Декември 2014 г. Uber става достъпна за българските потребители, като започва да „набира“ шофьори, които да превозват други ентусиасти. Иновативната услуга, обаче се задържа в страната едва осем месеца. През юли следващата година, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) забранява дейността на щатската компания, заради нелоялна конкуренция. Всъщност, според регулатора, Uber извършва таксиметрови услуги и изобщо не спазва регулациите за осъществяването на подобна дейност.
България става една от първите държави по света, които вкарват прът в колелото на платформата. Малко преди това, управата на Брюксел забранява Uber, Австралия издава подобна и още няколко държави. Компанията успява да поддържа присъствие в големи пазари, като Индия, Великобритания и Франция, но в крайна сметка всичко се срива като къща от карти през 2017 г. Тогава Съдът на Европейския съюз обявява, че Uber извършва таксиметрови услуги, а не, че е само дигитална платформа. След това почти навсякъде по света, регулаторите изискват от компанията да спазва правилата за такава.
Периодът между 2013 г. и 2017 г. е съдбоносен за Uber. Компанията се бори със зъби и нокти за налагане по целия свят и в същия момент се опитва да убеди всички, че е просто дигитална платформа. Както и, че нейните шофьори не извършват таксиметрова дейност, а регулаторите просто не разбират иновациите. Същият спор се води между привържениците и противниците на услугата в България през последните години. Една вътрешна кореспонденция обаче слага край на него.
Незаконни от самото начало
Реалността е, че Uber е създадена с основната цел да избегне регулациите. На това се крепи всичко – бизнес моделът, структурата и функционалността. Вярно, подплатено с удобна технология за връзка между потребители и шофьори. Компанията е напълно наясно и ръководството обсъжда това помежду си.
„Ние сме просто незаконни“ – е израз на Наири Хоурдажиян, директор „Корпоративни комуникации“ в Uber. Казва го по повод разширяването на компанията в Индия и Тайланд и предизвикателствата там. Цитатът е от вътрешна комуникация между ръководството, която изтече, заедно с още над 120 хил. документа, имейли и чатове, с които разполага в. Guardian. В тях са описани връзките на „технологичния“ гигант със световни политици от най-високо ниво. Също така излизат наяве огромните усилия за лобиране, които целят Uber да избегне регулациите.
Детайлите са доста, но не са неочаквани. В първите две години до 2015 г. включително, изглежда Uber е успяла да пробие в ключови градове, като Париж, Брюксел, Лондон и много други. Има протести на таксиметрови шофьори, но властите реагират мудно или игнорират проблема. Причината – активните връзки на Uber с властите.
Компанията поддържа контакт с кметовете на основните градове, както и с политиците в централната власт. Съоснователят и тогавашен главен изпълнителен директор Травис Каланик убеждава хора като Еманюел Макрон (тогава министър на икономиката на Франция), Нели Крус (еврокомисар по цифровата политика) и много други, че Uber е иновация и бъдещето. Ако преди за това се предполагаше, то изтеклата кореспонденция дава твърди доказателства за това.
Когато нещата тръгват да излизат от контрол, а политиците започват да обръщат гръб на Uber, компанията взима мерки. Но не в очакваната посока. Например, създават система, която изключва компютрите от централния сървър в даден офис, ако последният е обект на полицейска акция. Така се възпират властите да съберат доказателства за дейността на компанията. Това се е прилагало поне 12 пъти при подобни операции във Франция, Нидерландия, Унгария, Белгия, Италия и Румъния.
Хаосът помага за имиджа
Лобистките усилия не са само в посока на легализирането на незаконната дейност на Uber. Компанията полага и доста такива в изграждането на иновативен имидж. От кореспонденцията излиза, че Каланик активно е комуникирал с висшия ешелон политици в САЩ. Например, той се среща с вицепрезидента (тогава, сега действащ президент) Джо Байдън, който променя речта си във Форума на Давос така, че да го представи като „главен изпълнителен директор на компания, която дава свобода на своите работници да работят колкото си искат и да управляват живота си по тяхно желание“.
Поддържането на имиджа на Uber може да се постигне и чрез по-грозни действия. В друг случай, Каланик е бил предупреден, че ако изкарат шофьорите на компанията на протест, те най-вероятно ще се сблъскат физически с тези на таксита. Вероятността за ескалация на шествията обаче дава доза оптимизъм на главния директор. „Мисля, че си заслужава, насилието гарантира успех (на протеста)“, пише той в служебната комуникация.
Донякъде е прав, защото подобна ситуация привлича вниманието към проблема и потенциално има шанс да спечели масовите потребители на негова страна. „Хаосът е стълба“ може да е цитат от една популярна фентъзи поредица, но се използва доста умело от Каланик по това време.
В плен на регулациите
Още преди Съдът на ЕС да се произнесе какво точно е Uber, различните местни и централни власти по света започнаха да налагат ограничения за услугата. След 2017 г. почти навсякъде, където оперира компанията тя трябва да отговаря на правилата за таксита или на сходна нормативна рамка. На някои места изискванията са колите да са със строго определен цвят, други маркирани, да имат определени технически параметри, такси за лицензиране и др.
Политиката се изменя дори в градове, които бяха благосклонни към Uber – Сан Франциско например. Първоначално, местната управа беше една от първите в света, която прие специални „регулации за споделената икономика“. От тази година, таксиметровите коли са с предимство пред тези на Uber на летището в Сан Франциско, например.
Отговарянето на тези регулации разрушава бизнес модела на компанията. Той е изчислен така, че за да може да функционира нормално не трябва да се спазват нормалните правила на такситата. Причината е в баланса – таксата за превоз и парите, които получава шофьора. С допълнителните разходи трябва първото да се увеличи, а второто – да намалее. И двата сценария не са благоприятни, защото прави Uber неконкурентна на таксиметровите дружества.
Самата компания признава, че никога няма да излезе на печалба, ако следва този бизнес модел. Това тя описва подробно в своите документи преди дебюта ѝ на борсата, които подава към финансовите регулатори. В тях се споменава, че надеждата ѝ да стане доходна компания е ако премине към автономни таксита. През миналата година тя изнася и продава развойната дейност за роботизирани коли – просто защото гълтат прекалено много средства.
Uber все пак постигна частична диверсификация, като през пандемията се пренасочи към други дейности – като доставка на храна и колети. Иновационният елемент обаче не е толкова голям, което поставя компанията спрямо десетки и стотици други.
Споделеният балон
Изнесените разговори на ръководството на Uber показват няколко неща. Първо, са голям удар по критиците срещу регулаторните мерки, които бяха взети срещу компанията. Второ, те доказват, че дружеството не просто се е разхождала в сивата зона на законите, а директно ги е нарушавала. Трето, огромният ресурс от привлечен рисков капитал е отивал за директно лобиране за узаконяването на Uber. Тоест, създаваш компания със съзнателна незаконна дейност и после се опитваш да промениш регулациите, за да пасне на тях.
Последното е, че разбива няколко мита за т.нар. „споделени пътувания“. Бизнес моделът на Uber е копиран дословно от няколко конкурента, най-популярния сред които е Lyft. Ако оставим настрана законността на тези платформи, има няколко други неща, които също се развенчаха през последните години.
Едната е, че „споделените пътувания“ намаляват градския трафик и съответно – са зелена икономика. Местната власт в Сан Франциско установява, че популярността на платформите Uber и Lyft всъщност постига точно обратния ефект. Само, че около 40% от времето, което прекарват техните шофьори е в блуждаене, за чакане на поръчки. Точно като класическите таксита. Вместо да ползват градски транспорт, повече хора започват да ползват тези платформи. Броят на колите съответно се увеличава и задръстванията скачат с 5%.
Така, балонът на „споделените пътувания“ е спукан. Поне този, който наложи Uber през последното десетилетие. Както показва и колко е вредна максимата на Силициевата долина „прави се, че го правиш, докато го направиш“ (fake it until make it). Uber просто го изкривяват до „не спазвай закона, докато не го промениш“.
