До 8 млн. евро през платформата BEAM – значение и последици

Достъпът до финансиране е сред един от големите проблеми, пред които се изправят българските стартъпи. В общи линии опира до няколко основни източника – фондове, които оперират тук, бизнес ангели, листване на Българската фондова борса (БФБ) или излизане в чужбина. Последното действие е задължително ако местна стартираща компания иска да придобие истински мащаб. Което е и историята на първия „български еднорог“ Payhawk.

От малко повече от година и половина към горните опции добавяме и платформата BEAM. Това е специална система за търгуване на акции на малки и средни предприятия, пусната от БФБ. Досега, компаниите можеха да потърсят инвеститори в размер до 3 млн. евро или 5.87 млн. лева. Народното събрание прие на второ четене изменение в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с което вдига този таван на 8 млн. евро или вече средствата набъбват близо три пъти до 15.64 млн. лева.

Това решение може да засили развитието на българската стартъп екосистема, като ѝ даде по-лесен достъп до допълнителен капитал. Има и уловки, защото привличането на инвестиране през BEAM става без необходимостта от одобрение на Комисията за финансов надзор (КФН). Регулаторът се разглежда от много хора в IT индустрията като голяма спирачка за стартиращите компании, но може да бъде и спасителен пояс за инвеститорите в определени случаи.

Облекчените и новите условия

Най-голямото предимство на BEAM е, че при набиране на капитал до 1 млн. евро (при лимит от 3 млн. евро) не трябва да изготвя задължителния проспект за инвеститорите. Той съдържа основните параметри на компанията и на емисията, като преминава през одобрение на КФН, а впоследствие се публикува публично на сайта на БФБ.

Други предимства, са че компаниите през новата платформа не са задължени да подават тримесечни отчети, а само на полугодие и годишни. Останалите плюсове са, че не се изисква специален служител за връзки с инвеститорите, не се задължава разкриването на дяловете на акционерите и др.

Приетата промяна от Народното събрание вдига тавана на максимално набрания капитал от BEAM на 8 млн. евро. Увеличава се и прага, в който компаниите не трябва да изготвят проспект от 1 млн. евро на 3 млн. евро. Така, стария таван за общо финансиране се превръща в максимума при който фирмите могат да пласират акции на БФБ без да преминават през одобрението на регулатора. Близо утрояването на общия привлечен капитал от 5.87 млн. лева на 15.64 млн. лева също е добро дошло за стартъпите.

Резултатите до момента

BEAM е предоставил възможност на общо осем компании да привлекат около 29 млн. лева. Като половината от тях са постигнали почти или напълно максималния праг на финансиране от 5.87 млн. лева. При влизане в сила на промените максималния обем от средствата реализирани през платформата за 18 месеца, ще могат да се надхвърлят само с две нови листвания на максималния праг.

Любопитното е, че половината от фирмите, които се възползват от BEAM са стартъпи. От останалите три са фондове за подялово финансиране и един за друг тип инвестиции. С други думи, различни потенциални инвеститори в стартиращи компании са намерили новия инструмент за лесен начин да привлекат пари за своята дейност. Ето и кратък списък с досегашните участници в BEAM, както и с обема на платформата:

„Биодит“ (Biodit)

Първата компания, която излезе на БФБ чрез новата платформа беше „Биодит“. Тя привлече капитал от само 1 млн. лева, като основната причина да го направи, беше отказът на КФН да ѝ одобри конспекта за нормален борсов дебют на БФБ. Появата на BEAM беше възможност за дружеството да набере финансиране през пазара, без да влиза в полемика с регулатора. За техния случай сме писали тук.

Sin Cars Industry

Sin Cars Industry не попада точно в графата стартъп, защото компанията е на пазара от доста време. През 2016 г. получава европейско разрешително за автомобилен производител и вече има зад гърба си няколко спортни модела. Компанията се опитва да следва модерните тенденции и вече се стреми да изгради електромобили за градска среда.

Smart Organic

Smart Organic стои зад популярните в един момент енергийни барове RooBar. Компанията също трудно може да влезе в категорията стартъп, но е наложено име на пазара за био храни. Разполага със собствена фабрика в София и привлече почти максималната сума за финансиране през BEAM.

Dronamics Capital

Обявяван много кратно за „белия лебед“ сред стартъп екосистемата, Dronamics е сред българските компании с голям потенциал за световната сцена. Разработва товарни дронове и цялостни решения за спедиторска дейност с подобен тип превозни средства. Набират максималния праг от средства през BEAM от 5.87 млн. лева, но го правят по интересен начин – като листват отделна и специално подготвена фирма за това. Повече по темата, сме писали тук.

Webit Investment Network

Започваме с фондовете с дялово финансиране, които набират част или целия свой капитал през BEAM. Webit Investment Network е свързана с едноименните технологични събития, които започват да организират и състезания за стартъпи. Наградата е подялово финансиране.

HR Capital

Друг фонд, който привлича по-скромно финансиране HR Capital. В портфолиото му са компании като eBag, Superdoc & Healee и „Биодит“. Отделно финансовата институция участва в други популярни инвеститори, сред които са два от фондовете Eleven.

Impulse Capital

Impulse Capital не е класичеки фонд за подялово инвестиране, а е по-обща инвестиционна компания. Тя се присъединява в по-късна фаза, когато дадено дружество е по-близо до борсов дебют, за да може да извлече печалба от вложенията си след това.

Infinity Capital

Не всичко е IT и Infinity Capital доказва точно това. Компанията инвестира в недвижими имоти и е решила да се възползва от BEAM, за привличането на свеж капитал за своята дейност.