В типичния си дуалистичен стил, България продължава да изостава в масовото използване на дигитални разплащания. От друга страна, държавата ни разполага с една от най-добре развитите POS мрежи за безконтактни трансакции. Отделно има стабилна група от потребители, които са отворени за иновации в тази сфера.
Всичко това води до това, че технологичния напредък в страната във финансовия сектор да е фокусиран основно около безконтактните разплащания. Въпреки това, доста българи все още разчитат на плащанията в брой и държат определени количества в кеш. Онлайн разплащанията все още са нисък дял и те съвпадат доста с наличието и употребата на мобилни портфейли.
Това са резултатите от задълбоченото проучване на картовата компания Mastercard. То се провежда в седем държави от региона на Централна и Южна Европа. Освен България, в него попадат още Австрия, Унгария, Хърватска, Гърция, Сърбия и Румъния.
Къща от карти
Изследването показва, че страната ни вече не само е възприела масово употребата на дебитни и кредитни карти. Но и голяма част от тях са безконтактни – 84% от всички 7.2 млн. пластики са с такава функционалност. По-важният аспект са POS терминалите. В България има 125 хил. такива устройства, като 99% от тях имат възможност да приемат безконтактни разплащания. Това създава идеални условия този тип трансакции да се наложат по-масово.
Изненади няма при разбивката на типове банкови карти. Българите предпочитат дебитните пластики, които са в съотношение 6:1 спрямо кредитните. Проникването им е високо, като се падат по 1.5 карти на човек спрямо населението над 15 години.
Операциите през банкомат (ATM) намаляват, като съотношение с трансакциите през POS терминал. За 2021 г. се очаква да бъдат 34% към 66% съответно. Това се дължи най-вече на популяризацията на безконтактните разплащания. За българите това е най-лесният и удобен начин за финансова трансакция, особено при покупки. Отделно, почти всеки българин (94%) знаят за тази функционалност, а 84% са извършвали безконтактно разплащане. От Mastercard не уточняват колко често го правят потребителите.
Крал кеш срещу онлайн разплащания
Нещата не са толкова позитивни, когато вкараме парите в брой. Това е видно особено в това как се предоставят заплатите и как се използват. Едва 54% получават пълния размер от доходите си по банков път, а още 27% получават само част от възнаграждението си по този начин. Едва 8% признават, че получават всичко „на ръка“ в брой, а 11% не дават отговор. Друг ключов момент е, че от всички тези които получават част или пълната си заплата по банка, 41% теглят поне половината от нея в кеш.
Лошата е, че все още българите смятат плащанията в брой за най-сигурни, спрямо безконтактните или тези онлайн. Това е и другата притеснителна тенденция – едва 31% пазаруват по електронен път. От тях 58% предпочитат наложния платеж, който отново включва основно такова в кеш.
България от години изостава в електронното пазаруване и в онлайн разплащанията в Европа, както е видно в индекса за дигитализация DESI на Европейския съюз. Изследването на Mastercard също така поставя страната ни на предпоследно място в тяхното изследване на дигиталните разплащания, като само Сърбия е след нас от осемте изследвани държави.
В България обаче се наблюдават и някои позитивни тенденции при развитието не само на физическата, но и на дигиталната инфраструктура. Например, че всички банки предлагат онлайн банкиране с отворен API. Все повече институции, включително и мобилни оператори, предлагат мобилни портфейли. Така, предлагане за момента има, въпросът е търсенето и потреблението. Същото важи и за наличните носими устройства, които предлагат изцяло мобилно и електронно разплащане.
