Достъпност – това е ключовата дума, която най-успешните игри в света обикновено споделят, за да бъдат записани със златни букви в историята. Колкото повече хора могат да се докоснат до дадено заглавие – толкова по-популярно става то. Безплатните мобилни игри са може би най-добрият пример за супер достъпна форма на дигитално забавление.
През годините са тествани най-различни бизнес модели, за да може подобни заглавия да бъдат печеливши. От логични, до противоречиви. Част от най-популярните и успешни в момента са обвинявани, че се възползват от играчите и буквално „ги изцеждат“ в рамките на няколко години.
Microsoft и Sony обмислят да въведат добрия стар модел за интегрирането на органични реклами в безплатните игри. Надеждата е да се даде алтернативен начин за монетизация на подобен тип заглавия, без тя да бъде прекалено агресивна. Тя трябва да бъде въведена в основните платформи на компаниите, които стоят зад конзолите PlayStation и Xbox Двата технологични гиганта все още не са обявили официално своите планове, но в публичното пространство изтекоха някои детайли.
Подобно на Google и Facebook
Когато не продаваш директно продукта, винаги седи фундаменталния въпрос – как ще правиш пари от него. Онлайн гигантите, като Google и Facebook решават този проблем по доста елегантен начин. Те правят своите платформи супер достъпни за потребителите, но използват всички възможно данни на последните, за да продават реклами. Оттук се ражда и фразата, че ако дадена услуга е безплатна, то продуктът е самия клиент.
Microsoft и Sony ще се опитат да наложат сходен вариант и при своите гейм платформи. Те ще позволят на компаниите да интегрират реклами в самите заглавия. Идеята е това да се прави органично и да не влияе негативно на геймплея. Например, рекламата да се появи на виртуален уличен билборд в рейсинг игра. Или по улиците на оживен футуристичен град и пр.
Все още не е напълно изкристализирана концепцията. Sony например обмисля дали да не позволява на играчите да гледат реклами срещу което да получават различни дигитални награди в самото заглавие. Японският гигант не е решил още два въпроса – дали да взима процент от рекламния приход и как разработчиците ще проследяват поведението на играчите и каква част от него ще предоставят на рекламодателите.
От своя страна, Microsoft във всички случаи планира да не взима дял от тези реклами. Както и ще ограничи възможността за предоставяне на данните за потребителското поведение в игрите на трети страни.
Проблемите
Съществуват редица проблеми и потенциални пречки пред този нов бизнес модел. Споменахме за трансфера на данни. Гейм компаниите контролират напълно виртуалната среда и имат достъп до страшно много информация за техните потребители. Предоставянето ѝ на трети страни може да се окаже доста противоречиво в опазване на личната неприкосновеност. Както и да влезе в конфликт с европейските регулации.
Това не са единствените затруднения. Играчите може да не възприемат добре показването на реклами в техните любими виртуални светове. Естественото им интегриране зависи основно от гейм компаниите и не всички може да се справят еднакво добре и ефективно. В някои игри, може да се стигне до ситуация, в която геймърите просто няма да искат реклами под каквато и да е форма.
Практиката до момента не е обещаваща. Гейм разработчиците са тествали тези възможности преди повече от десетилетие в САЩ. Electronic Arts (EA) позволи интеграцията на реклами в билбордите на спортни заглавия като Madden NFL, Skate, NHL и NASCAR. Тяхното изчезване показва, че не са дали очакваните резултати. Отново EA се опита да пусне реклама, подобна на телевизионната в UFC 4 през 2020 г. Играчите бяха бесни, защото заглавието струва 60-70 долара и въпреки това трябва да гледат промоции, които дори не могат да прескочат. 2K Interactive прави същия неблагополучен опит с NBA 2K21.
Другия порочен модел
В гейм индустрията през последното десетилетие постепенно се наложи друга практика. Повечето от безплатните игри (т.нар. Free to Play или F2P) не костват на геймърите стотинка за инсталация или пускането им. Но определена част от прогресията в заглавието е заключена зад платена стена. Тоест, за да може играчите да продължат да се развиват те трябва да плащат. В доста от случаите сумите може да са стотици и дори хиляди долари на месец или година.
Бизнес моделът има своите силни критици, които дори обвиняват разработчиците, че създават игрите си по начин, по който да задържат максимално вниманието на геймърите. В някои случаи се ползват и методи, които граничат с хазартни практики. Като например лотарии и ежедневни бонуси. Най-популярният е интегрирането на платени гейм механики. Те обикновено са в по-късните етапи на развитие и реално поставят споменатата „стена“. С което ефективно се разделят играчите на плащащи и неплащащи.
Fortnite успя частично да разчупи модела, като въведе трансакции само на предмети с козметична стойност. Но дори този хит отпреди няколко години, не може да се мери със супер достъпните мобилни игри. Повечето от които разчитат на изброените по-горе хищнически методи за монетизиране.
Рекламите в гейминга няма да са нещо ново, но приложени по правилния начин, те ще могат да дадат нова възможност за извличане на приходи от безплатни заглавия. Както историята показва – може да станем свидетели и на доста агресивни практики. Какви ще са резултатите ще разберем към края на годината, когато се очаква да се материализират идеите на Microsoft и Sony.