Един дългогодишен спор за ролята на интернет е на път да приключи. Дали глобалната мрежа се използва за споделяне или за продаване. Двете тези дълги години се противопоставят, като най-големият защитник на втората бе легендарния Стив Джобс. Колко повече време минаваше, толкова повече позицията на съоснователя на Apple тежеше на мястото си, дори и след неговата кончина.
Интернет гигантите като цяло се опитаха да запазят баланса между двете. Основният онлайн бизнес модел в продължения на две десетилетия беше сравнително прост – потребителите получават безплатно повечето услуги, а компаниите използваха данните им за продажба на реклама. Той беше в основата на успеха на IT гигантите, като Facebook и Google. Първата се заричаше, че социалната мрежа винаги ще е безплатна, а втората, че няма да показва банери на заглавната си страница.
Всичко това вече се променя и все повече компании залагат на популярния от мобилните и браузър игри – Freemium модел. В него само част от услугите са безплатни, а останалите са платени – било то с преки плащания или с абонамент. Последната опция става все по-популярна, както в гейм индустрията, така и в технологичната. Това е и бизнес моделът към който ще се стреми целия сектор като цяло. Тенденция, която започна да се проявява все по-масово особено през изминалата 2022 г.
Абонаментът – новата алфа и омега
Двете основните посоки на развитие на технологичните гиганти за момента се очертават в развитието на супер приложения и налагането на платени абонаменти чрез т.нар. Freemium модел. Докато първото все още е химера в Западния свят и за момента работи ефективно само на някои азиатски пазари, то второто има доста по-големи шансове за разгръщане. Концепцията е проста – най-базовите услуги ще са безплатни, но за редица други функционалности потребителите ще трябва да плащат месечна или годишна такса.
Предвид факта, че досега технологичните гиганти се бяха разделили на два лагера. Първият е вече споменатият безплатен, а вторият – консервативен, който предлага продуктите си срещу заплащане. Преминаването към новия Freemium модел ще накара едните да затворят част от услугите си, а другите – да отворят част от тях. Последните го направиха най-вече движени от дългогодишния успех на компании като Google и Facebook.
Абонаментът в момента е най-предпочитаният начин за таксуване на потребителите. Наложен сред масовите потребители най-вече от стрийминг компаниите, той се оказва все по-лесен и достъпен начин за извличане на дългосрочна стойност. Microsoft премина към него с облачния си Office 365 от няколко години.
Голямата промяна
Докато тази трансформация към абонаментен модел се случва от няколко години, то през последната и през следващите има шанс да я видим развърната доста по-мащабно. Това ще стане ако основните интернет компании решат да преминат към него. Почти веднага, след като придоби Twitter, милиардерът Илон Мъск възложи на служителите да преработят премиум плана Twitter Blue. Той трябва да включва значката за автентичен профил и различни допълнителни функционалности.
Визията на технологичния предприемач е постепенно, абонаментният план Blue да се превърне в основен източник на приходи за компанията. Както и в него да се концентрират все повече възможности и функционалности. В момента Twitter е зависим почти изцяло от рекламодателите и Илон Мъск е поставен в тежката ситуация да се опитва да ги убеди, че социалната мрежа се управлява добре под негово ръководство.
Както Twitter вече „повлича крак“ и ще се развива все повече към Freemium модела, Meta също ще се замисля все повече в тази посока. Дали технологичният гигант ще избере подобна стратегия все още е доста неясно. Но ако го направи, в портфолиото му са две от най-мощните социални мрежи – Facebook и Instagram. TikTok също се въздържа от подобна практика, но китайската компания може да направи друго. Да предостави абонаментна функция за създателите на съдържание и съответно да взима комисионна от таксата.
Google също засилва абонаментните си услуги, макар и не тези пряко зависими от търсачката ѝ. Засега, най-големите усилия на компанията са в допълнителна монетизация на YouTube, чрез нейния месечен Premium вариант. Той изключва напълно рекламите, позволява сваляне на клиповете и достъп до специална секция с музика.
Все по-голямото разширяване на възможностите на YouTube Premium може в един момент да доведе до пренасянето на практиките и в другите услуги на Google. Особено предвид факта, че това перо вече съставлява приблизително около една пета от общите ѝ приходи.
Причините и последствията
Всичко това не идва без причина. Интернет гигантите бяха подложени на различни атаки относно прекомерното използване на лична информация на потребителите и продажбата ѝ на рекламодатели. Това наложи редица регулации, както в Европейския съюз (ЕС), така и в САЩ и дори други региони.
Примката на правилата се затяга все повече и технологичните компании се оглеждат за различни и алтернативни методи за монетизация на техните услуги. Freemium моделът дава някакъв компромис между платеното и безплатното, а абонаментът – стабилен паричен поток и достъпност за потребителите. В същият момент, чрез него се слага край на пълната зависимост от онлайн реклами, безразборното и агресивно събиране на всякаква лична информация.
На пръв поглед изглежда, че това е перфектната ситуация, в която клиентите получават както свободни услуги, така и ако искат повече екстри могат да си доплатят. Основното последствие от все по-голямото налагане на Freemium модела е, че все повече елементи от безплатния интернет ще се затварят зад платени стени. Второто е, че рекламата ще намали своята тежест в онлайн пространството. Третото е, че в един момент абонаментният план просто ще спре да работи за повечето компании.
Доза скептицизъм
На база на горната логика може да извлечем и няколко тези, които гледат скептично на идеята за пълното налагане на Freemium модела в технологичния свят. Първата е, че той може да се окаже труден за прилагане при някои компании. Особено при тези, чиито потребители са свикнали всичко да им е безплатно. Тук най-вече може да говорим за Facebook, като социалната мрежа има проблеми със задържането на вниманието на хората и в момента. Отделно, компанията беше дала обещанието, че „никога няма да иска пари“ за достъп до платформата.
Meta може да реши това, като добави различни нови функционалности, които да ги сложи зад платената стена. Но подборът им трябва да бъде направен много внимателно. Същото важи до голяма степен и за Instagram, където като цяло опциите не са много.
Вторият идва от убеждението на много потребители и дори предприемачи, че интернет трябва да остане място за споделяне. Въпреки, че до голяма степен, този дългогодишен спор все повече се решава в полза на бизнеса, хората с подобни възгледи не са малко. Отделно, вече споменатият факт, че и доста от масовите потребители са свикнали доста от услугите да ползват безплатно. Комбинацията от двете може да доведе до отлив на интереса към редица услуги. Което е и основният аргумент против по-масовото въвеждане на този подход.
Последното нещо е, че не всяка компания ще успее да монетизира успешно Freemium модела. За да може да работи, той разчита на голяма потребителска база, от която под 20% (дори под 10%) от ползвателите реално да заплащат за нея. Поне така е при игрите. Другият вариант е да има по-малко на брой като цяло, но по-голям процент от тях да плащат. Трудното и в двата случая е да се намери баланс – проблем, с който ще се сблъскат технологичните гиганти.
Във всички случаи, експериментите и опитите за налагането на повече платени абонаментни услуги в рамките на онлайн пространството ще продължават. Най-силно погледите ни са насочени към Twitter и новата посока, в която Илон Мъск повежда социалната мрежа. Но не само, защото истинската промяна ще дойде, когато Facebook и Google го възприемат по-масово.
