Българските телекоми продължават да са в обтегнати отношения след преработването в последния момент на Плана за възстановяване и устойчивост. Частта за „Цифрова свързаност“, в която са предвидени над 600 млн. лева, беше премахната възможността за изграждането на 5G магистрали – мобилна свързаност по основните паневропейски коридори в България.
Новото правителство на Кирил Петков измени Плана и в момента всички средства по това перо са де факто алокирани за модернизиране на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ). Де юре, те са разделени между два проекта – един за споменатото ъпгрейдване на административната инфраструктура и втори за свързване на отдалечените региони. Последният е до болка познатите опити за „селски интернет“, които така и не се реализират по предназначение близо десетилетие.
Алианса на технологичната индустрия (АТИ) е изпратила писмо до Европейската комисия (ЕК) в които „изразяват сериозни опасения“ относно тази преработена част от Плана. Основните са фокусирани около отпадането на 5G магистралите и занижените цели за „селския интернет“. Според АТИ, в настоящия си вид, проектите противоречат на целите заложени от Брюксел в самия План за възстановяване и устойчивост, особено по отношение на 5G стратегията на Европейския съюз.
Основните членове в АТИ са трите големи телекома – „А1 България“, „Йетел“ и „Виваком“, както и четвъртият играч на пазара – „Булсатком“. Организацията е наследник на преструктурираното БАККО. Писмото до ЕК идва в момент, в който предстоят финалните процедури по окончателното одобрение на Плана. То също така показва, че телеком секторът е „на нож“ с правителството, въпреки опитите на Министерство на транспорта и съобщенията да разчупи ледовете с потенциално решение за освобождаване и предоставяне на радиочестотите в 700MHz и 800MHz. Това е друга болна тема на операторите, която стои неразрешена от повече от десетилетие.
„Кървавото писмо“
По-внимателният прочит на писмото на АТИ до ЕК повтаря до голяма степен, първоначалната реакция на телекомите при обявените промени на Плана. В него отново се казва, че държавата не е комуникирала с компаниите планираните изменения. Операторите разбират за тях след публичното им публикуване през март. Отбелязано е, че предишните три версии са били обсъждани подробно в рамките на една година.
От АТИ поставят под съмнение основния аргумент на новите управляващи, че този сегмент е бил изрично редактиран, за да отговаря на коментарите на ЕК. Самият работен файл, качен на сайта nextgeneration.bg е озаглавен по този начин. Според тях, предходната версия, която е трябвало да бъде внесена е била направена също с тази цел. Тя е била съгласувана с операторите, докато финалната – не е.
Основният проблем на телекомите си остава отпадането на 5G магистралите, за които бяха заделени 175 млн. лева. Сега те са „прехвърлени“ към проекта за модернизация на държавната оптична мрежа ЕЕСМ, за който бяха първоначално предвидени 98 млн. лева. В новия План те вече достигат до 315 млн. лева.
Отпадането на 5G магистралите според АТИ ще постави под въпрос готовността на България да изпълни поставените от ЕС цели за разгръщане на петото поколение мобилни мрежи. Според тях, „всички градски зони и основни пътища от републиканската пътна мрежа, трябва да имат 5G покритие до 2025 г.“ АТИ повтарят изказаната теза на телекомите, че обещаните от тях допълнителни 300 млн. лева инвестиции няма да бъдат направени, заради отпадането на този проект.
Един от другите аргументи, че Планът в настоящия си вид не е изготвен по изискванията на ЕС е, че според тях 37% от средствата трябва да бъдат разпределени за „зелен“ преход. Отпадането на идеята за изграждане на соларни панели на отдалечените и несвързани с електропреносната мрежа базови станции е крачка назад, според АТИ.
Два проекта – една цел
АТИ предупреждават, че новият План е написан и структуриран по начин, по който се облагодетелства основно единия проект – този за модернизация на държавната ЕЕСМ. От организацията допълват, че в същия момент целите за „селския интернет“ са преработени и реално занижени. Броят на планираните за покритие населени места спада от 500 на 185, а 200 хил. домакинства са коригирани на 350 хил. жители.
Анализът на TechTrends при подаването на Плана показа, че двата проекта в него са написани така, че да се припокриват. Тоест, с ресурса за модернизация на държавната ЕЕСМ да може да се осигури и достъп до отдалечени населени места. На теория, тази вратичка позволява на държавата да пренасочи всички средства към подмяната и разширяването на публичната оптична мрежа. С което въпреки, че имаме два проекта, целта е една.
Предишните аргументи на правителството
Единствената потенциална пречка това да се случи е, че двата са разпределени в отделни ресорни институции. Модернизацията на ЕЕСМ е в ръцете на Министерството на електронното управление, а проектът за „селски интернет“ остава при Министерството на транспорта и съобщенията. В предишните версии на плана, първото ведомство не съществуваше, като държавната мрежа беше под опеката на второто.
При първичния анализ на TechTrends от Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) се аргументираха, че без налични 700MHz и 800MHz проектът за 5G магистрали се оскъпявал значително. В писмото на АТИ се посочва, че операторите могат да реализират проекта и в другите налични вече честоти. МТС също така поддържаше тезата, че са водени дискусии с операторите.
Телекомите също така се опасяваха от създаването на държавен телеком, който да предоставя новата и обширна ЕЕСМ на едро на целия пазар. Реализирането на подобен план е теоретично възможен, но на практика труден за реализиране. Особено в средно или дългосрочен план. Причината е, че такава мрежа изисква непрекъсната поддръжка, модернизация и разширяване. Съответно – постоянен поток от инвестиции и технически кадри. Нещо, което държавата е показала във времето, че не успява да осигури.
МТС и МЕУ увериха телекомите, че подобен телеком управляван от тях няма да се създава. Първото министерство също така представи и план за разпределението на спорните честоти в 700MHz и 800MHz. Първоначалните впечатления бяха, че ведомството работи заедно с операторите. Оказа се, че последните имат големи резерви, според източници на TechTrends. Писмото към ЕК от АТИ потвърждава това, както и показва, че отношенията между телекомите и държавата продължават да са хладни.
