Илон Мъск и сагата с Twitter

Очаквано или не, най-богатият човек на Земята Илон Мъск прекрати споразумението за придобиването на Twitter. Милиардерът обявява официално това в писмо до Комисията за търговия с ценни книжа на САЩ (SEC) в петък.

На пръв поглед това слага край на тримесечната сага за придобиването на социалната мрежа. Като двете страни размениха няколко пъти местата си. Първо, инвеститорите и ръководството бяха против предложението на Мъск за придобиване на Twitter. Сега същите искат сделката да влезе в сила при обявените параметри през април месец. Докато самият Мъск се дърпа и потенциално се опитва да намали цената на платформата.

Сагата ще продължи поне до края на годината и няма да свърши с писмото до SEC. Оттеглянето на милиардера няма да мине безпроблемно. Очаква се ръководството на социалната мрежа да обжалва по съдебен път това решение. Аргументите на Мъск не са толкова силни, отделно при развалянето на споразумението той ще дължи неустойки от 1 млрд. долара. Ще се опитаме хронологично да проследим основните моменти и какво следва оттук насетне.

1. Мъск става най-големия акционер

В първите дни на април, Илон Мъск се превърна в най-големия акционер в Twitter, като придобива 9.2% срещу 2.98 млрд. долара. Играта на пинг-понг започва още тогава. Първоначално е обявено, че въпреки е най-големият инвеститор, Мъск няма да има право на глас, нито, че ще се присъедини към борда на директорите. Впоследствие му беше предложено място в борда, но в крайна сметка не го зае.

Влизането на Мъск се смята, че е следствие на конфликта между съоснователя на Twitter Джак Дорси и финансовите акционери на компанията. До 21 ноември 2021 г. той е главен изпълнителен директор, но е принуден да се оттегли от инвеститорите. Дорси и Мъск са добри приятели и вторият му помага при предходно неразбирателство с акционерите.

2. Враждебното изкупуване

В средата на април идва и основния удар от технологичния милиардер. Мъск прави предложение на инвеститорите и на борда на директорите (съставен от акционери) да плати още 44 млрд. долара за останалите 90.8% дял. За времето си това е 35% премия спрямо цената на акциите на пазара. Той подготвя 25.5 млрд. долара, които предлага веднага, а останалите 21 млрд. долара ще са представени с опции за бъдещо изплащане.

Офертата до голяма степен е враждебно изкупуване, защото чрез нея Мъск ще може да убеди акционерите да си продадат книжата. Тези сделки не винаги се посрещат присърце и доста често има отпор. Какъвто и се появява, макар и за кратко.

3. Акционерите и „отровното хапче“

Реакцията на инвеститорите на Twitter е импулсивна. Те решават да се противопоставят на предложението на Мъск. Вариантите са два – да обявяват цената на предложението за много ниска или да използват метода наречен „отровно хапче“. Първият е труден за аргументиране, защото Мъск предлага доста висока премия на цената на акциите. Да, след обявяването на сделката тази стойност е почти достигната на пазара, но при разваляне, тя ще се срине бързо.

Вторият е интересен и включва възможността на настоящите големи акционери да закупят допълнителни книжа и така да разводнят дела на Мъск. Конкретика не беше обявена, но първите стъпки бяха направени. Първо, фондът Vanguard Group увеличи дяла си до 10.3%, като закупи допълнителни акции и измести технологичния милиардер като водещ инвеститор.

4. Приемане на сделката

Две седмици отнема на борда на директорите на Twitter и акционерите да си променят мнението. Направени са явно силни анализи, с които се достига до извода, че наистина предложението на Мъск е най-доброто което могат да получат в близко, а защо не и в далечно бъдеще. Параметрите на сделката остават – 44 млрд. долара, като социалната мрежа ще струва на милиардера общо 46.5 млрд. долара.

Цената за акция е 54.20 долара, а най-високата стойност, която е достигната от Twitter е 51.70 долара през тази година. Тя обаче е далеч от пика от достигнат през февруари 2021 г. от 77 долара за брой. Стойност, която може би първоначално са разглеждали инвеститорите на компанията, като реалистична цена.

5. Завоят на Мъск

Буквално дни след като двете страни си стискат ръцете и се подписва споразумението за продажбата, Мъск прави завой на 180 градуса. Той първоначално поставя под въпрос дали цената от 54.20 долара за акция, не е прекалено висока. Малко след това сменя бързо аргумента, като поставя под въпрос колко са фалшивите абонати в Twitter. Според него са доста повече от декларираните „под 5%“ от социалната мрежа в нейните официални отчети до SEC.

Започва няколкомесечен спор между Twitter и Мъск по темата. Милиардерът обвинява компанията, че не му предоставя точни данни, както и че метриките, които ползва не са коректни. Социалната мрежа му отговаря, че всичко е изрядно и месечните потребители са точни, без да има завишения. Започва да изтича информация от различни места, че например твърдението до 5% фалшиви профили е изчислено на извадка от едва 100 абоната.

По принцип, спорът за активните потребители е важен, защото това е основния ресурс, който компанията продава. Twitter се издържа на 90% от насочени реклами и аудиторията до която те стигат е ключова за тях. Останалите 10% обикновено са свързани с продажбата на базите данни на трети лица.

6. Прекратяването на сделката

Така стигаме до уведомлението към SEC. В него, Мъск обявява, че се оттегля от сделката, защото Twitter не предоставя ключова за бизнеса информация, въпреки многократните призиви да я получи. Както и описва подробно спорът за фалшивите абонати, който е основния аргумент за развалянето на продажбата.

Ден преди да бъде публикувано писмото към SEC, се появи информация, че Мъск е замразил търсенето на финансиране на сделката. Въпреки, че е най-богатият човек на планетата, той търси съмишленици, които да му помогнат с плащането на 44-те млрд. долара. Това бяха и първите индикации, че Мъск може и да се откаже от Twitter.

7. Следващи действия

Писмото до SEC няма да развали автоматично сделката. Ръководството на Twitter сега защитава ревностно трансакцията и ще заведе дело, с което ще се опита да накара Мъск да я реализира при договорените условия. Различни експерти коментираха, че аргументите на технологичния предприемач за фалшивите абонати не са достатъчно силни, за да издържат в съда.

Това може да доведе до ситуация, в която магистратите да задължат Мъск да осъществи сделката. Причината са силните обвързващи условия на договора. Дори милиардерът да успее да развали продажбата, той ще трябва да плати неустойка в размер на 1 млрд. долара.

8. Потенциалните мотиви

Най-вероятният мотив е понижението на цената на Twitter. Мъск призна за това при първите си публикации, преди да започне спора с броя на фалшивите абонати. Тази цел може да се постигне по два начина. Първият е, като развали сделката, това неименуемо ще доведе до допълнителен спад на акциите на Twitter. След като изчака известно време, Мъск после ще може да даде нова цена, пак с 35% премия, но тя ще бъде значително по-ниска от 44 млрд. долара. По този начин ще се „изплати“ и неустойката от 1 млрд. долара.

Вторият е по-сложен и включва делото, което може да последва от развалянето на договора. Дори Мъск, да не успее да прекрати сделката в съда, той ще има възможност да се опита да свали цената ѝ там. Като използва аргументите са по-големия брой фалшиви профили. Ако приемем, че Twitter в момента струва 46 млрд. долара при под 5% такива, ако успее да докаже или да убеди магистратите, че са в пъти повече, то тогава може да повлияе на крайното им решение. Този сценарий има и второ разклонение, което да включва извънсъдебно споразумение с ръководството на Twitter.

Във всички случаи, писмото на Мъск до SEC не приключва сагата относно милиардера и социалната мрежа. Нещата просто ще се пренесат почти сигурно в съда.