два големи проекта – този за „селския интернет“ и за цялостна модернизация на държавната ЕЕСМ. Между тях се поделят по равно общо около 630 млн. лева или целия определен ресурс по това перо.

Парите за държавната мрежа са утроени спрямо предходните версии. Факт е, че тя има нужда от крещяща подмяна. Безжичният мултиплексен елемент (DWDM) например е изграден между 2007-2008 г. с максимален пренос при скорости от 1 Gbps. Опорният слой е съставен от оборудване на Cisco, но поръчано и доставено в периода 2005 г. и 2007 г. Необходими са много повече точки за свързване на потребители (държавни институции – бел. ред.).

Държавата сега иска да покрие спешно тези дефицити. Друга промяна са сложени вратички, в които модернизираната ЕЕСМ да се отвори за операторите в населените места без интернет връзка и да предлагат такава на същия принцип като проекта за „селския интернет“. Припокриването на двете пера отваря вратичка за управляващите да преливат средства от единия в другия. Което най-вероятно означава почти всичките около 630 млн. лева да се ползват за модернизация на ЕЕСМ и после тя да се отвори и за търговия на едро.

Същевременно, проектът за „селския интернет“ е променен незначително, освен, че изрично е задраскано определението „селски“. Парите заделени за него се увеличават с около 5 млн. лева, спрямо най-ранната версия, но се занижават целите за 2026 г. В първоначалните версии са планирани да се включат около 200 хил. домакинства, докато в окончателната – 300 хил. души. Което се пада по около 1 000 лева на човек.

Причината за рокадата

Казано по-просто – правителството ще се опита чрез парите за плана да подмени почти цялата ЕЕСМ, за да осигури оптична свързаност и капацитет в пъти по-голяма за институциите и общините, както и да разшири нейния обхват. От МТС обясняват, че промените са породени вследствие на сменената политика на новите управляващи и фокусът към предоставянето на електронни услуги и е-управление.

„Преработеният план се фокусира върху приоритетите и политиките на новото правителство с акценти върху растежа, иновациите и устойчивото развитие на икономиката“ Министерство на транспорта и съобщенията

„Преработеният план се фокусира върху приоритетите и политиките на новото правителство с акценти върху растежа, иновациите и устойчивото развитие на икономиката“, е краткият отговор по темата от Министерството на транспорта и съобщенията.

Дългият е малко по-заплетен. Според МТС, в проектите за 5G коридори е залегнало използването на честотите в 700MHz и 800MHz, които все още не са освободени напълно от Министерство на отбраната. Този проблем „виси“ в пространството повече от десетилетие и очевидно, държавата няма да успее да го разреши и през следващите 3-4 години. Забавянето на доставките на новите изтребители F-16 за нуждите на българските въоръжение сили налива допълнително масло в огъня.

„Пълното покритие на TEN-Т коридорите с текущия честотен спектър и без наличието на честоти от 700MHz и 800MHz, изискваше според огромни инвестиции за инфраструктура за над 100 млн. лева“ Министерство на транспорта и съобщенията

„Пълното покритие на TEN-Т коридорите с текущия честотен спектър и без наличието на честоти от 700MHz и 800MHz, изискваше според първоначалния проект огромни инвестиции за допълнителни базови станции, оптична инфраструктура за над 100 млн. лева“, се аргументират от МТС.

Телекомите от години поддържат тезата официално и неофициално, че честотите в 700MHz и 800MHz могат да бъдат освободени, като се наложат санитарни зони около летищата и други военни обекти. Според тях, такава е практиката по света при подобни ситуации. Във всички случаи разрешение на казуса явно няма да има и това се ползва като добър довод за пренасочване на парите към държавната мрежа.

Обновена на 12 април – Дни след приемането от ЕК на Плана, МТС и КРС обявиха компромисно решение за предоставянето на честотите в двата спектъра. Повече по темата – ТУК.

Публични залпове

Първите залпове по тази линия стават публично видими едва на 15 март при Годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“. В единия панел основните гости са новия министър на транспорта и съобщенията Николай Събев и главния изпълнителен директор на „Виваком“ Николай Андреев.

„Парите  (по Плана) за държавна инфраструктура се гарантират и ние ще я изработим“, коментира министър Събев в почти словесна схватка с Андреев от „Виваком“. После транспортният министър допълва, че ще се отвори железопътната инфраструктура за публично-частно партньорство с телекомите. Изграждането на свързаност в жп. транспорта е по друго перо от Плана и за момента остава. Събев обаче на няколко пъти подчерта, как държават трябва да гарантира интернет достъпа за хората и за своите нужди.

По източници на TechTrends горе-долу около това събитие има рязък завой в отношенията между управляващите и телекомите. Всичко обаче се развива светкавично, тъй като четири дни преди това е била изготвена финалната версия за Плана, на същия ден е предаден на ЕК, а чак седем по-късно е официално публикуван.

Игра на развален телефон

Дали е поддържана комуникация между новите управляващи и телекомите твърденията се разминават според запитаната страна. Официално от „Йетел България“ (Yettel или ребрандирания „Теленор“ – бел. ред.) обявиха, че е имало среща в началото на 2022 г., на която са били уверени, че няма да има промени в тази част на Плана.

„В началото на тази година се състоя среща с представители на изпълнителната власт, на която получихме уверение, че тази част от Плана няма да претърпи съществени промени“ Yettel България

„В началото на тази година се състоя среща с представители на изпълнителната власт, на която получихме уверение, че тази част от Плана няма да претърпи съществени промени“, заявиха от втория по брой абонати мобилен оператор. От „Виваком“ коментират, че редактираната версия изобщо не е била съгласувана с бизнеса.

„Нямаше консултации, промените бяха направени без предварително публикуване на новите предложения и без диалог със заинтересованите страни“ Жанет Захариева, главен съветник „Регулации“ във „Виваком“

„Нямаше консултации, промените бяха направени без предварително публикуване на новите предложения и без диалог със заинтересованите страни“, коментира Жанет Захариева, главен съветник „Регулация“ във „Виваком“.

„Планът в тази част е изцяло преработен и концепцията в него е напълно различна от последната версия на документа от октомври 2021 г.“ A1 България

„Планът в тази част е изцяло преработен и концепцията в него е напълно различна от последната версия на документа от октомври 2021 г.“, коментират от „А1 България“. „Именно тя беше обсъдена с индустрията, докато преработеният вариант не беше подложен на обсъждания с представителите на сектора“, допълват от компанията.

От страна на Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) обявиха, че са  били проведени срещи с телекомите и са се водили дискусии за промените и операторите са били в течение на процеса.

„В процеса на преработване на Плана проведохме срещи с мрежови оператори и дискутирахме различни идеи и предложения. Някои от тях намериха място в преработения план, други отпаднаха в процеса на работа“ Министерство на транспорта и съобщенията

„В процеса на преработване на Плана проведохме срещи с мрежови оператори и дискутирахме различни идеи и предложения. Някои от тях намериха място в преработения план, други отпаднаха в процеса на работа“, коментират от МТС. Те допълниха, че заради ограниченото финансиране е нямало как да бъдат реализирани всички идеи на телеком сектора.

Ситуацията изглежда като игра „на развален телефон“, но по-реалистичния сценарий е, че държавата е предпочела да спести консултациите с бизнеса. Най-вероятно, заради липсата на време за предаване на Плана и желанието на новите управляващи да получат спешни средства в доизграждането на държавната мрежа.

Свършеният факт

Според два независими източника на TechTrends настоящата версия на Плана ще бъде приета от Европейската комисия на 15 април. Това обаче се случва цели девет дни по-рано – на 6 април. Поне такова е твърдението на премиера Кирил Петков. Тази оценка кореспондира с обявената визита на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 8 април и потвърдена по време на нейния престой в страната.

Източниците ни допълват, че промените не са координирани с Брюксел и дори европейските чиновници са били раздразнени от тях, заради намаления обхват на инициативите и отпадането на 5G коридорите. Последните са важна цел на ЕК още от 2018 г., когато няколко държави-членки подписват споразумения за съвместно изграждане на такива.

Официално, това надали ще бъде потвърдено и е трудно проверимо. Фактите са, че ако ЕК не приеме тази ревизия на Плана, шансът при следващата е България да не успее да усвои навреме парите предвидени по него. Това няма да се отрази добре имиджово на Брюксел, особено предвид факта, че страната с най-лоши икономически показатели в цяла Европа няма да има достъп до извънредното финансиране с цел възстановяване. Войната в Украйна и последиците от нея също налагат форсиране на действията на ЕК.

Последствията

С което последствията ще са няколко. Българското правителство ще получи 630 млн. лева, които ще инвестира само в развитието на държавната ЕЕСМ. Същото се получи при предходния опит за „селския интернет“, който беше финансиран с 39 млн. лева по Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Тогава парите бяха изхарчени само за разширяване на държавната мрежа, но не и за достигане на крайните потребители. Доста е вероятно да видим подобно развитие и с новите проекти по Плана.

Почти сигурно, телекомите няма да инвестират обещаните първоначално 320 млн. лева в инфраструктура, която ще се ползва основно от държавата. В същия момент парите ще се ограничат само до два припокриващи се проекта, които обслужват само администрацията – централна и общинска. Идеята, че управляващите ще ползват ресурса за изграждане на електронно управление също звучи малко налудничаво.

България продължава да се хвали със сравнително добър интернет, особено мобилен такъв. Самият подход също така е погрешен – по-добре е държавата да се фокусира върху услугите, особено, когато в страната има няколко изградени фиксирани мрежи.

„В останалите държави от ЕС правителствата се фокусират върху услугите на електронното управление, като използват вече изградената инфраструктура от операторите“ Жанет Захариева, главен съветник „Регулации“ във „Виваком“

„В останалите държави от ЕС правителствата се фокусират върху услугите на електронното управление, като използват вече изградената инфраструктура от операторите“, коментира Жанет Захариева от „Виваком“. Тя допълва, че практиката в Европа е правителствата да инвестират допълнително в частните мрежи за осигуряване на покритие в райони, където няма икономически модел за такова (концепцията на „селския интернет“).

Отпадането на 5G коридорите от своя страна означават няколко неща. Първото е, че държавата явно абдикира от бързото решаване на проблема с освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz. Те са необходими на операторите за разгръщането на национално покритие на 5G.

Второто е, че България няма да има скоро изградена единна висока свързаност по основните пътни артерии в страната.

Допълнително последствие е, че по този начин тя няма да може да кандидатства ефективно и по другия европейски механизъм за изграждане на 5G коридорите – фондът „Свързана Европа“ (CEF). Той предвижда изграждане на такива, но само в пограничните области. Чрез него трябва да се постигне свързаност с вече изградените национални трасета. Отпадането на 5G коридорите от Плана, прави усвояването на парите по CEF невъзможно, поради липсата на инфраструктура до там.

Третото е, че управляващите потенциално са прекроили Плана изцяло за свои цели, без да се съобразяват с фокусите поставени от Брюксел. Според телекомите, 5G свързаността е сред основните цели и насоки поставени от ЕК при изготвянето на Плана и при разпределянето на средствата по него. Например, в повечето други държави-членки идеята за „селски интернет“ присъства засилено, но при другите проекти това ще става чрез мобилно 5G разпръскване. В българската версия това е зададено като опция, но основния способ ще е изцяло за оптична мрежа.

Без ответни действия

Телекомите са изправени пред свършен факт с приемането на Плана. Източниците на TechTrends загатват за разногласие в бъдещите им действия оттук насетне. Фактите са, че операторите не само, че няма да получат пари по тази линия, но потенциално изпускат финансирането по CEF. Освен това, управляващите ще разполагат с паралелна мрежа, която потенциално планират да отворят за продажба на едро.

Тук навлизаме в идеята за създаване на т.нар. „държавен телеком“. Тя се появи в публичното пространство от публикация в сайта ClubZ, като тя изразява част от най-големите страхове на телекомите. Детайлното разглеждане на темата за ЕЕСМ и държавния телеком ще я посветим в отделен материал ТУК.

Разбери повече за държавния телеком:

Проблемите са, че на операторите не им остава никакво място за маневри. Планът е предаден, а след броени дни ще бъде официално приет и разписан. Бизнесът е представен пред свършен факт. Има гласове сред телекомите, част от средствата определени за „селския“ интернет да бъдат преформатирани под формата на 5G или фиксирани ваучери. Дали е възможно? Теоретично да, като се има предвид как в момента са разпределени средствата по това перо. Дали ще има желание от страна на държавата – това вече е по-сложен въпрос.

В края на 2021 г. България е лидер по 5G скорости в Европа и е на трето място в света, според класацията на Ookla – разработчикът на платформата Speedtest. Лидерските ни позиции в иновативната и перспективна технология ще бъдат поставени под въпрос в близко бъдеще, след като телекомите няма да получат допълнителните средства за инвестиции по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Това е лошата новина, която ще има и дългосрочни последици за страната ни. Добрата е, че все пак държавата ще модернизира своята оптична мрежа.