Младата смартфон компания Nothing (нищо – бел. прев.) обещаваше да промени начина по който гледаме на смартфоните си. Поне по отношение на дизайна. С помощта на отличната маркетинг кампания и авторитета на съоснователя на OnePlus Карл Пей – новият умен телефон изглеждаше обещаващ. Когато обаче има големи очаквания, много лесно могат да дойдат и големите разочарования. Такъв е и случаят с Nothing Phone (1) при който буквално имаме „много шум за нищо“.
Смартфонът най-вероятно ще реализира продажби, почти сигурно заради любопитството на ентусиастите, но няма да постигне глобална слава. Причината са леко разочароващия хардуер и не толкова конкурентна цена в един наситен сегмент. От друга страна, усилията на Nothing очертават или по-скоро утвърждават две тенденции. Първата е, че смартфоните отдавна с постигнали еволюционния пик откъм дизайн и идеи. Втората е, че е почти невъзможно да се наложат лесно нови играчи на пазара.
Очаквания и реалности
Основната сила на Nothing е факта, че е основан от един от хората зад успешната марка OnePlus. Брандът е част от технологичния гигант BBK в момента, но стартира като предоставяше нишови „убийци на флагмани“ – смартфони с премиум хардуер, но на изключително ниска цена. Първите няколко модела бяха на глобално ниво с най-добро съотношение между качество на компонентите и стойността на устройството.
Такива бяха надеждите на повечето потребители, при обявяването на Nothing Phone (1). Той трябваше да разполага с добър хардуер на достъпна цена – или такава беше презумпцията. Което трябваше да бъдат допълнено от нов дизайн с прозрачен гръб и специални LED светлини, които да бъдат се програмират в зависимост от предназначението. Първата част никога не е била промотирана от Nothing, но предвид иновативната идея за дизайна предполагаше поне хардуер от по-висок клас.
В крайна сметка Nothing Phone (1) идва с технически възможности, които са леко казано – разочароващи. Причината е, че той не предлага нищо повече от ценовия клас където е позициониран – сред достъпните флагмани с приблизителна цена от около 950 лева (469 евро).
Най-тежко е положението при процесора, който е във високия сегмент, но на средния клас. Това е Snapdragon 778G+ изпълнен по 6nm архитектура. Конфигурациите са с 8GB и 12GB оперативна RAM памет, като първата вече е стандарт при достъпните флагмани. Мястото за съхранение е 128GB и 256GB – също стандартни. Подобна е ситуацията и с екрана, който е 6.55-инчов OLED със 120Hz честота на опресняване. Батерията също не блесва с нещо особено с капацитет от 4 500 mAh и 33W бързо зареждане.
Камерите на Nothing Phone (1) на хартия звучат по-добре – два 50MP сензора. Като единият е основен, а вторият е широкоъгълен. Липсва каквато и да е макро или телефото камера. Селфи сензорът е стандартен с 16MP.
Интересен, но не и иновативен дизайн
Първият масов смартфон с прозрачен гръб не е Nothing Phone (1). Това беше флагманът HTC U12+, който дебютира на пазара през 2018 г. Една от разцветките предлагаше прозрачен заден панел. Иронично или показателно, това беше последният самостоятелен флагман на тайванската компания преди тя да продаде мобилното си звено на Google.
Интеграцията на LED светлини на гърба също не е нова идея. Тя се прави от все повече производители на геймърски смартфони, като с набирането на популярност на този клас устройства, я виждаме все по-често на пазара. Но не е функция, която успява да генерира продажби.
С други думи – Nothing Phone (1) предлага нишови интересни решения в един от най-натоварените класове смартфони. Без да изпъква с възможности или хардуер спрямо конкуренцията. Тенденцията за повишаващи се цени на устройствата няма да помогне на този модел.
С което наистина, Nothing Phone (1) беше много шум за нищо. Защото той първоначално грабна вниманието на технологичните ентусиасти, които останаха без представител сред производителите, покрай промяната на посоката на OnePlus. Те бяха моментално разочаровани покрай слабия процесор и стандартните характеристики. А само с дизайн, при това не иновативен, няма да бъдат спечелени.
Затвърждаващите се тенденции
Разочарованието от Nothing Phone (1) обаче утвърждава двете тенденции, които споменахме. Първата е, че няма никакви нови иновации от дизайнерска гледна точка при смартфоните. Като изключим сгъваемите модели, които внесоха доза свеж въздух, но и вдигнаха значително цените, другите опити за иновация се оказаха неплодотворни. Модулните смартфони реално заличиха LG от мобилния пазар преди няколко години, а опитите на компанията да направи разгъваем смартфон я довършиха.
В същия момент HMD Global пуска традиционен мобилен телефон с вградено отделение за безжичните слушалки. И ако се погледнат дизайните на по-старите устройства – те бяха значително различни едни от други. При смартфоните това нещо е заличено и е борба на характеристики и софтуер. Което показва потенциално изчерпване на формата на устройствата и достигането на техния пик в това отношение.
Втората тенденция е невъзможността на нов и малък играч да пробие на смартфон пазара. Може да кажете, че е още рано да говорим за Nothing, но подобен труден старт никога не говори добре за перспективите. Вече имаме такъв пример с HMD Global и с опита за възраждането на бранда Nokia. Марката тръгна с добър старт и две сравнително успешни години, което възстанови някакви позиции. Но компанията просто не успя да изкара истински флагман. След което тенденцията е изцяло надолу и сега заема нишата на най-нискобюджетни смартфони и обикновени телефони.
