Трите мобилни оператора обявиха индексация на цените на всички договори, включително и настоящите, която влиза в сила от 1 март. За много потребители изненадата беше не само неприятна, но и изненадваща. Защото и трите телекома направиха синхронно увеличението на цените. Не само с едни и същи срокове, но и с еднакви стъпки – 15.3%, колкото е и годишната инфлация в страната за 2022 г.
Вследствие на това, омбудсманът Диана Ковачева поиска от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да провери дали няма координираност в действията им. Тя вече е сезирала служебното правителство и също така е отправила апел към операторите да отменят решението си.
Индексацията на цените обаче беше неизбежна и най-вероятно ще остане в сила. Причините са няколко. Първо, тя е напълно законна, защото фигурира като клауза в дългосрочните договори на операторите от години. До скоро, телекомите не се възползваха от нея, но създадоха прецедент миналата година, когато направиха ценовата корекция през февруари. Тогава КЗК се сезира по друг повод – заради опита им да въведат двойна индексация, която едновременно да обхване инлфационният индекс за 2020 г. и 2021 г. Това не се служи, но сега ситуацията е съвсем различна и в рамките на закона.
Ценовата корекция
Трите оператора обявиха, че ще индексират всички цени по своите абонаментни договори с 15.3%. Толкова е средногодишният Индекс на потребителските цени (ИПЦ) за цялата 2022 г., обявен от Националния статистически институт (НСИ) в началото на февруари. Първоначалните очаквания беше, че корекцията на цените можеше и да е по-висока – 16.9%, но по-ниската инфлация през декември го е понижила.
Във всеки един договор на трите телекома има специална клауза. Тя позволява веднъж годишно да се индексират цените по абонаментите ако ИПЦ достигне или надмине 1%. Точката фигурира в контрактите от години, може би над десет. Ето и как изглежда тя при по-стар договор с „Йеттел“, но реално е почти идентичен и при новите, както и при другите два телекома:
„Операторът има право да променя месечния абонамент веднъж годишно, като го индексира с обявения от НСИ средногодишен ИПЦ, в случай, че той е равен или по-голям от 1%“.
Изминалата 2022 г. беше първата, в която операторите решиха да я приложат на практика. Причината беше не само високата потребителска инфлация, но най-вече резкия скок на цените на ел. енергия, които се вдигнаха многократно за индустриални цели през август 2021 г. Трите оператора също така я прилагат горе-долу по идентичен начин – по-ниските планове получават пълна идексация, по-високите са с фиксирани, както и допълнителните услуги, добавени към плановете впоследствие.
Неизбежно, но и очаквано
Индексацията не би трябвало да идва като изненада за пазара и регулаторите. Операторите вече се възползваха веднъж от тази клауза и предвид факта, че инфлацията в страната се увеличи близо пет пъти през 2022 г. спрямо предходната година, само подсили очакванията, че ще я активират отново. Поскъпването на редица енергийни ресурси засилва техните оперативни разходи.
Негативният ефект беше отбелязан неколкократно и от трите телекома в техните финансови отчети през изминалата година. Пълните данни за цялата календарна 2022 г. все още не са излезли, но всяка една от компаниите предупреждаваше за инфлационният натиск. Както и, че индексацията на цените е един от начините за преодоляването на проблема. Всичко това засили усещането, че подготвяната ценова корекция е неизбежна.
Специалните привилегии
В своите аргументи омбудсман Диана Ковачева споменава няколко интересни момента. Първият е, че трите телекома получават енергийни субсидии от държавата. Това се е случило през втората половина на 2022 г., когато в началото на периода, цените на природния газ бяха достигнали до исторически рекорди в Европа.
Точните обеми не се споменават от самите компании, но по оценки на „Йеттел“ за първото полугодие, става дума за частични такива, които няма да покрият цялостното поскъпване. Повече данни ще имаме евентуално с публикуването на пълните годишни отчети на трите телекома. Трябва да се отбележи, че оперативната печалба засега и на трите компании е висока, но тя не включва инвестициите и амортизациите свързани с модернизацията към 5G инфраструктура.
Вторият момент е със задвиженото понижение с 40% на годишните такси за радиочестотите. Предложението е преминало през обществено обсъждане в Министерски съвет и е въпрос на време да бъде прието окончателно и да влезе в сила. Историята му е доста интересна. Правителството на Кирил Петков изключи изграждането на т.нар. 5G магистрали от Плана за възстановяване и устойчивост. Те бяха заменени с пълна подмяна на държавната мрежа, а телекомите тръгнаха да оспорват тази идея. В крайна сметка, операторите получиха това понижение на таксите в замяна на изгубените инвестиции от Европа.