С навлизането на българския бизнесмен Спас Русев като нов собственик в „Булсатком“ доведе до въпроси дали това ще бъде с користна или безкористна цел. Не от гледна точка на печалба, а по-скоро от това дали няма да послужи като „троянски кон“ в полза на един от преките си конкуренти – „Виваком“. Все пак, бизнесменът беше години наред най-голям акционер, а до съвсем скоро и част от надзорния съвет на телекома.
От финансовия отчет на United Group за деветмесечието излиза интересен детайл, който разкрива какъв е бил плана. Оказва се, че цялата група отпуска заем на Спас Русев, с който да придобие „Булсатком“. Условията на кредита са, след това сателитният оператор да предаде цялата си инфраструктура на „Виваком“. След което основната част от нея да бъде давана на лизинг за ползване. Финансовият отчет на United Group е достъпен само за инвеститори, като новината за съдържанието му беше съобщена от вестник „Капитал“ през собствени източници.
По този начин „Булсатком“ се превръща на практика във „виртуален оператор“ на фиксирани услуги. Като цялата инфраструктура, която ще ползва ще е чужда и предоставена под наем. Ако за сателитните операции това е нещо нормално, то е доста рядко срещано при кабелния интернет и телевизия.
Това поставя няколко ключови въпроса – най-малкото дали ще е икономически изгодно за „Булсатком“. По-ключовият е, че по този начин два от трите най-големи играча на фиксирания пазар в България са поставени в зависимост. Или по-точно „Булсатком“ е поставен „на колене“ спрямо „Виваком“.
Дяволският кредит
United Group се съгласява да отпусне кредит от 126.5 млн. евро на люксембургското дружество Viva Corporate на Спас Русев. Същото придобива „Булсатком“ през септември 2022 г., което се предполага, че е същата сума от 126.5 млн. евро. Заемът е за една година с 5% лихва на година, с което стойността му става 132.8 млн. евро. Още по-интересното е, че падежът на кредита е септември 2022 г. или точно периода в който сделката между Русев и „Булсатком“ беше финализирана. С други думи – прехвърлянето на инфраструктурата на сателитния оператор също вече е трябвало да приключи.
От заема 90 млн. евро ще бъдат под формата на продажба на инфраструктурата на „Булсатком“ към „Виваком“. Общо 148 мобилни базови станции са оценени на 3 млн. евро, а оптичната мрежа е за 87 млн. евро, пише още „Капитал“. В самия отчет конкретната разбивка не е предоставена. Останалите средства ще бъдат погасени от Спас Русев чрез кредит от други финансови институции.
United Group коментират за „Капитал“, че прехвърлянето на мобилните базови станции вече е завършено и не подлежи на регулаторно одобрение. 4G мрежата на „Булсатком“ беше актив, който в един момент се превърна в пасив за компанията. След преструктурирането и няколко спора за собствеността на оператора, новият главен изпълнителен директор Станислав Георгиев коментира пред TechTrends миналата година, че може да я монетизира, като я отдава под наем. Спас Русев направи само първата част и то чрез кредит.
За оптичната инфраструктура ситуацията ще бъде по-сложна. Там „Булсатком“ има по-силно пазарно присъствие, особено в София. Въпреки това, телеком групата планира да поиска официално становище от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Все още Спас Русев не е подал такова за одобрението на сделката с „Булсатком“. С излизането си от борда на директорите на „Виваком“, може такова да не е необходимо, ако следваме предишни тълкувания на закона. Но продажбата на инфраструктурата срещу пари, за да бъде придобит сателитния оператор, може да наклони везните в друга посока.
Конкуренция под въпрос
Шансовете от чисто легална гледна точка всичко да е изрядно все пак са големи. Отдалеч изглежда, че взаимоотношенията между „Виваком“ и „Булсатком“ могат да се определят като „чисто търговски“. Проблемът е, че с предоставянето и даването на лизинг на оптичната мрежа може да се използва като лост за влияние от по-големия оператор към по-малкия. Което поставя в скрита зависимост „Булсатком“ спрямо „Виваком“ и под въпрос доколко лоялни конкуренти ще са.
Това е ключово, защото двете компании са сред лидерите на фиксирани услуги в страната. Третият играч е „А1 България“. Данните за 2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) показват, че „Булсатком“ е лидер при платената телевизия с 648 хил. абоната и 31.3% дял. Следван плътно от „Виваком“ с 626 хил. потребителя и 30.2% дял и „А1 България“ с 525 хил. и 25.3% съответно. При домашния интернет ситуацията е малко по-различна – там лидер е „Виваком“ с 31.4% пазарен дял, следван от „А1 България“ с 26.9% и след това е „Булсатком“ с едва 7.6%.
Проблемите са при платената телевизия, защото двете компании формират малко над 60% от целия пазар. Добрата новина е, че „Булсатком“ е основно сателитен оператор и връзката му от орбита не зависи от благоразположението на „Виваком“. Лошата е, че останалата му инфраструктура вече е в чужди ръце.
Двата основни конкурента на „Виваком“ – „Йетел“ и „А1 България“ обявяват публично пред „Капитал“, че ще реагират и сезират регулаторите. Според първата компания, изповядана по този начин сделката между Спас Русев и „Булсатком“ може да окаже влияние на пазара. От „А1 България“ също коментират в тази насока, че „при потенциална концентрация между двете компании ще има негативно отношение спрямо конкуренцията“.
Крайните ефекти
От реакцията на двата конкурентни телекома може да заключим, че те разглеждат сделката по-скоро като „скрито“ придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“. На практика това не е точно така и ще видим дали КЗК ще прецени същото. Шансовете са по-скоро регулаторът да не види проблем или пряка заплаха за конкуренцията. Но в правомощията на КЗК са също така да постави и условия при които предоставената инфраструктура да се използва.
В по-малко вероятния сценарий е регулаторът да се сезира и да разгледа сделката между Спас Русев и „Булсатком“. Като към нея да се добави контекстът с предоставения заем от United Group. За момента, регулаторът е благоразположен към „Виваком“ след като одобри повечето сделки на телекома с по-малки регионални оператори.
Във всички случаи, хипотезата, че Спас Русев ще бъде „троянски кон“ на един от най-големите телекоми в „Булсатком“ се потвърди. Както и, че сателитният оператор ще бъде разделен постепенно от основните си конкуренти.
