Името Павел Дуров не е често срещано в технологичните медии. За разлика от това на Марк Зукърбърг, Джеф Безос или Илон Мъск. То обаче е оставило достатъчно ярък отпечатък в дигиталната сфера. Особено в рускоговорящата част на света. Войната в Украйна, а година преди това и протестите в Беларус извадиха последното му творение на преден план. Чат приложението Telegram, което измести Twitter по популярност и първи избор за най-директна връзка с новините от фронтовата линия.
Преди него, Дуров разработи „руския Facebook“ – социалната мрежа VKontakte. Компанията и платформата беше национализирана през 2013 г. донякъде покрай събитията отново в Украйна. След което Дуров напусна Русия и в „самоизгнание“ изгради платформата Telegram. С ясната цел да се постигне сигурна комуникация, в която никоя държавна власт да не може да проследи или да модерира съдържанието.
Това превръща Telegram в перфектния инструмент за споделяне на чувствителна информация, като например свързаната такава на тема война или политика. С което измества Twitter, които през последните 5 години са обект на все по-силна модерация на съдържанието – обикновено в една идеологическа посока. Комбинацията от това превръща платформата в следваща мишена на потенциална цензура. Натискът е загатнат от двете страни – от руска и дори от американска.
Подобен започва да се усеща и при Twitter покрай обявеното придобиване от милиардерът Илон Мъск. Технологичният предприемач планира да сложи „свободата на словото“ на първо място, с което се вдигат опасенията, че ще понижи степента на модерация на постовете. От друга страна, конкуренцията между двете, макар и технически различни платформи, ще се засили.
VKontakte – руският Facebook
Павел Дуров се възкачи на световната сцена изграждайки социалната мрежа VKontakte. Тя се превърна в еталон сред рускоезичното население по света. Основана през 2007 г., като по това време Дуров е едва 24-годишен. Паралелите с Facebook са много, подобно на творението на Зукърбърг. VKontakte започва като затворена социална мрежа за студентите на Университета в Санкт Петербърг или чрез специална покана. За една година, новата платформа задминава основния си местен конкурент – Odnoklassniki.
За 15 години работа, VK (както още е известна VKontakte) става номер едно социална мрежа със 76% проникване в населението на Русия. Единственото по-популярно приложение в страната е чат програмата WhatsApp. Описван като руския Facebook, реално платформата комбинира възможностите на мрежата на Зукърбърг, но се използва и по сходен начин като YouTube със силен фокус върху споделянето на видео.
Тиха „национализация“
Голямото влияние, което VK има над рускоговорящото население не остава незабелязано от властите в Москва, както и тези в Киев. Социалната мрежа става жертва на политическия конфликт (прераснал през 2022 г. и във военен – бел. ред) между Русия и Украйна. Хронологията започва преди десетилетие. Тогава 20% дял има Павел Дуров, а останалите са разпределени между трима инвеститори руски евреи – Ютчак и Михаел Мирилашвили (баща и син) и Лев Левиев.
Впоследствие, руската дигитална компания Mail.ru придобива малко под 40% от дяловете на оригиналните собственици. През 2012 г. Дуров получава от нея акциите с право на глас и така, основателят реално придобива контрола върху стратегическите решения на VK. Година по-късно става голямо разбъркване в собствеността на руската социална мрежа. Първоначалните инвеститори се оттеглят напълно през 2013 г. като 48% получава фонда United Capital Partners.
Година по-късно Павел Дуров продава своя контролен дял на главния изпълнителен директор на телекома MegaFon Иван Таврин. Операторът е собственост на руския олигарх Алишер Усманов и в крайна сметка той поема 52% право на глас във VKontakte. Почти веднага след това MegaFon прехвърля дела на Дуров на Mail.ru и ефективно двете групи притежават 92% от компанията.
Самият предприемач подава оставка на главен изпълнителен директор на 1 април 2014 г. Първата версия на Дуров е, че това е първоаприлска шега, която обаче влиза в сила 20 дни по-късно, защото не успял да я изтегли. Впоследствие се появява тезата, че той се е оттеглил от компанията, заради разгарящия се конфликт в Донбас, Украйна и, че смяната на собствеността е поставила VKontakte в ръцете на руската държава. Излиза и твърдението, че продажбата на неговия контролен пакет е станало под държавен натиск. С други думи е имало „тиха национализация“.
Основите на Telegram
Историята на VK е важна, защото последствията от нея полагат основите на Telegram. Малко преди оттеглянето на Павел Дуров от VK, заедно с брат си Николай стартират новото чат приложение. Начинанието е финансирано до голяма степен с парите получетни срещу дела на предприемача в социалната мрежа. Той създава протокола MTProto, който е основа за Telegram – система с отворен код, която може да се развива и надгражда.
Кредото на новото приложение е, да се създаде инструмент за напълно закодирана комуникация между потребителите. Цялата информация, особено тази в облачните сървъри на компанията е криптирана. Центровете за данни и ключовете за разшифроването на информацията се намират в различни държави, за да се затрудни техния пробив.
През 2015 г. Telegram добавя възможността да се създават различни канали (или групи), с което функцията на чат приложението се разширява почти до социална мрежа. По това време, то разполага с над 50 млн. потребителя. Година по-късно достига 100 млн. абоната, като 350 хил. нови се регистрират всеки ден.
Все по-популярна алтернатива
Темповете на растеж се запазват до 2019 г., след това, компанията започва да ускорява разрастването на своята абонатна база. В края на годината са достигнати 300 млн. потребителя. Оттам насетне увеличението става с по 100 млн. на година. През април 2020 г. абонатите достигат 400 млн., а през януари 2021 г. – 500 млн. Само през октомври миналата година са добавени 70 млн. потребителя, покрай срива на системите на Facebook и нейните услуги.
Telegram се превърна във все по-популярна алтернатива. Както на утвърдените чат приложения, като Messenger, Viber и WhatsApp, така и на социални мрежи, като Facebook и Twitter. За други потребители, това е по-сигурен канал за комуникация, както между отделните хора, така и на групи от интереси. Липсата на силна модерация или държавна намеса върху контрола на съдържанието превръща Telegram в политически инструмент. Той е основният канал за комуникация между протестиращите в Беларус през 2020 г.
Истински, Telegram блясва по време на войната в Украйна. В стремеж да се покаже конфликта в реално време, други платформи, като Twitter (най-вече) започват да цензурират съдържание, в което се съдържа насилие. А такива кадри са неизбежни при война. Това кара, повечето участници в бойните действия да избират алтернативни канали за разпространение на първична информация. Telegram се оказва най-големия от тях.
Резултатите са видни само в рамките на 2 месеца бойни действия в Украйна. Според данните на руския телеком MegaFon, потреблението на Telegram е скочило до 63% и става най-ползването приложение в страната. В световен мащаб, то достига пето място по сваляния с над 100 млн. даунлоуда за първото тримесечие, показват данните на Sensor Tower. Пред Telegram са единствено TikTok, Instagram, Facebook и WhatsApp.
Като общ брой потребители, приложението на Павел Дуров е на 13-то място с около 500 млн. абоната, според класацията на Hootsuite. Telegram задминава категорично Twitter, който е с 436 млн. потребителя. Което показва, че платформата с руски корени се превръща в по-предпочитано място за разпространяването на политическа или новинарска информация. Колко точно са тези на VK трудно да се прецени, един източник дава около 530 млн. регистрации, а самата социална мрежа се хвали със 100 млн. месечни.
Страховете от свободата на словото
Придобиването на Twitter от Илон Мъск и неговия стремеж за налагане на недискриминирана свобода на словото създава опасения сред демократичните политически кръгове в САЩ. Техните страхове са, че липсата на модерация на популярни социални мрежи ще доведе до въздигане на крайния консерватизъм или по-лошо – до завръщане на Доналд Тръмп.
Доскорошният американски президент беше в трън на очите на демократичната партия, а повечето технологични компании открито или прикрито я подкрепят. Така се стигна до парадоксалната ситуация, в която действащия все още президент Доналд Тръмп беше баннат от Facebook и Twitter.
В момента, повечето големи демократични медии атакуват едновременно сделката между Мъск и социалната мрежа, така и силния ръст на Telegram. Аргументите са, че при липса на модерация се позволява по-лесното разпространение на фалшиви новини и радикални послания. Другата страна на монетата е, че редица републиканци (сред които и Тръмп) са подложени на пряка или прикрита цензура. Последното става елегантно – просто се редуцира аудиторията, до която стигат техните послания.
При Telegram подобни практики са невъзможни, а Мъск планира да последва примера му и в Twitter. В платформата на Дуров има един елемент – човекът създал групата или канал може да определя правила и да модерира. Тоест, все пак има някакъв контрол за упражняване. Същото важи и за Twitter. Но подобни централни механизми не съществуват в Telegram. Което прави приложението по-добрия избор спрямо строго модерирания Twitter в споделянето на чувствителна информация.
Ще бъде интересно да се проследи дали щатските регулатори няма да се намесят (тъй като в момента те са под контрола на демократите). Както и дали промените, които подготвя Мъск няма да върнат Twitter в надпреварата му с Telegram.