Рядко хората си спомнят за монополите с носталгия. Ситуацията е различна в примера с Netflix. Преди десетилетие това беше единственото голямо и разнообразно място, в което да намериш любимите си сериали и филми. От „Приятели“, през всичките анимации на Disney, до собствения хит „Къща от карти“. Имаше за всекиго по нещо. При това навсякъде, изцяло онлайн, без обвързване с оператор и срещу почти символичната цена от под 10 долара на месец.
За няколко години, стрийминг пазарът се обърна с главата наопаки. Големите платформи вече са близо дузина, въпреки увеличащавата се конкуренция цените се увеличават. Докато каталогът от заглавия всъщност се свива, вместо и той да нараства. Така, се стига до странната ситуация, в която властването на една или две компании всъщност е било в полза на крайните потребители, а увеличаването на конкуренцията се оказва в тяхна вреда.
Тези развития и последствия обаче не са неочаквани. Още със засилването на стрийминг войните излезе тенденцията, че повишената конкуренция ще доведе до всичко това. Причината е в бизнес моделите на медийните и технологични компании, които просто копират този на платените телевизионни канали.
По този начин, стрийминг пазарът вече заприлича на това, което се беше заканил да убие – линейната телевизия. Ситуацията вече е доста видна в България, след като тук вече навлязоха всички големи играчи – Netflix, Amazon Prime Video, Disney+, HBO Max, Paramount Showtime и др. Освен споменатите последствия, които вече са видими, следващите ще са борбата за всеки абонат, интеграцията на нови и порочни бизнес модели и потенциална консолидация. Всичко това излиза като вследствие на фрагментацията и канибализацията на пазара.
Фрагментацията на пазара
Противно на най-базовата теория за пазарната икономика в случая със стрийминга се оказа, че повечето конкуренция води до повишаване на цените. Наистина може да звучи контраинтуитивно, но донякъде беше предвидено от един от първите ни анализи по темата, но и на TechTrends като цяло от 2019 г. Четири-пет години по-късно, стрийминг войните влязоха в своя апогей. Фрагментацията на пазара е вече налице. Walt Disney, HBO, Paramount и редица други навлязоха на пазара, който беше доминиран основно от Netflix и донякъде от Amazon.
Лидерът продължава да е такъв. Netflix разполага с около 230 млн. абоната, но през 2022 г. отчете първия отлив на клиенти. Disney+ от своя страна бързо направиха 200 млн. потребители, но има спекулации доколко активни са те. Както и немалка част са субсидирани покрай щатските телеком планове на Verizon. HBO Max стъпи по добре утъпканата пътека на HBO Go и заема четвъртото място с около 95 млн. потребителя. Подобна е ситуацията и с ShowTime, които са с малко по-малко абонати – 77 млн.
Големите играчи започнаха да издърпват съдържанието си от конкурентните платформи, за да са ексклузивни за своите услуги. Това коства разнообразието на каталозите на първоначално установените играчи като Netflix. Постепенно това започна да важи за всички, след като всеки дърпа повече съдържание към своите платформи. Много филми пострадаха в боксофисите, защото бяха стриймвани паралелно и в съответните стрийминг услуги.
Инвестициите в ново, също ексклузивно такова за платформите, заваляха като пролетен дъжд. В същия момент бюджетите за филмовите продукции бяха намалени, за сметка на сериалите, които са по-подходящи за новия медиум. Започна борба за всеки по-известен франчайз – възстановяване на стари, както и визмане на нови от игри през книги до дори налудничави концепции, някои успешни, докато други не толкова. Само за сравнение, Netflix удвоява капиталовите си разходи от 253 млн. долара през 2019 г. на 498 млн. през 2020 г. Те достигат пик през 2021 г. от 526 млн. долара, а през изминалата година компанията е принудена да ги свие до 407 млн. долара.
Налетият океан от инвестиции през последните няколко години трябваше да се изплати с абонати, месечни и годишни такси. Фрагментацията на съдържанието доведе до ситуация в която потребителите не можеха да намерят всичко на едно място. Вместо това, те трябваше да подбират за коя или кои няколко платформи да се абонират.
Повече конкуренция = по-високи цени
За да избият големите нови инвестиции, компаниите бяха принудени просто… да вдигнат цените. Очаквайки, че ексклузивното съдържание на каталозите в комбинация с навика и автоматичното подновяване ще задържи абонатите. Вместо това, потребителите започнаха да използват по всякакъв начин различните „вратички“ – споделяне на семейните и обикновените акаунти, 30-дневните авансови периоди и др. Или просто да се отпишат от някои услуги.
Стрийминг платформите и най-вече големите компании зад тях разчитаха на международната експанзия да неутрализира процеса по „канибализация“ на абонатите. Тоест, пренасищането на пазара с услуги, в които нови потребители се привличат за сметка на някой конкурент. Процесите по световното разрастване обаче навлизат в своята заключителна фаза.
Само в България през последната година навлязоха няколко големи услуги. HBO Go беше очаквано ребрандирано в HBO Max, Disney+ направи своя дългоочакван дебют, а отскоро това стори и Showtime на Paramount. Които идват в добавка с наличните вече Netflix и Amazon Prime Video, макар и последните две да нямат пълна българска локализация.
Капанът на рекламите
Потребителската реакция на повишените цени логично доведе до преосмисляне на стратегията. Как да могат да увеличат приходите, без да повишават цените на абонаментите? Отговорът идва от миналото – просто като се добавят планове с включени реклами. Така едно от последните предимства на стрийминг услугите пред линейната телевизия отпада.
Платформите станаха популярни, поради няколко причини. Първата е, че позволяват гледане на съдържанието на поискване – когато можеш и пожелаеш, то е на няколко клика разстояние. Второто е, че преди десет години, когато услугите бяха само няколко, цялото съдържание се намираше на едно място. Третото предимство беше липсата на досадните реклами, а последното е, че като цяло стрийминг услугите са по-евтини от линейната телевизия (поне на Запад, в България разликата е по-малка). Вече две от тези точки са задраскани.
Третата – цените беше ребалансирана. Най-ниският клас абонаменти стана по-евтин, но с вкарани реклами. Плановете без промоции от своя страна поскъпнаха значително. По този начин, потребителите могат да ползват платформите на значително по-ниска и достъпна цена. Проблемът е, че така се премахва едно от предимствата на тезу услуги спрямо линейната телевизия – наличието на рекламите. За да ги махнат, те трябва да платят значително повече. Практиката вече се налага от всички водещи услуги – Disney+ и HBO Max, но и от Netflix. Последната компания дълги години поддържаше политика, в която отричаше рекламите като потенциален бизнес модел, който да приеме.
Неизбежната консолидация
Огромните инвестиции и продължителното време, в които новите стрийминг услуги работят на загуба започват да оказват влияние. Новият бизнес модел може да не доведе до очакваните резултат, като тепърва ще видим какви плодове ще донесе на индустрията. В същия момент изчерпващият се потенциал за лесно привличане на голяма маса абонати от международната експанзия ще превърне този фактор в отрицателен.
Има и друг проблем, с който се сблъскват повечето компании. Някои от тях имат по няколко тематични стрийминг платформи, които се предлагат поотделно на потребителите. Затова следващата голяма крачка е обединяването. Така се оптимизират разходите за промотирането им, както и улесняват избора на потребителите. На теория, корпорациите се надяваха, че ще могат да ги монетизират поотделно, но реално, това не се случва, заради фрагментацията на пазара. Примерите вече са няколко – Paramount+ и Showtime, като потенциално може там да се влее и Peacock Premium. Друга подобна, вътрешна консолидация е интеграцията на Discovery+ и HBO Max.
Тези процеси може и да не спрат дотук. Стрийминг платформите се оказаха тежко изпитание дори за гиганти като Walt Disney. Медийната компания обмисля, няколко хода, с които да монетизира по-добре, както съдържанието, така и самите услуги. Първият е продажбата на Hulu – съвместният проект между Disney и Comcast в отговор на Netflix. В момента се обсъждат „всички възможности“.
През 2019 г. Disney пое контролния пакет на услугата, но две години след това започнаха спекулациите за потенциалната ѝ продажба. Comcast тогава имаше интерес за откупуване на дела на „Къщата на мишока“, но нещата придобиха по-несигурен статут, с връщането на Боб Айгър начело. Дали разпродажбата на стрийминг услуги може да се ограничи само с Hulu също е трудно да се каже в момента, но не е невъзможен сценарий.
Вторият вариант е потенциалното завръщане на лицензираното съдържание между платформите. Ако преди няколко години, гигантите като Disney, Paramount и Comcast решиха да изтеглят своите продукти от конкурентните услуги, за да ги предлагат ексклузивно, то сега нещата имат потенциал да се обърнат. Disney вече лицензира някои предавания на Amazon, но обсъжданията портфолиото да се разшири продължават. Това е още един опит да се монетизира вече изграденото съдържание, което показва, че само с ексклузивни заглавия, сметката просто не излиза.
Една от спецификите на пазарната икономика е, че търси естествения баланс между търсенето, предлагането и намирането на равновесната цена. Това при условия, че конкуренцията е добре развита. За момента при стрийминг пазара ситуацията е точно такава и сега се напасва пазара спрямо реалностите. Въпросът е дали няма да се заличат предимствата на услугата, покрай тези процеси.