Пандемията засили доста от процесите по дигитализация по света и у нас. Освен възможността за дистанционна работа и обучение, скорост набраха и онлайн и безконтактните разплащания. Ако изострената здравна обстановка им даде старт на последните, то инфлацията от последната година ги затвърди като тенденция.
Българските потребители вече плащат по-малко в брой, разчитат на своята безконтактна дебитна карта, ползват онлайн банкиране и дигитални портфейли. Причините, освен удобността спрямо кеша, са по-голямата сигурност, по-лесната проследяемост на трансакциите и по-доброто разпределение и планиране на личните финанси. Към всичко това добавяме и, че България по някои от тези показатели изпреварва някои от най-големите западни пазари, като САЩ, Великобритания, Италия, Германия и Австрия.
Това показва годишното проучване „Изгубени в трансакциите“ на софтуерната компания Paysafe. То се провежда в 11 държава, включително и България, като за запитани общо 11 хил. души и е реализирано през април 2022 г. Освен нашата държава са включени още извадки от САЩ, Великобритания, Канада, Германия, Италия, Австрия, Италия, Чили, Перу, Чили и Бразилия. Paysafe има в страната ни развоен и оперативен център с 1 400 служители, от които 300 са висококвалифицирани софтуерни специалисти.
Разводът с плащанията в брой
Пословична е любовта на българина към плащанията в брой и обръщането на предпочитанията му се очакваше да бъде дълъг и болезнен процес. До голяма степен той става факт. Според изследването на Paysafe, 52% от българите по-малко разчитат на плащанията в брой. Така, за първи път в проучванията на компанията, родните потребители предпочитат алтернативни на кеша методи за разплащания.
Обръщането на нагласите започва през 2020 г., покрай пандемията. От Paysafe уточняват, че 41% от запитаните в страната са направили това именно, заради коронавируса. Инфлацията през втората половина на 2021 г., която продължи и през настоящата дава допълнителен тласък на тази тенденция. Аргументът е, че дигиталните и безконтактни разплащания осигуряват по-добра проследимост вследствие на дигиталните портфейли и електронното банкиране.
Фокусът на българите се измества от парите в брой към безконтактната дебитна карта, като 75% от потребителите извършват поне едно такова в месеца. Това ниво е най-високо спрямо пазари, като Германия и двойно повече спрямо Италия и Австрия. Те надминават и тези в САЩ, но американците използват по-масово кредитни карти.
Отчет за всяко левче
Родните потребители също така са сред лидерите в използването на дигитални портфейли. Техният дял е 42%, като основното предимство е, че данните остават само в него и не се въвеждат в отделните сайтове.
Повишеният интерес към безконтактните дебитни карти и дигиталните портфейли се дължи със системите за управление на трансакциите и наличността, с които разполагат. Те са лесни за използване и потребителите могат бързо да следят как харчат парите си, както и тяхната наличност. Предвид периода на инфлация в който се намираме, както и несигурността на пандемията това са ключови възможности. Всичко се прави дистанционно, онлайн и се пести време.
Когато свикнеш с лесното е нормално да променяш нагласите си. Българските потребители правят точно това и започват да виждат позитивите в онлайн трансакциите. В изследването на Paysafe се посочва, че над 40% от запитаните българи виждат повече предимства в новото поколение дигитални банки, пред традиционните такива.
Проучването, още показва, че родните потребители се изявяват и като големи експериментатори. Потребителите в страната използват най-много криптовалути за онлайн трансакции – 17%. Съотношението спрямо общия дял обаче е очаквано малък, като подобни системи все още не са толкова масови, както у нас, така и по света.
Въпросителните
Изследването обаче създава и известна доза скептицизъм. То например заключва, че все още българите биха се притеснили ако някой търговец не предлага възможност за плащане в брой. Такъв отговор са дали 62% от запитаните родни потребители. Допълнително, малко над 50% все още смятат плащанията в брой за най-надеждни и сигурни. Затова кешовите трансакции няма да изчезнат толкова лесно от страната.
Друг ключов момент от проучването на Paysafe е, че не дава подробна разбива спрямо отделните сегменти в страната. Няма данни колко от запитаните са от големите градове и колко в по-малките населени места. Това е ключово за България, тъй като първите са силно дигитализирани и отворени за иновации. Когато излезем от големите градове ситуацията се изменя на 180 градуса към силно аналогова. Тази тенденция се потвърждава от периодичните изследвания на Европейската комисия и нейния индекс за дигитализация DESI.
Предвид показаните резултати и високия процент на ползване на криптовалути и дигитални портфейли, може да кажем, че изследването на Paysafe е било осъществено основно в големите градове. За което трябва да взимаме данните с едно наум.
