Последното голямо и апетитно парче от фиксирания телеком пазар в България вече предизвика голям сблъсък между два от лидерите – „Виваком“ и „Йеттел“. Битката в момента е за контрола над мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Залогът може да се окаже по-голям, защото покрай него ще зависи и законността на придобиването на сателитния оператор от бизнесмена Спас Русев. Сделката е също така свързана с друго дело за собствеността на компанията отпреди това.
През последната седмица станахме свидетели на нова ескалация между двата водещи телекома, които си размениха остри медийни позиции. Преди това, те пренесоха и спорът в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Настоящото ръководство на „Булсатком“ също не остана длъжно и донякъде то беше поводът за започването на тази „прокси война“ през медиите.
Борбата за контрола над сателитния оператор вече се провежда от повече от пет години. TechTrends я следи сравнително отблизо в поредицата озаглавена „Войната на розите“. Последната вече ескалира в пълен телеком конфликт с намесата на „Виваком“ и „Йеттел“. „А1 България“ подкрепя по-тихомълком втората, но се опитва да стои по-встрани от него.
Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:
- Война на розите за „Булсатком“: Част 1
- Война на розите за „Булсатком“: Част 2
- Войната на розите в „Булсатком“: Част 3
- Войната на розите в „Булсатком“: Пълна телеком ескалация
- „Поларис“ – новата роза в българската сателитна телевизия
- Интервю с главния изпълнителен директор на „Булсатком“ Станислав Георгиев
- Идва ли краят на конкуренцията при българските телекоми
- Троянският кон в „Булсатком“
United Group и производството в КЗК
В края на февруари, Slovenia Broadband, дружеството, което държи собственикът на „Виваком“ в България, подава документи в КЗК за разглеждане на сделките свързани с мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Разказан накратко, казусът е следният – собственикът на българския телеком United Group отпуска кредит на Спас Русев, с който бизнесменът придобива сателитния оператор. По-голямата част от заема трябва да се погаси с предоставянето на цялата мрежова инфраструктура на „Виваком“.
Осветяването на сделката предизвика отпор от другите два телекома в страната. „Йеттел“ обяви, че ще сезира КЗК, а „А1 България“ се включи месец по-късно. От United Group обявиха, че едната част от сделката – тази за мобилната инфраструктура ще бъде предоставена за разглеждане от регулаторите. В производството на КЗК започнато по инициатива на Slovenia Broadband е изрично записано, че става дума именно за базовите станции на „Булсатком“, както и за фиксираната инфраструктура.
Първият медиен залп и сръбската връзка
Дотук няма нищо ново – United Group стартира производството за одобряване и на двете сделки, като обяви още преди няколко месеца, че е готова да го нарпави. Интересното се случва две седмици по-късно. На 6 март, новият главен изпълнителен директор на „Булсатком“ Петър Ризов обявява в интервю за „24 часа“, че всичко около сделката с оператора и Спас Русев, включително и частта с инфраструктурата, е изрядно.
Той обаче обвинява „Йеттел“ в двойни стандарти, тъй като компанията-майка PPF Group води подобно дело в Сърбия. Там позициите са обърнати, като местният Yettel обединява мрежата си с държавния Telekom Srbija. Целта е да се неутрализира лидерът на фиксирания пазар в западната ни съседка SBB.
Ризов пропуска една съществена подробност – SBB е собственост на United Group. Това беше първият конфликт между United и PPF на Балканите и той датира от 2021 г. От TechTrends сме го описали подробно тогава с правилното предположение, че това може да се случи скоро и у нас. Нещо, което и става, като той се пренася и на родна почва, като отново битката е за мрежата.
Поредица от позиции
Йеттел“ не остават „длъжни“ на изявлението на Петър Ризов и на следващия ден излизат с позиция към медиите. Телекомът обявява, че е внесъл иск за забрана на сделката по придобиване на мрежовото оборудване на „Булсатком“. Това е направено като изразено становище към вече започнатото производство от Slovenia Broadband. В същия момент, мобилният оператор настоява да се обедини последното с това за сделката по придобиване на самия „Булсатком“.
Аргументите на „Йеттел“ стъпват на тезата, че покрай останалите придобивания на различни играчи от фиксирания сегмент, в комбинация с настоящите „Виваком“ ще получи господстващо положение на този пазар. Според мобилния оператор става дума за 60% дял при платената телевизия и около 40% при достъпа до интернет.
Отговорът на „Виваком“ не закъсня и часове след позицията на „Йеттел“ представиха и те своята. Телекомът определя идеята на техния конкурент за обединяване на двете производства за „необоснована, безпочвена и абсурдна“. Компанията също така смята, че КЗК ще наруши законите ако удовлетвори искането на „Йеттел“. Според „Виваком“ това се прави единствено с цел усложняване на процедурата по взимане на решение и опит за увреждане на бизнеса на телекома.
Потенциално по-големият залог
Настоящата прокси война през медиите между трите компании за момента е само за мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Но то е само брънка от цял низ от дела, които формира омагьосан кръг в стил „Параграф 22“. Крайният залог може да се окаже нулиране на последните промени по собствеността на сателитния оператор и потенциалното му връщане на един от съоснователите му – Пламен Генчев.
Във всички случаи, в момента „Йеттел“ и „А1 България“ оспорват придобиването на „Булсатком“ от Спас Русев. Те натиснаха КЗК да разгледа сделката, нищо, че финансовите инвеститори и доскорошни собственици на компанията се възползваха от клауза в закона. Според нея, те няма нужда да искат разрешение от регулатора за нея, ако те не са част от съответния пазар и не се променя конкуренцията на него.
Спас Русев я финализира, дни след като напусна всички структура на „Виваком“ (където беше и мажоритарен акционер до идването на United Group – бел. ред.). В същия момент той реално е финансирал придобиването на „Булсатком“ със заем от балканската телеком група. Цялата нишка от събития създава опция за конфликт на интереси и конкурентна намеса на пазара. Дали е така – това е работа на КЗК и на съда.
Но ако сделката между „Булсатком“ и Спас Русев се обяви, че нарушава конкурентната среда, то тогава да изпаднем в позиция, в която и предходната смяна на собствеността от 2019 г. може да бъде оспорена. Вратата за това е отворена от решения на съда от 2022 г., след редица обжалвания от съоснователя на сателитния оператор Пламен Генчев. „Йеттел“ имат пряк интерес от развалянето на сделката, тъй като техния собственик PPF Group участва в търга заедно със Спас Русев за придобиването на компанията.
Ситуацията е интересна, сложна и заплетена. От нейното разрешаване наистина ще зависи и конкуренцията на телеком пазара. Която и без това изтъня през последните няколко години.