На прага сме на Петата индустриална революция, докато Четвъртата все още се разгръща. Като тя ще е свързана с последните развития в технологиите за изкуствен интелект (AI) и очакваното масово разгръщане през следващите години. Това поставя България на кръстопът. Защото софтуерната индустрия у нас е на световно ниво, но дигитализацията на българската икономика и институции изостава значително. Което може да изстреля страната ни сред най-иновативните сили в света или да ни пратят при най-изостаналите. За този вододел предупреди Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) при представянето на своя ежегоден доклад.
Конкретно, софтуерната индустрия в България запазва силния си растеж през 2022 г. и дори завишава амбициите си да се превърне в една от най-големите икономически сектори през следващите пет години. Опасенията за недостига на кадри остават и са една от най-големите спирачки в бранша. Българските компании остават позитивни и не очакват големите съкращения сред IT гигантите по света да им окажат подобен ефект. Едно наум остава факта, че родните дружества работят основно за износ и глобалните тенденции ще им повлияят в един момент.
Браншовата организация подчерта още няколко неща. Целият ICT сектор в България скоро ще съставлява един от най-големите в икономиката на страната, като до пет години може да стане дори и водещ.
Призив за цялостна дигитализация
Интересни предупреждения отправи Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ, относно технологичните тенденции и как те може да повлияят на световната икономика и развитие през следващите години. Те са свързани с последните пробиви в рамките на алгоритмите за изкуствен интелект (AI). Той описва част от развитията през 2022 г. и тези които предстоят като фундаментални и дори част от „Петата индустриална революция“. Това е препратка от водещото мнение, че автоматизацията и свръхсвързаността ще доведат до Четвърта такава.
„Някои компании си мислят, че могат да се включат или не в Индустрия 4.0, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“ Доброслав Димитров, Imperia Online
„Някои компании си мислят, че могат да се включат или не в Индустрия 4.0, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“ Доброслав Димитров, Imperia Online„Няма такова нещо като Индустрия 4.0 – има Четвърта индустриална революция“, заяви Доброслав Димитров при представянето на доклада. „Някои компании си мислят, че могат да се включат или не, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“, допълни той.
Аргументът му е, че Петата индустриална революция „чука на вратата“ и това са пробивите в AI сегмента. Те също ще трансформират начина ни на работа и процесите ще са съпоставими с процесите от 90-те години, когато дигитализацията и навлизането на интернет започнаха да навлизат масово.
Тези процеси са изключително важни за развитието на България. Защото от една страна, софтуерната индустрия в страната е на най-високо световно ниво. От друга, държавата ни като публична и бизнес дигитализация е на последно място в Европейския съюз (ЕС). Димитров коментира, че България може да се възползва от трансформационните процеси и така страната ни да стане водеща при тях. Но и съществува опасността да изостане значително ако пропусне този шанс.
„Българската IT индустрия е от световна класа, но в същото време икономиката ни е на последно място по дигитализация в ЕС“, коментира Димитров. „Има огромна бездна, която трябва да стопим, за да може сме конкурентноспособни. Ако не се обединим има огромна заплаха да изостанем значително“, предупреди той.
Силен растеж
Софтуерната индустрия отчита растеж от 26.5% на годишна база през 2021 г., а през настоящата прогнозата е той да се запази в рамките на 25.9%. Финансовото изражение за 2022 г. е приходите да са около 7.34 млрд. лева. Според Доброслав Димитров коментира, че тези данни са дори консервативни и има вероятност ръстът на сектора да надмине 30% на годишна база.
Секторът вече съставлява 4.5% от Брутния вътрешен продукт на страната (БВП). В рамките на 11 години делът на софтуерната индустрия в българската икономика се увеличава над четири пъти.
Заетите в сектора са около 50 хил. души, като на годишна база нарастват с около 5 хил. специалиста. Именно, наличието на подготвени кадри ще е основният фактор за потенциала на растеж на софтуерната индустрия. Тази теза е подчертавана многократно през годините, както от БАСКОМ, така и от други браншови организации, като Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).
Двете си сътрудничат в различни области, като например при подобряване на регулациите на т.нар. „сини карти“ – разрешителни за работа на квалифицирани специалисти от чужбина. Както и при различни образователни реформи, инициативи и партньорства.
Продължаващи оптимизъм и проблеми
БАСКОМ запазва позитивната перспектива за развитието на бранша. В рамките на пет години софтуерната индустрия очаква да удвои своите приходи и те да надхвърлят 15 млрд. лева. Служителите да се увеличат до малко над 79 хил. души и да се създадат около 34 хил. нови работни места.
Ситуацията с набирането на кадрите продължава да е основният проблем за софтуерните компании. Според Филип Мутафис, член на борда на БАСКОМ, за да се запълнят тези нови 34 хил. работни места, трябва да се добавят по 5-6 хил. души всяка година, а през 2026 г. новите попълнения да са 9 хил. Проблемът е, че в момента университетите генерират около 2 800 кадри, специализирани в IT сектора.
Мутафис е на мнение, че трябва да се засили създаването на таланти, които да могат да бъдат интегрирани в софтуерната индустрия, за да може да се продължат високите темпове на растеж. Интересно е да се отбележи, че според анкетата на БАСКОМ, нейните членове смятат, че коронавирус пандемията е била изключително позитивна за сектора. Това се дължи на факта, че тя наложи по-бърза и ударна дигитализация на редица бизнеси, което създаде повече работа на българските IT компании.
