Все още се чудим дали изкуственият интелект и роботите ще ни заменят в работата или ще ни поробят. В същия момент, забравяме, че вече много неща се доминират от автоматизираните системи. Например, че около 40% от интернет трафика е генериран от такива – популярни повече като ботове. Както и, че от също вече много време, онлайн маркетинг агенциите предлагат фалшив трафик за „напомпване“ на резултатите пред рекламодателите или пред клиентите.
В рамките на месец се развиват две дела свързани с ботове. Единият е мегаспорът между Twitter и Илон Мъск, като залогът там е сделката за 46 млрд. долара между милиардера и социалната мрежа. Вторият е за изграждането на фалшива мрежа за трафик, която да надува резултатите на рекламни агенции. И докато чакаме това между Twitter и Мъск, то другото дело вече има движение и присъда за 7 млн. долара щети. Сред пострадалите е щатският вестник New York Times, както и компанията за продукти за домашни любимци Purina.
Проблемът е, че това се доказва доста трудно, понякога дори е невъзможно да се измери и локализира прецизно. Това ще се усети особено силно в спора между Twitter и Мъск. В другото дело, което ще разгледаме по-долу, са намесени вътрешни хора, които помагат да се разкрие схемата, иначе това би било изключително тежка задача. Освен това има и различни видове ботове – условно разделени на добри и лоши. Без първите, интернет няма да може да функционира.
Руската мрежа…
Александър Жуков е 41-годишен руснак, който основава дигиталната агенция за онлайн реклами Media Methane. Той е поредният посредник във веригата на този бранш – други рекламни компании му дават проекти да пуска промоции по различни сайтове. Жуков не признава фразата „органичен трафик“, поне не и в буквалния ѝ смисъл.
Вместо това създава цялостна мрежа от фалшиви сайтове, по данните на обвинението – над 6 хил. Те са допълнени от още 2 хил. сървъра и над 650 хил. IP адреса, които допълнително генерират изкуствен трафик. Автоматизирани, ролята на последните е да имитират човешка дейност – скролване с мишка, натискане на бутони и пр. Казано на съвременен жаргонен език – създал е система от ботове и фалшиви сайтове.
Тази мрежа е захранвана с рекламите от клиентите, които са зареждани по фалшивите сайтове. Трафикът към тях пък е генериран от ботовете. Самите банери обикновено имат собствен проследяващ код, който отчита посещенията.
… от България
Разследването отнема години на властите в Ню Йорк. Жуков сам си лепва прякорът „Краля на измамата“. В почти всички случаи е имало вътрешен човек или теч на информация, с който се разплита схемата му. Александър Жуков се оказва, че живее в България. След като разследването напредва, той е осъден на първа инстанция на седем години затвор. Щатските власти настояват за неговата екстрадиция и молбата им е удовлетворена през лятото на 2021 г.
Присъдата му след това е вдигната на 10 години затвор. Това е може би най-голямото дело за генериране на фалшив трафик до момента. Особено, когато става дума за налагането на ефективна присъда. Екстрадицията също така показва, че подобни престъпления няма да се толерират, дори и нарушителите да не се намират на територията на САЩ.
Има друг елемент – в делото като потърпевш се посочва New York Times. Точно по какъв начин, световноизвестното издание се намесва в схемата на Жуков няма коментар или информация. Предвид факта, че първата съдебна инстанция е регионалния съд в Бруклин, е възможно медията да е инициирала делото. Както и да е предоставила значителна вътрешна информация.
Ролята на ботовете
Защо предполагаме толкова уверено? Защото доказването на фалшив трафик е доста трудна задача. Особено ако е направено качествено. Ако се използват сървъри, откъдето е малко вероятно даден сайт да генерира посещения или едни и същи IP адреси и компютри – тогава се хваща лесно. Жуков действа с 6 000 сайта, 2 000 сървъра и 650 хил. IP адреса. Тази мрежа му позволява да генерира трафик, който дори при силно обстоен анализ да мине за „органичен“ и „естествен“.
С други думи – за доказването на подобни действия трябва да имате клиент, който ги ползва или най-малкото вътрешен човек в компанията, която ги предоставя. Според данни на Imperva за 2021 г. между 30% и 50% от интернет трафика в някои от най-големите пазари по света е съставен от ботове. Тези данни циркулират от няколко години в глобалната мрежа и непрекъснато се „забравят“ или игнорират от експертите.
Компанията ги дели на два типа – добри и лоши. Добрите ботове понякога са необходими за функционирането на интернет, който го познаваме. Google използва такива системи, за да може да индексира сайтовете, както и да води статистиките в своята Analytics платформа. Има редица други ботове, които също са полезни за цялостната онлайн екосистема.
Лошите ботове може в най-добрия случай да имитират човешки трафик. Да повдигнат интереса към даден сайт, страница в социалните мрежи или др. В най-лошия те може да са част от голяма кибератака, която да цели завземането на даден уебсайт или пък инфраструктурата им да се използва за DDoS атаки, при които се блокира работата на определени домейни с претоварването на сървърите.
Мъск и Twitter
Илон Мъск повдига проблемът с ботовете в Twitter след като обяви, че придобива социалната мрежа. Според него, фалшивите профили в платформата надвишават значително обявените 5% от компанията. Проблемът е, че и двете страни не предоставят достатъчно убедителни данни в защита на своята теза. Само след броени дни, те ще влязат в съдебна зала, където ще се опитат да решат кой е крив и кой е прав. Важното на това дело е, че може да излязат интересни данни за Twitter.
Лошата новина е, че най-вероятно няма да може да се докаже точно колко са фалшивите профили. Някои може да са на истински хора, но с ниска активност, други да са на ботове, които имитират много добре човешкото поведение или да са част от сложна мрежа като тази на Жуков. Най-вероятният изход от това дело ще бъде извънсъдебно споразумение межди двете страни. Като Мъск ще използва съдът, за да се опита да свали цената на Twitter за сделката. С колко – ще разберем до няколко седмици.
