Залезът на Internet Explorer
Настоящата 2022 г. се оказва преломна за технологичната индустрия. Само през първата ѝ половина беше поставен окончателен край на легендарния музикален плеър iPod, който даде тласъка на Apple преди 21 години. На 15 юни се сбогуваме с друг някога доминиращ пазара продукт – интернет браузъра Internet Explorer. Той вече няма да е наличен в последните версии на Windows и вече ще препраща към неговия наследник – Edge.
Internet Explorer дълги години беше основния инструмент за сърфиране в глобалната мрежа и послужи до известна степен за нейното популяризиране. Освен с дългото си пазарно лидерство, браузърът стана печално известен с усилията на Microsoft да го наложи агресивно и да задуши конкуренцията. Заради което, срещу технологичния гигант в САЩ и Европа се проведоха антимонополни дела.
Самият Бил Гейтс споделя години след това, че съдебните спорове са част от причината, Microsoft да не успее да пренесе Windows в мобилното пространство. Те също така убеждават Гейтс постепенно да се изтегли от управлението на компанията. Антимонополните дела обаче дават резултат, като детронират Internet Explorer, но предоставят доминиращото място на друг – Chrome на Google. Дотолкова, че наследникът на браузъра на Microsoft – Edge използва технологията на настоящия лидер.
Началната „Мозайка“
Internet Explorer не е 100% продукт на технологичния гигант. Той е вариация на браузъра Mosaic на Spyglass, като Microsoft в началото е партньор и получава технологията чрез лиценз. След леки модификации той е пуснат официално като Internet Explorer през август 1995 г. Браузърът е част от допълнителния Microsoft Plus пакет за новата по това време операционна система Windows 95.
Малко след това се появява и във версията Windows NT. Година след това излиза Internet Explorer 2.0, който добавя по-стария Windows 3.1 и компютрите Macintosh. Последва период, известен като „браузърните войни“, в които различните решения се борят за надмощие. По това време се налагат и нови технологии. В рамките на няколко версии се добавени стандарти като CDF, P3P, поддръжка на Dynamic HTML и други.
До 2000 г. Internet Explorer достига впечатляващи пазарен дял от 80%. Единственият адекватен конкурент по това време е Netscape Navigator, който разполага с около 15%. В рамките на година-две след това браузърът на Microsoft доминира с около 94% сегмента. Успехът на Internet Explorer до голяма степен се дължи на факта, че софтуерният гигант го обвързва със своята операционна система Windows. Резултатите кореспондират – през 2003 г. тя разполага с пазарен дял от 92% (сумарно за всички версии).
Делото срещу Microsoft
Тенденцията не остава незабелязана от регулаторите. През 2001 г. започва дело срещу Microsoft в САЩ по обвинение за злоупотреба с монополно влияние. По-голямата част от обвиненията са свързани с Internet Explorer и обвързването му с Windows. Софтуерната компания смята браузърът като интегрална част от операционната си система и нейна функционалност и не я разглежда като отделен продукт.
Microsoft също така е е обвинена, че умишлено изменя своите програмни интерфейси, за да може Internet Explorer да има по-добро представяне спрямо останалите браузъри инсталирани под Windows. Софтуерната компания е уличена, че е водила целенасочена политика в опит да „задуши“ основния си конкурент в началото – Netscape Navigator.
Делото има фундаментално значение за Microsoft, защото в най-лошия случай можеше да активира процеси по разцепването на компанията. Като се отдели браузърния бизнес от този свързан с операционната система. Крайният резултат е постигане на споразумение в което Microsoft предоставя достъп до API на трети разработчици, за да могат да оптимизират своите решение.
Нарицателно в киберсигурността
След делото, софтуерният гигант продължи да интегрира Internet Explorer в Windows. Това поддържаше инерцията му като пазарен лидер още дълги години. Но се появиха по-добри, стабилни и сигурни алтернативи. В един момент, браузърът на Microsoft започна да изостава технологично. Internet Explorer от години е смятан за рисково решение от гледна точка на киберсигурността.
Браузърът попада в серия от сериозни дупки в сигурността през 2008 г. Една от тях позволява на злонамерени потребители да поемат контрол на чужд компютър и да получат достъп до паролите. В друг случай, през 2010 г. изследователят Крис Еванс открива проблем в Internet Explorer, който е активен в рамките на почти две години. Microsoft знаят за него, но го отчитат като такъв с нисък приоритет, защото изисква изграждането на много тясно специализиран сайт.
Това не помага на Internet Explorer да получи славата си на браузър с ниска степен на киберсигурност. През същата 2010 г. е осъществена масова хакерска атака към редица технологични компании, като Adobe, Google, Akamai, Yahoo, Symantec, Northrop Grumman и др. Тя става възможна чрез вратичка в браузъра. Атаката носи името Project Aurora и е дадено от вицепрезидента на McAfee – антивирусната компания, която я открива. Вследствие на нея, германското, австралийското и френското правителства издават предупреждение за използването на Internet Explorer от компании с национално значение.
Освен за нарицателно в киберсигурността, браузърът на Microsoft получава и печалната слава на бавно приложение. Популярна интернет шега е, когато някой реагира с изключително забавяне, да се определя, че „работи/действа като Internet Explorer“.
Chrome – новият крал
Всички тези недостатъци постепенно ерозираха бетонната позиция на браузъра като пазарен лидер. Първият по-сериозен претендент беше независимият Firefox на Mozilla. Той обаче не успя да надмине 20-25% през годините.
Истинският конкурент дойде от друг технологичен гигант – Google. Пуснат през 2008 г. той се отличава с лек и бърз режим на работа и постепенно в себе си интегрира облачните услуги на интернет компанията. Развитието на браузъра наподобява доста това на Internet Explorer. Google го интегрира като незаменима част в лицензираната версия на операционната система Android през 2012 г.
Покрай това и предимствата си за настолни компютри, той започва да печели сърцата на потребителите. Достига най-големия си пазарен дял от 73% през 2018 г., но после се стабилизира на около 68%. По-важното е, че технологията на която е базиран – Chromium, става ключова за световния интернет.
Тя е толкова успешна, че дори Microsoft я използва в изграждането на Edge – наследника на Internet Explorer. Mozilla дори обявиха, че двата технологични гиганта са на път да монополизират за пореден път сърфирането в глобалната мрежа, заради този факт.
Добър или лош, Internet Explorer оставя своя отпечатък в историята на технологиите. Той постига висини, които дори Chrome не можа да постигне за момента, спечели си печална слава и по-скоро ще бъде запомнен с шегите, отколкото с позитивните неща. Както и, че покрай него, Microsoft беше заплашен от разцепване преди около 20 години.