Силициевата долина е нарицателно за успешни технологични и бизнес идеи. Световният дом на иновациите. Там се намират най-големите IT гиганти и повечето от тях са направили и първите си стъпки от тази област в Сан Франциско. Facebook, Apple, Microsoft, Google и Amazon диктуват глобалните правила и държат цели сектори в свои ръце.
Точно това е общото между тях – те разполагат с почти монополно положение в сегментите, в които оперират. В икономическата теория напълно свободния и нерегулиран пазар рано или късно се изражда в монопол или в най-добрия случай – в олигопол. Което означава, че една или няколко компании държат абсолютния контрол върху него. Стремежът на предприемачи и инвеститори в съвременната стартъп среда е именно това – не само максимален потенциал за растеж, но и постигане на монополно или олигополно положение.
Това е рецептата на Силициевата долина за изграждането на IT гиганти. Тя има своята цена, която не винаги остава на преден план, но развитието от последните няколко години започва да я изкарва на преден план. Такива са историите на Theranos, Uber, WeWork, Wildcard и др., като говорим за мултимилиардни инвестиции и компании с още по-зашеметяващи пазарни оценки.
От гореизброените, три имат нещо общо – те бяха горда част от портфолиото на инвестиционния гигант SoftBank. Компанията има опит със загуби от предходния технологичен балон – нейният основател Масайоши Сон изгуби 70 млрд. долара през 2001 г. Сега, ситуацията може да е сходна или дори по-лоша. Като SoftBank отчита загуба от 23 млрд. долара само за едно тримесечие. Бизнес моделът ѝ е огледало на този на Силициевата долина – предоставяне на космически суми на компании с единствената цел да станат монополисти в своя сектор.
Блиц растеж
Масайотоши Сон създава фондът Vision Fund през 2016 г. като част от конгломерата SoftBank. Той трябва да инвестира в иновативни компании и първоначално е планиран да разполага с 30 млрд. долара. Сон обаче вдигнал мизата на 100 млрд. долара, като заявил, че „животът е прекалено кратък да мислиш на дребно“, се посочва в обширен материал на Bloomberg по темата.
Стратегията е проста – предлагат се инвестиции на широко портфолио от компании, които имат известна степен на застъпване. Така, Сон може да инвестира в няколко компании в един сектор и после да ги окрупни – пример с Uber и китайския ѝ еквивалент Didi (която реално купи местното звено на американците). Подходът има и друг скрит замисъл, защото ако някой предприемач започне да се дърпа, SoftBank просто ще даде парите на конкуренцията.
Крайната цел е ясна – инжектират се огромни средства, такива, че дори дадена компания да не е монополист на пазара, тя да получи огромно предимства пред останалите. Защото ѝ се позволява години, а дори и десетилетия да оперира на загуба и същевременно да разширява дейността си с бързи темпове.
Подходът не е иновация на SoftBank, в Силициевата долина е познат под жаргонния термин „блицрастеж“ (Blitzscaling). Успешно е приложен от съоснователя на PayPal Питър Тийл, който реално стъпна на примери като Google и Facebook, които постигат монопол в своите сфери по сходен начин, но в рамките на близо 10 години. Целта на Blitzscaling-ът е да се съкратят сроковете няколко пъти, а след това инвестициите да се възвърнат неколкократно.
„Ключовите“ инвестиции
Първите и най-големи инвестиционни сделки на Vision Fund и SoftBank бяха през 2017 и 2018 г. Финансови инжекции получават Didi за 5.5 млрд. долара, Uber за 7.7 млрд. долара и WeWork за 4.4 млрд. долара. Те са подкрепени с редица по-малки инвестиции от по няколкостотин милиона долара, но горните са по-определящи. Като ние ще се фокусираме на Uber и WeWork, които си приличат по доста неща.
Двете компании отчитат големи загуби, бизнес моделът им може да се окаже непечеливш изобщо, както и имат проблематични основатели. Освен това те се опитват да изкривят точната си дейност и да я прикрият като изцяло технологична.
WeWork реално представлява споделено работно пространство и няма нищо общо с IT сектора, освен че част от клиентите му са оттам. Компанията привлича 4.4 млрд. долара и е подкрепена допълнително от още 2 млрд. долара през 2019 г. от SoftBank. В същата година на втората инвестиция, тя се опитва да излезе на борсата.
Документите ѝ обаче показват огромни загуби, раздути и неоправдани разходи и куп въпроси дали изобщо може да генерира някога печалба. Ситуацията е толкова зле, че компанията дори не успява да дебютира на борсата. Пандемията и затварянето на офисите, за малко да не фалира напълно WeWork, SoftBank прави немислимото и… налива още 9.5 млрд. долара. Сега обаче, тези суми започват да се отписват.
Uber предлага платформа за споделени пътувания, но също така шофьорите ѝ реално извършват таксиметрова дейност. При това, като се опитват да не попадат под стриктните регулации, с които тя е свързана. В рамките на няколко години, повечето щати в САЩ и основни пазари карат компанията да играе по правилата. Това обаче съсипва бизнес моделът ѝ, който е базиран на презумпцията, че регулациите ще се заобиколят. Uber осъзнават много добре, че реално оперират нелегално и влагат милиони от привлечените милиарди в опити за лобиране и промяна на законите. Технологията пък стана част от скандал на съоснователя Травис Каланик, че я е ползвал да следи и натиска журналисти, които пишат против компанията.
SoftBank инвестира и 900 млн. евро в германския финтех стартъп Wirecard. Компанията се оказа, че манипулира счетоводните си доклади, извършва мнима или на ръба на законите дейности. Последният удар е нанесен от независими одитори, които откриват 1.9 млрд. евро „дупка“ в приходите ѝ. Това е още една обещаваща инвестиция, която е отписана от портфолиото на японския инвеститор.
Сривът на SoftBank
Горните „перли“ в короната на SoftBank са донякъде компенсирани от цялостното добро представяне на технологичния сектор през 2021 г. и по-малките инвестиции. Реално, през този период портфолиото на Vision Fund генерира допълнителни 50 млрд. долара. Но, настоящата 2022 г. не е толкова благосклонна и достигаме до спукването на балона.
SoftBank отчита две поредни тримесечия на рекордни загуби. Последното такова е за споменатите 23 млрд. долара. Част от загубите при него са породени от обезценяването на японската йена, но 17 млрд. долара идват като отписани от Vision Fund. Последният допринася още 19 млрд. долара от предходното тримесечие. По данни на SoftBank целият ръст от 2021 г. е заличен през настоящата година. Инвестиционният фонд започва да се изтегля от някои стартъпи и продава акциите си.
Още грешните инвестиции в Uber и WeWork и някои отписвания карат, SoftBank да се опита да продаде ARM – водещият дизайнер на мобилни процесори в света. Nvidia трябваше да купи британската компания срещу 40 млрд. долара, което щеше да е 25% възвращаемост на японския консорциум. Сделката предизвика силни опасения за опасна консолидация на пазара на процесори и регулаторите на няколко континента започнаха разследвания. След почти година в безтегловност тя пропада, а SoftBank най-вероятно ще се опита да пусне ARM през борсата. Средствата от трансакцията можеха да компенсират част от загубите от началото на годината, но и този вариант пропадна.
Сривът на SoftBank може да помогне на Силициевата долина да избяга от своята практика за „блицрастеж“. При който се наливат огромни суми за разширяване, без да е доказан бизнес модела, с натрупване на огромни загуби с цел монополизиране на дадена ниша. Дали SoftBank, а и самата Силициева долина ще се поучат от този урок – това е друг въпрос.