Трима в битка за телеком трона

Всеки квартал – със собствен интернет доставчик. Това не беше политически лозунг, а реалността в България преди около две десетилетия. Стремежът да се разчупи държавният монопол на БТК и липсата на регулация създаде истински Див телеком запад. Историята на някои от големите технологични компании и предприемачи в момента започва именно от този романтизиран период.

Поради тази причина, конкуренцията в телеком сектора се смяташе за един от големите успехи на дерегулирания пазар. Както и на чудото за българския интернет и как той е сред най-добрите в света. Всичко това трябваше да се бетонира с очакваната либерализация и при мобилните оператори.

Малко повече от двадесет години и доста усилия по-късно, телеком секторът у нас уверено върви по пътя на западните държави. При тях, два, три или в най-добрия случай – четири оператора си разпределят 90% и повече от пазара. Тенденцията е видна от известно време и не идва като голяма изненада. Последният анализ на TechTrends отпреди година описва доста добре ситуацията и посоката на развитие. Просто изминалата 2022 г. доведе почти до край няколко процеса, които я затвърждават напълно не само на теория, но и на практика. Както и започват да дават отговор на някои неизвестни елементи в уравнението.

В последните седмици на изминалата година се видя и първия сигнал, че преходът към олигопол в България е вече почти завършен. Досега, трите големи телекома основна действаха за колективния си интерес или обединено срещу по-малките оператори. То в края на 2022 г. за първи път, основните играчи се захванаха да ограничават взаимно пазарното си влияние. Нещо, което не бяхме виждали от две десетилетия в такъв мащаб. С което е открита борбата за това кой ще седне на телеком трона у нас.

Мобилно кралство и паритет

Надеждата за четвърти и пети мобилен оператор угасна напълно през 2022 г.  Единият претендент – „Ти.Ком“ (наследникът на „Макс Телеком“) вече върна лиценза за честотите в 1 800MHz. Вторият – „Булсатком“ оспорва изтичането на разрешението в съда, като иска отсрочка до 2023 г. При него ситуацията се оказа и се разви в друга посока. В края на изминалата година излязоха наяве поредица от събития, които де факто прехвърлят изградената от оператора мобилна мрежа към „Виваком“.

Първото е финализирането на сделката между бизнесмена Спас Русев и „Булсатком“ през септември. С нея на пръв поглед се слага край на близо петгодишната борба за надмощие над сателитния оператор. Която се разви между инвеститори и съоснователи и дори може да продължи покрай последните развития.

Малко по-късно се оказа, че Русев е финансирал придобиването чрез заем от United Group – собственикът на „Виваком“. Обезпечението – предаването на мобилната и фиксирана мрежа на сателитния оператор на българския телеком. Клетъчната инфраструктура на „Булсатком“ не е толкова голяма, че да промени баланса. Но трансакцията показва, че компанията окончателно слага край да развива мобилни услуги.

От друга страна, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) подготви почвата за пълното преразпределение на спектъра в 1 800MHz. Първо, трите телекома изкупиха част от освободения спектър на „Ти.Ком“ и вече разполагат с по две ленти по 20MHz. След което КРС размести трите телекома и ги подреди така, че когато „Булсатком“ освободи лиценза, всеки един от тях да може да вземе преспокойно по 2x5MHz в една непрекъсната лента.

Така с честотите и мрежите, трите телекома затварят напълно мобилния пазар за себе си. Освен ако държавата не се отвори за идеята за изграждането на виртуални оператори. Такава възможност имаше преди няколко години, но беше затворена на законодателно ниво. Самите три оператора са вече разпределили пазара, като имат сравнително едни нива от между 3 и 4 млн. потребителя всеки.

Невидимата заплаха

След като United Group купи „Виваком“ и преструктурира напълно дълга на компанията, българският телеком зае по-агресивна пазарна позиция. Още през 2021 г. компанията започна с няколко придобивания, които преминаха и в началото на изминалата година. Те включваха основно закупуването на малки, но значителни на регионално ниво, оператори. Сред примерите са софийския Net1, пловдивския N3 и русенския NetWorks Bulgaria.

Това позволи на „Виваком“ да расте на база приходи и абонати при фиксираните услуги. Компанията на пръв поглед си купи клиенти чрез тези придобивания. Което може да се види и в резултатите за първите девет месеца на 2022 г. Най-голям ръст има при ТВ абонатите – 12% на годишна база до 470 хил. При широколентовия фиксиран интернет увеличението е 4% или 602 хил. клиента.

Но това са само привидните изменения. Придобитите компании разполагат с много силно развита инфраструктура в регионите в които оперират. „Виваком“ се опитва да си върне доминацията при опорните мрежи и продажбите на едро, с която разполагаше преди повече от 20 години.

Надпреварата в тази сфера се разгорещи след като „ЦЕТИН България“ придобива две компании през 2021 г. – „София Комюникейшънс“ и „Раком“. Първата е по-интересна, защото тя е сред малкото компании с много силна канална и опорна мрежа. Компанията е и сред трите водещи оператора, които дават линии под нае, както на дребно, така и на едро. „ЦЕТИН“ и „Йеттел“ са собственост на PPF Group и реално може да се разглеждат като едно цяло, когато става дума за българския пазар.

Първи залпове за трона

Така трите телекома вече са силни играчи на пазара на едро при предоставянето на свързаност. Но последните придобивания на „Виваком“ явно застрашават потенциалния баланс в тази сфера. Първо, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изрази опасения, че сделките може да окажат влияние в този подсегмент.

Становището на регулатора беше изпратено към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) при разглеждането на сделките от последната. Тогава най-голям опонент на консолидацията се оказа именно „Йеттел“. Докато, друг ключов все още играч на фиксирания пазар – „Булсатком“ не виждаше проблем с тях.

Истинският залп дойде по друга линия. След като битката не успя да се проведе на терена на КЗК и регулаторът ги одобри, „Йеттел“ обжалваха решениято в съда. Така се стигна до блокирането на част от сделките от Върховния административен съд (ВАС). Магистратите обявиха, че КЗК трябва да преразгледа наново придобиванията, като този път оцени тяхното влияние на пазара не поотделно, а заедно.

Истинското бойно поле

Решението на ВАС може да не изглежда като голям удар за „Виваком“. Но то идва няколко дни преди други развития покрай телекома. Спас Русев приключи придобиването на „Булсатком“ през септември. Оказа се, че българският бизнесмен е взел заем за осъществяването ѝ от United Group – собственикът на „Виваком“.

В условията е записано, че кредитът се връща под формата на цялата мобилна и фиксирана мрежа на „Булсатком“. Тя трябва да бъде и предадена на „Виваком“, като с първата този процес вече е приключен. Придобиването на още фиксирана инфраструктура започва да тежи все повече в активите на телекома. Логично и очаквано, другите две компании обявиха индиректно, че това може да се възприеме като „скрито купуване“ на „Булсатком“ от страна на „Виваком“. Както и ще се противопоставят на сделката.

Малко след като ВАС задължи КЗК да преразгледа част от сделките за малките оператори, регулаторът обяви, че се самосезира и за ситуацията около „Булсатком“. До голяма степен след сигнали подадени първо от „Йеттел“, а след това и от „А1 България“. Така, двата телекома се обединяват в опит да намалят опитите на „Виваком“ да овладее пазара за инфраструктура. И превръщат в истинско бойно поле спорът за активите на сателитния оператор. Той е последният голям независим играч на пазара и апетитна хапка за всеки един от трите останали.

Какво следва

Стремежът на „Виваком“ да вземе инфраструктурата „през задния вход“ сега заплашва цялата битка за собствеността на „Булсатком“. Историята беше метафорично сравнена от TechTrends, като „Война на розите“ – обърканият и кървав конфликт, който е и прототип на историята на „Игра на тронове“. Тя прераства в истински спор за българския телеком трон, в който за първи път от много години насам, трите основни оператора ще се сблъскат един с друг в борбата за надмощие.

Как точно ще се разпредели непокътната част от фиксирания сегмент ще определи и кой ще има повече влияние на пазара. Значителна част от него е концентрирана в „Булсатком“. Въпреки, че „Виваком“ няма да получи и един абонат, чрез цялата инфраструктура, тя ще може да оказва косвено влияние върху сателитния оператор. Оспорването на сделката може да доведе до интересни развития – включително и до пълна промяна на изхода на „Войната на розите“ и връщането на Пламен Генчев начело на компанията.

Това може да запази нейния неутрален статус. Но Генчев може да реши да я продаде, като потенциален купувач е PPF Group – собственикът на „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Тогава балансът на силите във фикса ще бъде сравнително запазен, но и концентрацията ще бъде разпределена между трите телекома. Последният вариант е „Булсатком“ да продължи да съществува, но като се поддържа постепенното му разпадане и преразпределяне.

По-малките оператори също ще бъдат абсорбирани през следващите години. Дали с директни придобивания, чрез отлив на абонати или през опорната мрежа – няма да има голямо значение. Резултатът в дългосрочен план ще е един и същ, като България ще последва тенденциите в Европа. Надеждата? Промяна на регулациите на европейско ниво и разделяне на телекомите на две – инфраструктурни компании и виртуални оператори. Което засега не се очертава.