Върховният административен съд (ВАС) върна за повторно разглеждане от регулатора сделката между „Виваком“ и „Нетуъркс-България“ (NetWorks Bulgaria). Тя е в комплект с още две дружества – „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктура“. Решението на ВАС де факто блокира придобиванията, а в мотивите си критикува остро Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), че е извадила фактите за пазара, но не е направила пълноценен анализ. Както и не е взела предвид опасенията на ресорния регулатор – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), за потенциална концентрация при пазара на едро при фиксираните услуги.
Решението на ВАС рестартира процеса по одобряване на сделката, както и поставя под голям въпрос, дали тя ще бъде финализирана. Освен това, то е окончателно и не подлежи на обжалване, въпреки че е разгледано от тричленен състав на ВАС. С подобно решение излизат магистратите и на първа инстанция – Административния съд в София.
Това е първата голяма бариера, която съдебната система издига пред „Виваком“ и нейните опити за по-голяма консолидация в сферата на фиксираните услуги. Телекомът вече придоби редица регионални конкуренти, като софийските „Нет 1“ и „КомНет София“ и пловдивската N3. Част от растежа на компанията при фиксираните ѝ абонати (но и на разходите ѝ) за първите девет месеца на 2022 г. се дължат именно на интеграцията на новите компании.
Сериозните сигнали за концентрация
За първи път съдът на последна инстанция изразява опасения за концентрация на българския телеком пазар. Развитията в сектора от последните две-три години показват поетапно елиминиране на конкуренцията в мобилния сегмент и възобновени опити за консолидация при фиксирания. „Виваком“ е основната движеща сила при последната тенденция след поредица от сделки с малки оператори. Нейният собственик United Group също така придоби и една от най-големите медийни групи „Нова Броудкастинг“, заедно с няколко по-малки.
Проблемите, които виждат магистратите от ВАС са, че КЗК е разгледала различните сделки на „Виваком“ поотделно, без да се съобрази с техния кумулативен ефект на пазара. И ако първите вече са одобрени и финализирани, то за следващите трябва да се направи по-обстоен анализ и как вече компанията влияе на конкуренцията. Именно с такива препоръки, ВАС връщат за преразглеждане на придобиването на антимонополния регулатор.
Вторият проблем също е съществен – висшите магистрати приемат решението на софийския съд, че КЗК не е взела предвид становището на КРС за потенциална концентрация. Телеком регулаторът изрази опасения, че може да се накърни конкуренцията при пазара на едро на фиксирани услуги. Тази теза присъства не само при производството на КЗК за „Нетуъркс-България“, но и в преходния низ от сделки – тези за „Нет 1“, „КомНет София“ и N3.
Първият отпор
Решението на съда може и да се разглежда и като първата победа на конкурент на „Виваком“ в опит да спре прекаленото ѝ окрупняване. Жалбите са подадени от „Йетел“ (преди това „Теленор“), които бяха и сред най-големите критици на сделката в становищата си към КЗК. Следващата голяма битка се очертава да е споразумението между Спас Русев, „Виваком“ и „Булсатком“. Според него, бизнесменът е взел заем от United Group (собственикът на водещия телеком) за придобиването на сателитния оператор в замяна на мрежата на първия.
Двата други водещи телекома изразиха косвено тезата, че това може да се разглежда като „скрито“ придобиване на „Булсатком“. Както и дадоха заявки, че са готови да дадат отпор на тази сделка при преминаването ѝ в КЗК или след това в съда.
„Виваком“ вече усеща ефектите на първите придобивания. За първите девет месеца на 2022 г., компанията увеличава своите потребители на платена ТВ с 12% до 470 хил. абоната. Тези на домашен интернет нарастват с 4% до 602 хил. Цялостните приходи на „Виваком“ са в унисон с темповете, които останалите два телекома обявиха от началото на годината.
