Студената война допринесе за големи пробиви в науката и технологиите. Космическата надпревара между САЩ и СССР постави нова ера в човешката история. След падането на Берлинската стена, стремежът ни към космоса постепенно се ограничи до околоземната орбита. Всички нови изследователски мисии са без човешко присъствие с малко повече фокус към Марс. Луната остана на най-заден план, въпреки, че всяка вечер я гледаме с възхита.
Това е на път да се промени, като след броени часове NASA ще изстреля за първи път своята чисто нова тежка ракета Space Launch System (SLS), която ще тества както нея, така и космическия кораб Orion. Двете са насочени към Луната, като за първи път нашият естествен спътник ще бъде във фокуса на прожекторите от 1972 г. насам. Плановете на САЩ са до една година след това да бъдат възобновени полетите с астронавти до нея, а след седем да започне изграждането на първата постоянна база на Луната.
Новият проект носи името Artemis и е един от многото, които се подготвят по посока на естествения ни спътник. Само през тази година, Русия планира да възобнови старата съветска програма „Луна“ с изстрелване на сонда, която да се приземи на естествения ни спътник. Япония ще тества своя сонда, само че с ракета Falcon-9 на частната американска компания на SpaceX. Общо до края на 2022 г. са планирани 9 мисии до Луната, а още 8 през следващата 2023 г. Освен САЩ, Русия и Япония, поглед към нея отправят Великобритания, ОАЕ, Мексико, Индия, Нидерландия и много други. С други думи – новата космическа надпревара за Луната ще започне с изстрелването на мисията Artemis-I.
Богинята на лова и природата
Новата американска програма Artemis носи името на древногръцката богиня на лова и природата – Артемида. Началото ѝ е поставено през 2017 г. от администрацията на президента Доналд Тръмп. Въпреки, това голяма част от компонентите ѝ се разработват от години по-рано – космическият модул Orion е наследство от предходната инициатива Constellation, която е прекратена през 2010 г. Работата по ракетата SLS започва през 2011 г. и едва 11 години по-късно ще станем свидетели на първото ѝ изстрелване.
Самата програма си слага амбициозната дългосрочна цел да се изгради база на Луната. Тя трябва да се използва като преден пост в бъдещите и потенциални човешки мисии към Марс. Затова и компонентите са доста. Освен ракетата SLS и космическата капсула Orion, в нея са включени идеята за перманентна орбитална станция Gateway, втората свръхтежка ракета Starship и приземяващия се модул Human Landing System (HLS) на SpaceX и други подкрепящи компоненти, като лунния роувър Viper и пр.
Програмата има изключително амбициозен график – като още втората мисия се планира да бъде с хора на борда. Четирима астронавти ще излетят през май 2024 г. и ще направят прелитане покрай Луната. Третата мисия е планирана за 2025 г. и тогава освен влизане в орбита покрай естествени ни спътник се предвижда и кацане на повърхността от двама от астронавтите.
При четвъртата мисия заедно с приземяването на повърхността ще бъде изведен в лунна орбита и първия модул на станцията Gateway. Следващото изстрелване включва нова изследователска дейност, този път с лунния роувър LTV и доставка на втория модул за станцията, а трети е предвиден за шестата мисия. Последната трябва да бъде осъществена през 2028 г.
Мисиите след това реално поставят нова фаза на Artemis, като тогава NASA планира да започне изграждането на постоянната база на Луната. Първият модул за постоянно пребиваване е планиран за 2029 г., а следващите са фокусирани в неговата поддръжка и разширяване.
SLS – новият работен космически кон на САЩ
SLS е първата супер-тежка космическа ракета на САЩ от Saturn-V, с която Вашингтон приземиха човек на Луната. Тя ще има общо три версии – две по-леки (Block 1 и 1B), които ще носят по-малко полезен товар и една по-тежка (Block 2), която ще бъде основният работен кон в бъдещите мисии до изкуствения ни спътник. SLS разполага с два ускорителя, всеки с по пет двигателя с твърдо гориво. Block 1 и Block 1B използват такива останали от Space Shuttle програмата, която беше прекратена през 2004 г. Затова изстрелванията на SLS в тези конфигурации ще бъде ограничени до общо осем.
За третия и по-тежък Block 2 ще бъдат изготвени сравнително нови ускорители. Те ще са модифицирана вариация на друг прекратен проект – OmegA. Това са ракети, които трябваше да изстрелват най-секретните спътници на САЩ, но ѝ беше сложен край през 2020 г. С новите ускорители, SLS Block 2 ще увеличи с близо 30% полезния товар. За ниска околоземна орбита (LEO) той се увеличава от 95-105 тона (Block 1 и Block 1B) на 130 тона.
Основната ракета-носител също стъпва на добре отъпканата пътека на Space Shuttle програмата. В нея ще бъдат съхранявани значителна част от горивото за ускорителите, а след тяхното отделяне ще се включат четири от големите RS-25 двигатели. Те са наследство от совалките по Space Shuttle и първите четири полета ще изразходят всички складови наличности от 16 бройки от RS-25D версията. Следващите изстрелвания ще разчитат на обновения и подобрен вариант RS-25E.
Космическият кораб на Илон Мъск
Любопитното е, че за разлика от Apollo, САЩ този път активно ангажират два типа ракети, както и че втората е разработвана изцяло от частна инициатива. Става дума за свръхтежката ракета Starship на SpaceX, а другите модели на компанията – Falcon 9 и Falcon Heavy ще се използват за спомагателни мисии.
Компанията на Илон Мъск не само, че осигурява значителна част от поддържащите мисии, но и ще трябва да осигури капсулата за приземяване на Луната през 2024 г. Това е Humal Landing System (HLS) и е буквално версия на Starship специално създадена за този проект. През 2024 г. са планирани две демонстрационни изстрелвания – първото без екипаж, а второто с астронавти на борда. Starship HLS включва тежкия ускорител Booster 7 и големия космически модул. Въпросът е дали ще бъде готов и достатъчно надежден, след като новата голяма ракета на SpaceX имаше няколко неуспешни тестове и изстрелвания.
SpaceX също така ще подкрепи част от другите държави, които се включват в новата космическа надпревара. До края на 2022 г. са планирани три изстрелвания на Falcon 9, като едното подкрепя японската мисия към Луната, второто това на ОАЕ и отново на японците. Третото е част от усилията на NASA да изпрати роботизирани роувъри преди мисиите с хората.
Новата-стара руска „Луна“
Русия също заяви своите амбиции за достигане на Луната. Страната дава втори живот на старата съветска програма „Луна“, като дори запазва номерацията. Новата мисия носи името „Луна-25“, като последната по времто на СССР носеше номер 24. Тя е планирана за септември 2022 г., като ще се използва отново от съветско време ракета-носител „Союз“. Мисията ще включва изпращането на автоматична сонда, която да изследва повърхността на Луната. Засега другите изстрелвания са планирани за 2024 г. и 2025 г. и отново ще се използват ракетите „Союз“.
Москва също има амбицията да изгради постоянна база на Луната, но за разлика от Вашингтон, тя трябва да бъде роботизирана. СССР може да изгуби космическата надпревара за кацане на естествения ни спътник през Студената война, но разви много силно космическо ракетостроене. Русия изгуби част от инерцията и сега ѝ липсват свръхтежки ракети, които да извършват такива сложни мисии до Луната. Възможностите ѝ за самостоятелни разработки бяха поставени под въпрос след редица провали на модернизираната „Протон-М“.
Сега, Москва ще се опита да навакса с обявената наскоро „Енисей“. Нейното разработване започна през 2017 г., с първи стъпки по отношение на двигателите. Първите тестове и изстрелвания обаче се планират за след 2028 г. С което руснаците този път са с поне няколко стъпки назад спрямо руснаците. Другата голяма суперсила – Китай ще се включи в космическата надпревара за Луната през 2024 г.
Днешното изстрелване на мисията Artemis-I ще покаже позициите на САЩ в това ново състезание. То е както техническо и научно, толкова и геополитическо. Както добре е показала историята от Студената война. При успех, ще видим дали амбициозната програма на NASA ще продължи без пречка и дали руснаците или някой друг ще успее да навакса след това.https://www.youtube.com/watch?v=peV2lgH6jJQ
