Войната на розите в „Булсатком“: Пълна телеком ескалация

Битка за надмощие вътре в „Булсатком“ беше спечелена от бизнесмена Спас Русев през септември, това обаче не сложи край на сагата със сателитния оператор. Оказа се, че българският предприемач влиза в ролята на „троянски кон“ и е постигнал договорка за продажбата на мрежовото оборудване на компанията на водещия телеком „Виваком“. Последният вече разбуни духовете след като активира нова вълна на консолидация в сектора и придоби редица по-малки кабелни оператора. В същия момент, конкуренцията на пазара се редуцира – с нейното де факто елиминиране при мобилните услуги и окрупняване при фиксираните.

Определената борба за надмощие в „Булсатком“, като „война на розите“ от TechTrends вече придобива съвсем нови измерения. Вкарването на „Виваком“ в уравнението заплашва баланса на силите между водещите три играча. Затова другите два в лицето на „А1 България“ и „Йеттел“ влизат в борбата. Те подават сигнали в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разгледат в детайли параметрите на сделките. Антимонополният регулатор излиза на 22 декември с решение, че ще започне разследване.

Това се случва само 2 дни след като Върховният административен съд (ВАС) върна одобряването на част от консолидационните сделки на „Виваком“ обратно на регулатора. Сега в ръцете на КЗК ще са две ключови за телекома решения – придобиването на оператори в Северозападна и Северна България и в намирането на свързаност между компанията и „Булсатком“. По този начин, „Войната на розите“ прераства в истински и пълномащабен конфликт за надмощие между трите водещи компании в сектора.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

Двойната атака

Първият залп идва от „Йеттел“, които подават сигнал в КЗК в първите дни на декември. Малко след това излиза в публичното пространство информацията за обвързаността между Спас Русев, „Виваком“ и новопридобитият „Булсатком“. Бизнесменът купува сателитния оператор чрез заем отпуснат от собственика на първата компания – United Group. Той от своя страна е обезпечен с мобилната и фиксирана инфраструктура на „Булсатком“. Втората компания след това може да я използва, но на лизинг. От „Йеттел“ смятат, че по този начин „Виваком“ ще получат възможност да влияят върху решенията взимани от страна на сателитния оператор.

В средата на декември идва и втория залп. Подобен сигнал е подаден и от „А1 България“. Компанията смята, че има опасения за потенциална концентрация и е настояват КЗК да извърши анализ и оценка за влиянието на пазара на сделката между „Булсатком“ и Спас Русев (чрез компанията Viva Corporate). Двата сигнала, в комбинация с медийните публикации, карат КЗК да реши да анализира придобиването. Регулаторът коментира, че има вероятност да става дума за концентрация и трябва да се разгледа.

„А1 България“ и „Йетел“ обявиха своите намерения да оспорят сделката между Спас Русев и „Булсатком“ още в началото на декември, когато бяха осветени детайлите по заема. Този ход е логичен, особено предвид решението на ВАС за преразглеждане на последните придобивания на малки оператора от „Виваком“.

Продължение на „Параграф 22“

В същия момент, КЗК коментира, че не е постъпвало уведомление за одобрение на сделката между „Булсатком“ и Спас Русев. Двете страни се опитват да се възползват от вратичката в закона, според която ако финансов инвеститор придобива дадена компания и първият не участва в съответния пазар, няма нужда да се разглежда за концентрация. Ситуацията на сателитния оператор е такава, че всъщност това разследване може да разплете създадения за тях „Параграф 22“ от началото на 2022 г.

„Булсатком“ вече има едно главоболие по тази точка. Административния съд София-Област (САС) от януари на 2022 г. обяви, че КЗК трябва да разгледа предходната сделка за промяната на структурата на сателитния оператор от 2019 г. По това време обаче комисията е поставена в ситуация на „Параграф 22“. За да може да започне подобно разследване, антимонополният орган първо трябва да обяви сделката между Спас Русев и „Булсатком“ променя конкурентната среда на телеком пазара.

Настоящото разследване на КЗК трябва да постанови точно това. С което може да се нулира не само сделката между „Виваком“ и „Булсатком“, както и това със Спас Русев, но и предходното при което е променен контрола на компанията от инвеститорите. То датира от 2019 г. и е в центъра на спора между единия съосновател на сателитния оператор Пламен Генчев и финансовите инвеститори. Което реално формира „войната на розите“.

Пръв сред равни

Всички тези усилия имат една цел – да запазят някакъв паритет между големите три телекома. Или съответно да го развалят. „Виваком“ придоби няколко по-малки локални доставчика на ТВ и интернет. Половината от сделките вече са одобрени и компаниите са интегрирани. КЗК одобри останалите, но Върховният административен съд (ВАС) ги върна за преразглеждане.

Причините са, че чрез консолидацията на мрежите на тези оператори, „Виваком“ може да получи доминираща позиция на пазар на едро на интернет. Ситуацията се утежнява допълнително, като покрай сделката със Спас Русев, компанията придобива и мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Което кара двата ѝ основни конкурента да оспорят и да се опитат да предотвратят този сценарий.

Двете сделки – тази със сателитния оператор и с придобитите доставчици са малко или много взаимосвързани. Което може да натежи в последващите решения на КЗК след анализирането им. Отделно, случаят с „Булсатком“ ще трябва да разплете и напълно сагата със собствеността му. Проблемът е, че колкото повече се проточва развръзката – толкова повече се отслабва сателитния оператор. А той е последният голям независим конкурент на пазара за фиксирани услуги в страната.