Държавен телеком или не

Дипломацията е изкуството да казваш „Добро куче“, докато търсиш камък“ е фраза предписвана на американския комедиант и журналист Уил Роджърс в началото на 20-ти век. Нейни вариации са изключително популярни, както в академичните среди свързани с дисциплината „Международни отношения“, така и сред самите дипломати.

В сходна ситуация в момента се намира държавата и телекомите. С малката разлика, че първата вече е намерила камъка, показала го е и след като вторите са се озъбили е започнала да им вика „Добро куче, няма да ползваме камъка“. Точно така изглеждат отношенията между правителството и мобилните оператори по темата ще има ли държавен телеком или не.

Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), както и новото Министерство на електронното управление (МЕУ) проведоха среща с главните изпълнителни директори на основните телекомуникационни компании. Целта – да се уверят дружествата, че няма да има формирането на държавен телеком. Както и, че пренасочените 630 млн. лева от Плана за възстановяване и устойчивост от изграждане на 5G магистрали към модернизация на правителствената мрежа, няма да се ползват в тази посока. Идеята била „да се намери добра синергия между големите телекомуникационни оператори и държавата“.

Повече по темата за 5G магистралите:

Правителството обаче си оставя всички механизми за реализирането на държавен телеком, по начина по който са разписани проектите от Плана. Те включват не само възможността за отдаване на оптична мрежа с национално покритие на едро на други оператори, но и с нейното надграждане с мобилна 5G такава. Това е камъкът, който държавата държи здраво в ръката, която сега е прибрала зад гърба. С което темата за подобна структура ще продължава да има значение и която ще разгледаме в следващите редове.

Крещяща нужда за модернизация

Държавната оптична инфраструктура е обединена в Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ), която в момента е под контрола на Министерството на електронното управление (МЕУ). Именно към нея ще се пренасочат парите от 5G магистрали предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост.

Новото правителство на премиера Кирил Петков се аргументира за в преработения проект от март месец тази година, с моралното остаряване на ползваното оборудване. Една от тезите е, че малкият капацитет и архаичната технология прави държавните комуникации лесно податливи на DDoS атаки, в които просто се засипват със заявки институционалните сайтове, услуги и др. Друг проблем е ограниченото покритие – тъй като ЕЕСМ в момента не е свързана напълно с всички общински центрове.

Настоящите параметри на мрежата, описани от МЕУ в окончателната версия на Плана са следните. Опорната част е изградена през далечната 2005-2007 г. с оборудване от Cisco от това време. Безжичният мултиплексен елемент (DWDM) е изграден през 2007-2008 г. и осигурява максимален пренос на данни до 1Gbps. Точките за достъп са само частично окомплектовани, само на някои места в големите градове има опция за скорости до 1Gbps. В други изобщо няма такова и има само пасивен достъп.

Заключението на МЕУ в плана е , че „устройствата са морално и физически остарели, извън разширена поддръжка от производителя“. Добавя се, че капацитетът за пренос не е достатъчен и трябва да се увеличи. В направените проучвания се достига до извода, че трябва да се разширят точките за достъп, което води до увеличаването на възлите в мрежата. Капацитетът също е крайно недостатъчен и препоръките са да се вдигне между 10 и 100 пъти.

В крайната версия на Плана, държавата иска да предприеме точно това – ЕЕСМ да обхване всичките 265 общински центъра, да увеличи точките за достъп и капацитета на пренос. Зададените цели са ръст от 400 пъти на преносния слой до 400Gbps, 200 пъти на агрегиращия до 200Gbps и 40-80 пъти увеличение на този при точките за достъп.

Според източници на TechTrends в МЕУ, състоянието на ЕЕСМ наистина не е розово и има „нужда от крещяща подмяна“. По други наши източници от индустрията, архитекти на прекроения в последния момент План, са именно новите ръководители на това ново ведомство. Включването му като отделно министерство им е дало лостове за преосмисляне на приоритетите залегнали в този сегмент.

Параванът „селски интернет“

В окончателно приетата версия на Плана за възстановяване и устойчивост средствата от 630 млн. лева трябва да се разпределят поравно между модернизацията и разширяването на ЕЕСМ и осигуряване на свързаност в труднодостъпните региони. Последната инициатива е позната в индустрията с жаргонния термин „селски интернет“. Тя е болезнена тема в телеком сектора, като до този момент не са постигнати никакви ползи за крайните клиенти.

При предишния период на европейските фондове бяха заделени 39 млн. лева по оперативна програма „Конкурентоспособност“ именно за тази цел. Беше изработена карта с „белите петна“ и след анализи започна изграждането на оптичните трасета. Накрая държавата се опита да предостави капацитет на операторите, които да свържат и да продават на крайни клиенти. Интерес затова обаче така и не се е появил, по информация от телеком индустрията. Резултатът беше, че държавата тогава използва средствата, за да разшири частично ЕЕСМ уж с цел да свърже отдалечени региони, но без това да има ефект за крайните потребители.

В окончателната версия на Плана, проектът за „селски интернет“ е почти огледално отражение като параметри и формулировка на този от ОП „Конкурентоспособност“. Разликата е, че в момента целевите средства ще са близо осем пъти повече. Отново имаме изграждане на оптични трасета до отдалечените региони от държавата. След което от тях ще се предоставя капацитет на едро на останалите оператори при равни търговски условия. Компаниите ще трябва да развият „последната миля“ – тоест да осигурят свързаността до крайните клиенти и да им предоставят интернет услуга.

Така, реално двата проекта във финалната версия на Плана – за модернизация на ЕЕСМ и за „селски интернет“, реално могат да се разглеждат като един. В този за държавната мрежа предвижда тя да се разширява и като опция да се ползва за предоставяне на свързаност в отдалечените места. Същността на тази за „селски интернет“ отново почива на базата на разширяване на ЕЕСМ в посока на по-труднодостъпни региони.

По този начин се създава припокриване между двата проекта и се „отваря вратичка“ за ползването на целия ресурс от 630 млн. лева само за модернизация и разширяване на държавната мрежа. Практиката от предходните подобни усилия на правителството през годините показва, че ефекти за крайните потребители, икономиката и индустрията най-вероятно няма да има.

Първо оптика, след това 5G

Единствената съществена разлика между сравнително скромния проект по ОП „Конкурентоспособност“ и настоящия по Плана за възстановяване и развитие е опцията към държавната инфраструктура да се добавят мобилни станции, ако това е необходимо. В новите проекти изрично е посочена 5G технологията и честотния спектър от 700MHz и 800MHz. Включването на втория е малко странно, тъй като според разчетите на Европейския съюз той е предназначен за 4G.

Това, което обаче не е посочено е кой ще може да изгражда тези мобилни базови станции. Дали ще са от операторите, които ще получат капацитет за покриване на крайни клиенти или от самата държава? Контекстуално везните накланят повече към втория вариант, но е много вероятно да е формулирано без конкретика с цел да може да се ползват и двете опции. (Обновено на 12 април) Броени дни по-късно, държавата обяви, че е постигнала компромисно решение за предоставянето на честотите на операторите. Което поставя идеята за разгръщане на 5G инфраструктура от правителството като малко вероятна.

Във всички случаи, правителството ще разполага с почти всички необходими компоненти за изграждането на собствена фиксирана и мобилна мрежа с национално покритие. Осигурени са 630 млн. лева европейски средства за инфраструктура, която позволява изграждането на двата типа оборудване.

Радиочестотите са национален ресурс, който държавата разпределя. Операторите, МТС и Министерство на отбраната отдавна се опитват да разрешат спора за освобождаването на спектъра в 700MHz. Той е частично наличен, като телекомите искат да има за всяка една от трите компании по 2x10MHz ленти. Свободни обаче има само за два от телекомите, тъй като военните не искат да предоставят целия ресурс.

Сега, със своята мрежа правителството ще има лост за влияние, като може да даде избор на телекомите. Например, те да ползват този ресурс споделено от базови станции, които опират на държавната мрежа. Или самата тя да бъде надградена до 5G с тези честоти.

Амбициите за държавна 5G мрежа бяха загатнати от министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев по време на срещата бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“ на 15 март:

„Част от парите за Плана ще отидат за държавна инфраструктура, с която ние ще трябва да гарантираме на населението на България, че ще има достъп до интернет, както и 5G за военни цели“ Николай Събев, министър на транспорта и съобщенията

„Част от парите за Плана ще отидат за държавна инфраструктура, с която ние ще трябва да гарантираме на населението на България, че ще има достъп до интернет, както и 5G за военни цели“, коментира Събев тогава.

Държавен интернет за всички

Според два независими източника на TechTrends от индустрията, по това време отношенията държава-телекоми са достигнали най-ниската си точка. С промяната на Плана в последния момент се решавали няколко въпроса. Освен с модернизацията на ЕЕСМ, правителството е имало желание да помогне на малките оператори с отварянето ѝ при равни условия.

За големите това не е проблем, ако това се прави само в труднодостъпните места, но ако се отдава на едро и инфраструктурата в цялата страна – тогава започва да се превръща в такъв. По този начин, държавата ще бъде един от малкото, които ще предлагат това в национален план. По данни на Комисията за регулиране на съобщенията през 2020 г. това са били 17 дружества, но през миналата година имаше няколко придобивания, които редуцираха това число. Самият регулатор започна да изразява опасения за състоянието на конкуренцията на този пазар.

Проблемът е, че като добавим условието за фиксирана и мобилна инфраструктура, тогава пазарът се свива само до 3 компании. Ако държавната ЕЕСМ получи 5G компонент, тогава тя ще бъде четвъртият играч на този комплексен сегмент. Ситуацията е наистина хипотетична, но както вече посочихме – по начина по който е записан в Плана има такива вратички, а почти целият ресурс от средствата най-вероятно ще отиде за инфраструктура.

С което поне на теория, държавата ще може да позволи изграждането на виртуални мобилни оператори (MVNO). Това може да стане, като правителството представи на едро капацитета от своята мрежа на подобни компании и те ще имат достъп както до оптичен интернет, така и до 5G връзка. Вратата за тях беше затворена след законодателни промени през 2020 г. в Закона за електронните съобщения. Опитите за създаване на четвърти мобилен оператор със собствена инфраструктура през последните десет години завършиха безславно.

Трудностите и истинските цели

Задачата за поддържането на пълна търговска мрежа – мобилна и фиксирана, дори на едро ще е доста трудна. Това изисква доста голямо технологично и бизнес ноу-хау. Както и непрекъснати инвестиции, а не да разчита на еднократна финансова инжекция, какъвто е случая с Плана от ЕК. Намирането на качествени кадри също ще е голямо предизвикателство, като държавата ще трябва да влезе отново в пряка конкуренция с телекомите.

Има и друг аспект. Предвид универсалността на мрежата, поне един от слоевете ѝ ще трябва да бъде отделен и затворен, за да може да се пренася по-чувствителна информация. В противен случай, ЕЕСМ трудно ще може да предостави отворен достъп на различни малки и големи оператори, без да създаде риск за тези данни. Което ще оскъпи и усложни допълнително проекта.

Последният момент е бизнес модела. Според източници от индустрията, пазарът не е голям, данните на КРС сочат, че общите годишни приходи от даване на линии под наем да са в рамките на десетина милиона лева. От друга страна, ЕЕСМ трябва да бъде поддържана непрекъснато с нови инвестиции, за да държи конкурентоспособност спрямо другите играчи. Затова цялата идея за държавен телеком, изглежда малко вероятна.

По-скоро самата възможност, че правителството може да използва ЕЕСМ за търговски цели ще се ползва за натиск срещу телекомите. Източниците на TechTrends от индустрията потвърдиха, че при неофициални разговори в средата на март от управляващите индиректно са намекнали за подобни сценарий при който ако операторите не предоставят мрежите си на малките доставчици, това ще го направи държавата.

Дали стратегията работи или в случая част от управляващите са изпаднали в крайност е трудно да се каже. Факт е, че при последвалата голяма среща между МТС, МЕУ и операторите е поставена идеята да се търсят възможности за партньорство в рамките на двата проекта от Плана. Така се отварят вратите за операторите да помагат в изграждането на държавната инфраструктура. Което е и ход на управляващите да овладеят острата реакция на телекомите и да ги върнат на своя страна. С което имаме поне частично примирие, засега.

Традициите в паралелната инфраструктура

Дотук с теорията, защото когато става дума за практика, историята никак не е розова. Идеята за държавна оптична мрежа се заражда преди 25 години или през далечната вече 1997 г. от правителството на Иван Костов. До 2001 г. в нейното развитие са вложени около 50 млн. лева. Тя получава името Национална мрежа на държавната администрация (НМДА, но позната с по-звучното НАМДА) и има за цел да бъде основната комуникационна линия между отделните държавни ведомства, както централни, така и местни.

По някое време след това, започва изграждането на втора – почти паралелна и припокриваща като функции мрежа. Тя носи името Електронна съобщителна мрежа (ЕСМ) и до 2011 г. се оперира от тогавашната изпълнителна агенция ЕСМИС. Нейната цел е да се предоставя видеовръзка между централната и местна администрация. Отделно към тях имаме още две ТЕТРА мрежи – една за нуждите на армията и втора, за тези на полицията.

Основните елементи от ЕСМ и НАМДА са изградени през периода 2005-2008 г. Двете се обединяват в края на 2011 г., като част от новата стратегия за развитие на правителството по това време. Малка модернизация и разширение е предприето през 2013 г. с усвояването на проектите за „селски интернет“ с европейски средства в размер на 39 млн. лева. Още през 2005 г., когато са изградени основните трасета се оказва, че има пълна липса на координация, както между държавните, така и с частните мрежи. Само в отсечката София – Пловдив по това време се конкурират шест опорни оптични линии.

До 2013 г. в цялата тази инфраструктура (двете опорни и двете ТЕТРА мрежи) са налети общо около 1 млрд. лева. Две години преди това се прави голяма крачка напред в оптимизирането на държавните мрежи. През 2011 г. се взима решение, ЕСМ и НАМДА да се обединят в една мрежа, с което се ражда настоящата ЕЕСМ.

Източници от телекомите коментират, че цената на едни и същи трасета положени от държавата и от частните оператори разликата е била три пъти по-скъпа за първите. Пренасочването на още 630 млн. лева от Плана за пълна модернизация и разширяване на настоящата държавна инфраструктура надали ще промени тези практики. Най-малкото, държавата обяви в проектите по него, че ще изгражда целенасочено паралелно инфраструктура, спрямо положената такава от телекомите. За цената – времето ще покаже, но предвид практиката до момента, съмненията остават високи.

Дали ще има държавен телеком – по-скоро не. Развитията от месец март 2022 г. обаче показаха голям разлом между настоящото правителство и телекомите, което в комбинация с преправения План за възстановяване и устойчивост поставят на карта бързото развитие на индустрията. Особено в сферата на 5G технологиите, при които за момента страната ни е лидер по скорости в Европа.